Пътеводители за култура и изкуство, препоръки за събития и истории от града.
Когато някой посети Чанакале, често обяснява името на града, свързвайки го с крепостите, разположени в пролива. Въпреки това, втората част от името е свързана със земята.
Повечето книги по история на философията започват от едно и също място: от Милет, разположен на брега на Егейско море, в близост до Бала̀т, който днес е част от окръг Дидим в провинция Айдън. Преди новата ера, през 6-ти век.
Днес, ако се изкачите до най-високата точка на театъра в Милет и погледнете на запад, няма да видите морето. Пред вас се простира равна равнина, покрита с памукови полета, напоителни канали и влажни зони.
В североизточния край на град Къркларели, на няколко метра от границата с България, се намира гора, чиято повърхност през зимата е покрита с вода.
На участъка от стария път, който свързва Истанбул с Едърне и преминава през Къркларели, се намират три големи каменни моста, разположени на разстояние от няколко километра един от друг.
В южната част на Ялова, в тесен пролом, разположен в горите на планината Саманли, извира гореща вода от земята.
Ялова е известен на много хора със своите термални извори, разположението си на брега на залива и близостта си до Истанбул. Въпреки това, името на града се среща и в историята на Османската империя: първият известен цех за производство на хартия е бил основан тук през средата на 18-ти век.
Хълмът Алишар, разположен в равнината на басейна на река Канак, на югоизток от Соргун, днес е спокоен хълм; около него се простират земеделски площи и няма развита туристическа инфраструктура.
Най-добрият начин да опознаете Йозгат е да седнете на маса и да опитате местната кухня. Градът се намира в сърцето на обширна планинска местност, наречена Бозок, където зимите са дълги и сурови, а лятата – кратки и сухи.
Сафранболу носи името си от един вид цвете. Червените връхчета на това цвете оцветяваха храните на града в жълто в продължение на векове и придават аромат на десертите.
За някой, който за първи път посещава Сафранболу, къщите изглеждат като картина. Белите фасади, подредени по склона, тъмните дървени рамки, керемидените покриви и горните етажи, които се простират към улицата, създават единна гледка.
В Орду, през лятото, животът се развива по-високо в планините, далеч от брега. Планините, които се издигат непосредствено зад крайбрежния град, се простират в обширни поляни, равнини, заобиколени от гори, и скалисти местности, достигащи над хиляда метра надморска височина.
В Орду, трапезата е най-лесният начин да опознаете географията на града.
Когато влезете в селджукските сгради в Коня, често първото нещо, което привлича вниманието ви, не е камъкът, а цветът.
Докато се приближавате към Коня с влак или по пътя, гледката от прозореца разказва и за живота в града. Безкрайната равнина, простираща се до хоризонта, полетата, оцветени в жълто след прибирането на реколтата, и стадата овце, пасящи между тях, са част от пейзажа.
Човек, който познава Трабзон само по крайбрежната път, всъщност не е видял и половината от града.
В Трабзон масата за хранене се разполага между морето и планината. От едната страна има риба хамсия, която се улавя по бреговете през зимата, а от другата – масло и сирене, произведени от млякото на животните, които пасат на високопланинските пасища. Между тях, по склоновете, растат царевици.
Всеки летен сезон, в началото на юни, в района Сарайъичи, на север от Одрин, се чуват звуците на тъпан и зурна, а мазният кефен излиза на тревния площад.
Първият въпрос, който често задават тези, които посещават Одрин, обикновено е един и същ: къде мога да опитам традиционното ястие "цигер"? Въпросът е оправдан, тъй като брошурата на Министерството на културата и туризма, посветена на Одрин, определя това ястие като най-известната местна специалитет.
Когато влезете в двора на Taşhan в Ерзурум, ще видите редици от черни, лъскави камъни, изложени във витрините. Името на този камък варира в различните региони; някои го наричат "Oltu камък", други "Ерзурум камък", а трети - "черен кехлибар".
Когато човек отиде в Ерзурум през зимата, първото, което запомня, е студът, а след това – трапезата.
Река Акарчай не се влива в морето. Тя извира от високите части в западната част на Афйонкарахисар, преминава през центъра на града, обръща се на изток, пресича обширна равнина и завършва пътя си в езерото Ебер, между градовете Болвадин и Чай.
Всеки, който пътува до Афйонкарахисар, първо го запомня заради вкуса, който оставя в устата.
Човек, който познава Адана само по кебапа, жегата и широките му булеварди, ще се изненада, ако се изкачи само няколко стъпки от западната част на моста Taşköprü и открие съвсем друг град.
