Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори

Звездообразни мозайки: Селджукско изкуство на мозаиките от Кубадабад до Каратай.

Когато влезете в селджукските сгради в Коня, често първото нещо, което привлича вниманието ви, не е камъкът, а цветът.

Radar TürkiyeRadar Türkiye19 Ekim 202612
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Звездообразни мозайки: Селджукско изкуство на мозаиките от Кубадабад до Каратай.

Когато влезете в селджукските сгради в Коня, първото нещо, което често привлича вниманието, не е камъкът, а цветът. Оттенъците на тюркоаз, тъмно синьо и патладжан превръщат интериора на купол в нощно небе, а стените – в геометрични килими. По-голямата част от тези цветове днес са събрани на две места: в медресето Каратай в сърцето на Коня и в артефактите, открити при разкопките на двореца Кубадабад край езерото Бейшехир. Този текст разказва историята на селджукското изкуство на мозайките, представяйки го като пътешествие между тези две места, и дава насоки за това какво да търсите в музея. Какво представлява мозайката и защо глазурата е важна?

Според статията в "Турската фондация за религиозни въпроси" (Diyanet Vakfı), думата "мозайка" произлиза от османската дума "чини", което означава "китайски". Същността на изкуството се състои в боядисването и глазирането на оформени плочки, след което те се изпичат. Глазурата, която се разтапя във фурната, образува прозрачен и защитен слой върху плочката, придавайки ѝ траен цвят. Първите примери за глазирани тухли датират от древен Египет и Месопотамия. Същата статия посочва, че селджукските сгради са били украсени с мозайки и в Хорасан и Иран, но че този вид изкуство е достигнал своя връх и се е развил най-много в Анадола. Анадолските селджукски майстори са използвали няколко различни техники. В първите примери се виждат глазирани тухли, но скоро преминават към техниката на мозайката, при която малки парчета, изрязани от глазирани плочки в цветовете тюркоаз, лилаво, зелено и тъмно синьо, се поставят върху гипсов фон. В гражданските сгради, като вили и дворци, стените са покрити с плочки във формата на звезди, кръстове, шестоъгълници и квадрати. Дизайнът върху тези плочки се рисува или върху глазурата, или под нея. Енциклопедията отбелязва, что селджуците са развили и техниката на "люстер", при която се нанася глазура, която придава метален блясък. Светът на мозайките в гражданските сгради е много различен от този на мозайките. Докато в мозайките преобладават геометричните орнаменти и абстрактните растителни мотиви, в мозайките на дворците и вилите се срещат богати фигурални композиции, изобразяващи хора в различни пози, ловни животни, птици, двуглави орли, дракони и митични същества като сфинксове. Именно този фигурален свят прави селджукските мозайки толкова живи. Коня е бил един от най Тази сграда, известна сред народа като "Павилион Алаеддин", е построена, според енциклопедията, през периода на управление на Кълъджарслан II, между 1155 и 1192 г., поради техническите характеристики на използваните плочки и надписите върху тях. Външните и вътрешните стени на павилиона са покрити с плочки и гипсов декор. Този павилион е известен като единствената сграда в изкуството на Селджукската династия, в която е използвана техниката "минаи". Ислямската енциклопедия подробно описва тази техника: жълтеникава, добре омесена глина се превръща в квадратни, звездообразни, кръстообразни и "баклава" форми, след което се боядисва в зелено, тъмно синьо, лилаво и бирюзово, глазурира се и се изпича. След това се боядисва отново с черно, теракотено червено, бяло и златен гланц, и се изпича отново при по-ниска температура. Тъй като се използват седем цвята, тази техника е известна още като "хефт ренк" (седем цвята). Звездообразните плочки са украсени с изображения на хора, седящи в поза "турски стил", играещи музикални инструменти, както и с изображения на лъвове с крила. През 19-ти век павилионът е бил в руини и е разрушен между 1905 и 1908 г. Част от плочките му са разпръснати в музеи и колекции в Германия, Франция, Швеция и Америка. Днес на хълма се намира защитен навес, който отбелязва мястото на павилиона. Плочките с форма на кръст, шестлъчни звезди и "баклава", открити по време на разкопките, проведени от Ремзи Огуз Арик през 1941 г., са останали в Кюниа и днес са изложени във витрините на медресето "Каратаи". На тях са изобразени жени и мъже, ловци на коне и растителни орнаменти.

Дворецът на брега на езерото, Кубадабад

Най-богатата колекция от селджукски плочки е открита на западния бряг на езерото Бейшехир. Дворецът Кубадабад е построен от султан Алаеддин Кейкубад I. Ислямската енциклопедия посочва, че строителството е осъществено между 1226 и 1236 г. под ръководството на архитекта и декоратора Садедин Копек; порталът за култура дава датата на построяване като 1236 г. Според енциклопедията, това е единственият известен селджукски дворец. За първи път връзката на руините с името "Кубадабад" е установена от Зеки Орал, директор на музея в Кюниа, въз основа на документи. Разкопки Ето превода на текста от турски на български:

Фасадите са овални, очите са големи и бадемовидни, носовете са тънки и дълги, а устите са малки; енциклопедията определя този тип лица като произхождащи от Централна Азия. Смята се, че изображението на брадат владетел е портрет на Алаеддин Кейкубад. Двуглавите орли с надпис "ес-султан" на гърдите са сред най-забележителните елементи, символизиращи властта. Животинският свят е още по-разнообразен. Стилизирани дървета на живота са заобиколени от сфинксове, сирени, грифони и двуглави дракони. Освен това са изобразени ловни кучета, пантери, зайци, антилопи, планински кози, магарета, мечки, коне, катерици, патици, хищни птици, пауни и лъвове. Статия, публикувана в DergiPark, подчертава, че тези фигури са изпълнени с животни, митични същества и символи от азиатската турска митология, а керамичните плочки със сирени в двореца представляват отделна тема за исторически и естетически анализ. Гипсовите релефи, открити по време на разкопките, също изобразяват животни и хора и са изложени в същия музей. Куполът на небето в Каратай

Керамичните плочки от Кубадабад се излагат в медресето Каратай от 1955 г., в сграда, която сама по себе си е шедьовър на керамичното изкуство. Според надписа на медресето, то е построено през 1251 г. по време на управлението на султан II Издедин Кейкавус от Джалаледдин Каратай. Сградата е изоставена в края на 19-ти век, реставрирана през 1954 г. и отворена за посетители на 17 декември 1955 г. като секция за керамика към музея в Кютахя. Културният портал отбелязва, че през 2014 г. медресето е включено във временния списък на ЮНЕСКО за световното наследство под наименованието "Селджукски медресета в Анадола". Сърцето на сградата е квадратно централно пространство с размери приблизително дванадесет метра. Вътрешната повърхност на купола е напълно покрита с мозаечни керамични плочки. Белите гипсови ивици между плочките от тюркоаз и индиго образуват двадесет и четирилъче звезди, свързани с възли от долната част до отвора в горната част, създавайки у зрителя усещане за звездно небе. Натоварването на купола се прехвърля към стените чрез фенерни отвори, разположени в ъглите. Под отвора в горната част се намира малък басейн; енцикло Ако имате възможност да отделите един ден, посещението на Бейшехир и разгледането на останките на двореца Кубадабад на брега на езерото ще ви позволи да разберете къде всъщност са се намирали звездите, които сте видели в музея. Някои от артефактите, открити в Кубадабад, са изложени и в Музея на керамиката в Кютахя. За актуална информация относно дните на работа и условията за посещение на музеите, моля, посетете официалния уебсайт на Министерството на културата и туризма.

Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар