Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Пътешествието на река Акарчай: от град Алтъгюз до езерото Ебер.

Река Акарчай не се влива в морето. Тя извира от високите части в западната част на Афйонкарахисар, преминава през центъра на града, обръща се на изток, пресича обширна равнина и завършва пътя си в езерото Ебер, между градовете Болвадин и Чай.

Radar TürkiyeRadar Türkiye19 Ekim 2026
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Пътешествието на река Акарчай: от град Алтъгюз до езерото Ебер.

Акарчай е река, която не достига до морето. Тя извира от високите части на запад от Афйонкарахисар, преминава през центъра на града, обръща на изток, пресича обширна равнина и завършва пътя си в езерото Ебер, между градовете Болвадин и Чай. По този кратък път се намират: стар градски мост от периода на Селджуците, дълъг кервански мост, преминал през различни епохи – от Византийската до Османската, и езеро, известно с птиците, тръстиката и сушата. В тази статия проследяваме реката от изворите до езерото и разказваме какво трябва да видите на местата по пътя. Река, дала име на басейн.

В статията за Акарчай във Уикипедия се посочва, че реката дава име на басейн, който се намира в Центрана Анадолия, и се влива в езерото Ебер. Същата статия отбелязва, че старото име на реката е било Кокарчай. Въпреки че обикновено се смята, че реката, спомената като Аштарпа в хититските текстове, съответства на река Голям Мендерес, някои учени твърдят, че това име всъщност съответства на днешната река Акарчай; тоест, дори историческото име на реката все още е обект на дебати. Акарчай не извира от един извор, а се разширява, докато присъединява своите притоци. Според Уикипедия, основният ѝ приток е Аксу дереси, известен още като Арапли дереси. Към нея се присъединяват първо Сейтлер Чай, идващ от север, известен още като Къручай, след това Чайьозю дереси, също от север, и накрая Кали Чай от юг, и по този начин реката достига до езерото Ебер. Тъй като районът е заобиколен от високи планини, влажният морски въздух не достига тук. Поради това количеството вода, което реката носи, се различава значително през различните сезони – през пролетта, лятото, есента и зимата. Човек, видял реката през пролетта, може да разкаже съвсем различно от човек, видял я в края на лятото. В града, мостът Алтъгьоз

Най-старият следа, която реката е оставила в град Афйонкарахисар, е мостът Алтъгьоз. Според Културния портал, мостът се намира в центъра на града, в квартал Четинкая, над река Акарчай, близо до скалите Чирит. Мостът е част от стария път, който тръгва от Афйонкарахисар, минава през село Хан и продължава към Газлъгьол и Ескишехир. Името му идва от шестте му арки – две кръгли и четири с остри сводове. Тялото му е изградено Мостът, който е бил възстановен през 1980 г. и е бил преместен в музей, е върнат на първоначалното си място. Историк, цитиран от Anadolu Ajansı, посочва, че мостът е бил ремонтиран и през периода на Османската империя, през 1891 г. Различните източници не са съгласни относно точната дата на построяването на моста. Страницата за мостовете на Областната дирекция за култура и туризъм датира структурата от 1214 г. и я свързва с Аккойунлу, докато текстът в Културния портал посочва, че връзката с Аккойунлу е спомената в съдебните архиви, а надписът дава по-ранни дати. В този текст се основаваме на надписа, но когато стоите пред моста, е достатъчно да знаете, че тези векове се припокриват. Днес мостът не се използва много, което го превръща в структура, която може спокойно да се наблюдава от брега на реката. Пътят към равнината

Реката Акарчай, излизайки от града, се движи на изток и се отваря към обширна равнина. В статията за езерото Ебер във Wikipedia се казва, че басейнът, през който преминава реката, е област на срутване с приблизителна дължина сто километра и ширина двадесет и пет километра, ориентирана в посока северозапад-югоизток. На север се намират планините Емир, а на юг – планините Султан, които обграждат тази равнина. Тук шумът на реката намалява, тя се забавя между полетата и тече към втория голям мост, който носи следите на старите кервански пътища. В Болвадин, мостът Къркгьоз

Мостът Къркгьоз се намира на около седем километра югоизточно от центъра на окръга Болвадин, над реката Акарчай, която тече към езерото Ебер. Според новините на Anadolu Ajansı, мостът е построен през 1150 г. от византийския император I Мануил Комнин с четиридесет отвора. Историк от Университета "Кocatepe" в Афйон, цитиран в новините, обяснява, че мостът е бил важен пункт по северно-южния кервански път, свързващ Константинопол с южните региони още от римската епоха, че е бил използван като основен път през периода на Селджуците и че е бил постоянно използван пункт през периода на Османската империя. Архитектът Синан е този, който го е довел до сегашната му дължина. Според Областната дирекция за култура и туризъм, южната част на моста е от мрамор и обработен базалт, построени от I Мануил, а северната част е удължена до шестдесет и четири отвора от Синан. Anadolu Ajansı пише, че тази работа е извършена по време на кампаниите на Султан Сю Википедия отбелязва, че по време на промяната на коритото на реката, някои участъци са били унищожени, а други са останали заровени под земята. Мостът е бил повреден по време на войната за независимост, надписът му е паднал в реката и след това е намерен и преместен в музея. Днес мостът се намира извън главния път, сред полетата, и от въздуха изглежда като линия, която пресича равнината. Краят на пътуването е езерото Ебер.

Пътуването по река Акарчай завършва на езерото Ебер. Според Уикипедия, Ебер е единадесетото по големина езеро в Турция и е сладководно езерце, разположено на около 967 метра надморска височина. Описано е като остатъчно езеро, което е останало от много по-голямо и дълбоко езеро през последната ледникова епоха. В същата статия се споменава, че името му произлиза от туркменското селище Авшар и че някога е било част от едно и също езеро с езерото Акшехир. Днес езерото Ебер е свързано с езерото Акшехир чрез канал. Министерството на културата и туризма посочва, че езерото се намира в границите на окръзите Чай и Болвадин и че се захранва от извори, идващи от планината Султан. Повърхността на езерото е покрита с тръстика. Според Уикипедия, червената тръстика може да достигне височина от пет, дори и шест метра, и поради това голяма част от езерото изглежда повече като ливада, отколкото като вода. В езерото има стотици плаващи островчета, на които местните жители казват "копак". "Копаците" се образуват, когато дебелите корени на тръстиката се отделят от почвата и върху тях се натрупва пръст, пренесена от вятъра. Част от жителите на селата, разположени по брега на езерото, си осигуряват прехраната, обработвайки тръстика и рогоз. Ебер е и птиче езеро. Според Уикипедия, сред мигриращите водни птици, които посещават езерото, за да ловуват, да гнездят в тръстиката или да презимуват, са малката черноглава патица, лопатоногата патица, далматинският пеликан, лисицата, рибарчето и гъската. Езерото е обявено за защитена природна зона от първа степен на 22 юни 1992 г. Този защитен статут е добро напомняне да не влизате в тръстиката, докато се разхождате по брега, и да не безпокоите птиците. Но има един факт, който трябва да знаете, преди да посетите Ебер. Площта на езерото се променя Докато вървите по моста, опитайте се да различите камъните от различните епохи; истинското удоволствие от това място е да видите разликата между северната част, добавена от Синан, и южната част, останала от византийската епоха. Отделете последните часове от деня за езерото Ебер. Вземете бинокъл за наблюдение на птици и бъдете тихи край брега; през миграционните сезони езерото е най-живописно. Носете обувки за разходки, тъй като пътищата около брега и моста са предимно пръст и на места са кални. Тъй като и двата моста са на открито, няма определено работно време, но планирайте да се върнете преди залез слънце, за да осигурите достатъчно светлина и безопасност. Тази малка река, която доставя вода на града, напоява равнините и в крайна сметка се превръща в езеро, ви позволява да опознаете Афйонкарахисар не само със замъка му, но и с водата му.
Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар