Керамиката от Чанакале: от плоските съдове до саксиите с глави на коне.

Един от начините, по който хората обясняват името на град Чанакале, е чрез крепостите, разположени на протока. Въпреки това, втората част от името е свързана със земята. Статията на Серап Ишъхан от Университета "Докуз Ейлюл" разказва как градът, известен в старите източници като "Кале-и Султание", постепенно започва да се нарича Чанакале, поради производството на керамика и крепостта. Тази статия проследява историята на тази керамика. Първо, тя разглежда как производството е било възродено, след това се фокусира върху глина, глазура и форми, а накрая дава предложения къде днес можете да видите тези керамични изделия и как да разберете наследството на града.

Според статията на Белгин Демирсар Арлъ и Шенур Кая от Университета в Истанбул, османското керамично изкуство се е развивало в три основни центъра: Изник, Кютахя и Чанакале. Авторите отбелязват, че това, което отличава Чанакале от другите два града, е семплият стил, близък до народното изкуство, който се проявява в техниката, формата и декора. Същата статия разказва как керамичното производство в региона датира от древността и продължава през римската и византийската епоха. Работилниците, основани през периода на бейлиците, не успяват да се конкурират с Изник и затварят, но производството е възродено от края на 17-ти век. Запис в "Културния портал" на Областната дирекция за култура и туризъм на Чанакале също посочва, че изследванията са установили, че чанакалската керамика датира от 17-ти век. Тъй като градът е пристанище, тези съдове са били транспортирани чрез търговия и извън Анадола. Ишъхан цитира английския пътешественик Ричард Покок, който през 1740 г. е посетил града и е сравнил местната керамика с холандските изделия от Делфт, като е отбелязал, че местните жители се препитават чрез търговия с коприна, платна и керамика. През втората половина на 19-ти век, керамиката е основният източник на доходи за града. Според същата статия, Шемседдин Сами отбелязва, че през този период в Чанакале има дванадесет работилници с размерите на фабрики. Продажбите достигат до Кипър, Гърция и Румъния. През 1890 г., броят на продадените съдове надхвърля един и половина милиона, а през 1899 г., само броят на продадените изделия извън страната е 1 431 566, като Египет е закупил 389 750 от тях.

Глина, глазура и цвят:

Цветът на тези съдове първо се определя от глината. Основният слой променя цвета на съда и създава чиста основа за декора. Майсторите нанасяли основния слой, като потапяли съда в него или го обливали. Когато върху прясно нанесения основен слой се нанасят основни слоеве с различни цветове, се получават естествени вълнообразни шарки. При съдове с форма на животни, понякога този основен слой се изстъргвал, за да се създадат детайли като пера или люспи. В един от примерите, предоставени от Ишъхан, черупката на съд с форма на костенурка е изстъргана, за да наподобява люспи на риба. При техниката, наречена "ебру" или "аладжа", върху въртящ се съд се нанасят основни слоеве с цветове от светли към тъмни, в линия, за да се създаде ефект на разтичане. Преди да станат широко разпространени пластмасовите съдове, тези "аладжа" чинии и купи били обичайни съдове за ежедневна употреба в кухнята. Най-често използваните цветове в глазурата били зелено, кафяво и жълто. Културният портал изброява основните цветове, използвани в допълнение към белия основен слой, като тъмно кафяво, "Чанаккале зелено" и "Чанаккале жълто". Според Ишъхан, старите майстори използвали четири вида глазури: глазури, съдържащи олово, глазури, съдържащи бор, покривни бели глазури и прозрачни цветни глазури. За зеления цвят се използвали малахит, за някои нюанси – мед, доставян от месаджиите в Бига, а за други – оксиди на железни пръти. През 60-те години, когато оловото поскъпна и производството на керамика намаля, работилниците започнаха да използват боракс вместо олово. Боракс даваше бляскава повърхност, но се лющеше при контакт с влага.

Къде се създаваше декора?

При много съдове, останали от втората половина на 19-ти век, се вижда, че декорацията е нарисувана върху глазурата. Ишъхан споделя интересна забележка на керамичния художник и учен Ердинч Бакла по този въпрос. Според Бакла, повечето съдове напускали работилницата без декорация, а декорациите се нанасяли в около двадесет магазина за картини на площад "Саат Кулеси" с маслени бои. Затова тези декорации с времето изсъхвали и се лющели. Когато минавате покрай часовниковата кула, тази информация ви позволява да видите града като стар керамичен пазар. При по-ранни примери, декорацията е под глазурата. Ишъхан пише, че съдовете от 18-ти и първата половина на 19-ти век показват усъвършенствана художествена визия с елегантни и впечатляващи композиции. Най-добрите декорации Майсторскете работилници често са украсени с техники като "барботин", при която към повърхността се добавят релефни елементи – мехурчета, цветя и розетки. От тези работилници се произвеждат купи, саксии, захарници, вази и скари. След средата на 19-ти век се увеличава броят на съдовете, изработени във формата на животни. Арлъ и Кая разказват, че съдове във формата на лъвове, коне, магарета, мечки и дори кенгуру понякога са използвани като декоративни предмети, понякога като кутии или захарници. При тези съдове пропорциите са умишлено нарушени. Авторите обясняват това понякога с бързата и практична работа на майсторите, а понякога – с желанието да се създаде комичен ефект. При съдовете във формата на коленичили магарета, тялото е голямо, а краката са непропорционално къси. Най-впечатляващата идея в статията е, че тези форми могат да бъдат част от много древна традиция. Авторите споменават, че съд с две дръжки, украсен със змия, произведен в Чанакале през 19-ти век, е изненадващо подобен на съд, открит в древния град Асос. Съдове с птичеподобни гърла, съдове с пръстеновидни тела и зърна във формата на животни са известни и от разкопки в Анадола. Като пример се посочва съд, открит в Кюлтепе, близо до Кайсери, със зърно във формата на животно. Според авторите, тази непрекъснатост може да се обясни с това, че производството е преминавало от майстор на ученик, независимо от официалното изкуство.

Защо работилниците затвориха?

От началото на 20-ти век работилниците започват да затварят една по една. Ишъхан изброява няколко причини за това. Нараства търсенето на евтини пластмасови съдове, а работилниците, в които работят както турски, така и гръцки и арменски майстори, не успяват да плащат заплатите. Арлъ и Кая отбелязват, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век майстори, емигрирали, са пренесли тази традиция в някои от Егейските острови и са я запазили там. Последната работилница, която се е съпротивлявала в града, е била принудена да се премести извън града през 1965 г., поради твърдения, че изхвърля твърде много дим. Работилниците, които също губят клиенти, постепенно затварят. Уебсайтът на община Чан сака също пише, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век е настъпил спад в качеството на керамиката от Чанакале, но колекционерите и музеите продължават да проявяват интерес Авторите също така отбелязват, че тези форми се срещат в натюрмортите на художника Фехман Дуран, а съвременните турски керамични артисти преоткриват същите форми в своите произведения, като например съдове с форма на глава на кон и кръгли съдове. Къде можете да видите тези керамични изделия?

Историческите примери на керамиката от Чанакале днес са разпръснати в различни колекции в различни градове. Авторите посочват, че една от колекциите, отразяваща историческото развитие на тези керамични изделия, се намира в музея "Суна и Инан Кырач" в района Калеичи на Анталия. Примерите, представени в статията на Арлъ и Кая, също идват от колекцията на "Културния и художествен дом Фехман Дуран" към Истанбулския университет, от музея "Чилили Кьошк" в Истанбул и от Етнографския музей в Анкара. Ако имате възможност да посетите някой от тези музеи, не забравяйте да потърсите съдове с форма на глава на кон, шарени чинии и кутии с форма на животни. Снимката на корицата показва керамични изделия от Чанакале, изложени в музея "Бенаки" в Атина. Можем да ви дадем няколко предложения как да опознаете това наследство в Чанакале. Докато се разхождате в центъра на града, около часовниковата кула, си представете, че тук са се намирали стари магазини. Когато видите съд с форма на глава на кон или патица в магазин за керамика, обърнете внимание дали е направен от червена глина, дали глазурата е нанесена чрез нанасяне или изливане и дали мотивът е под или върху глазурата. Погледнете дъното на съда, тъй като често това показва цвета на глината. Актуална информация за работилници и изложби можете да получите от Областната дирекция за култура и туризъм и от изследователския център на университета. Когато разглеждате съд, ако си спомните, че е направен на брега на Босфора, от почва, добивана от региона, и че знанието е предавано от майстор на ученик, тогава естествено ще разберете защо името на града започва с "чанак" (съд).

Източници:

• Културен портал (Областна дирекция за култура и туризъм на Чанакале), Керамика от Чанакале, https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/canakkale/kulturatlasi/canakkale-seramikleri
• Областна дирекция за култура и туризъм на Чанакале, Чана, https://canakkale.ktb.gov.tr/TR-70536/can.html
• Белкин Демирсар Арлъ и Шенур Кая, Примитивни форми и фигури в керамиката от Чанакале, Art-Sanat 2/2014 (архив на ÇOMÜ ÇASEM), https://cdn.comu.edu.