Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Горската местност Ийнеада, разположена в зоната на блатовете.

В североизточния край на град Къркларели, на няколко метра от границата с България, се намира гора, чиято повърхност през зимата е покрита с вода.

Radar TürkiyeRadar Türkiye25 Ekim 2026
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Горската местност Ийнеада, разположена в зоната на блатовете.

В североизточния край на Къркларели, на няколко крачки от границата с България, се намира гора, чието дъно през зимата е покрито с вода. Тази екосистема, известна като "longoz" на местния език и "гори с плитка вода" в научната терминология, се простира от двете страни на Инеада и е защитена като национален парк от 2007 г. Областната администрация на Къркларели подчертава, че този тип гори са много редки в света. Този текст разказва как се образува "longoz", от какви дървета се състои, каква е ролята на езерата и пясъчните дюни в тази система, кои птици и животни обитават там, каква е историята на защитата на тази територия и как може да се разгледа. Какво означава "longoz"?

Областната администрация на Къркларели определя "longoz" като горска площ, чието дъно е покрито с вода през зимните и пролетните месеци, когато има обилни валежи. На страницата за екотуризъм на администрацията се описват тези гори като дървета, чиито корени са в земята, а стъблата и клоните са във водата. Накратко, това е среда, в която езеро и гора съществуват едновременно на едно и също място, като през различните сезони доминира едното или другото. Според туристическата част на годишника на Къркларели, тези гори с плитка вода са напълно покрити с вода през зимата и пролетта, а през лятото и есента водата отстъпва, но нивото на подпочвените води остава високо. Почвата е богата на органични вещества и е кисела. Лианите, които обвиват дърветата, придават на гората вид, напомнящ тропическите гори. Водата, която формира гората.

Източникът на вода за тази гора е планината Ищранджа, известна още като планината Йълдъз. В същия раздел на годишника се пише, че "longoz" се образува в резултат на натрупването на седименти, донесени от реките, които текат от планините към Черно море, и поради сезонното наводняване на района. На страницата за екотуризъм на областната администрация се изброяват реките, които носят вода до "longoz": реките Бьогюртлен, Паспала, Шахин, Ефенди, Чавушкьопрю, Мадра, Буланик и Явуз, както и подпочвените води. Според годишника, българската част на планината Ищранджа обхваща площ от 197 хиляди хектара, а най-високата точка е връх Махя, с височина 1031 метра. Широколистните гори, разположени по склоновете на планината, гледащи към Черно море, се простират от брега до височина от 1000 метра. "Longoz" е най-ниската и най-влажна Националният парк е дом на 671 вид растения, както и на 637 вида животни, включително птици, насекоми, влечуги, риби и бозайници. Лотосите, които цъфтят на повърхността на водата в началото на лятото, са сред забележителностите, които губернаторството подчертава.

В рамките на националния парк има пет езера, всяко от които играе различна роля в екосистемата. Според английската Уикипедия, площите на езерата са: 43 хектара за Ерикли, 266 хектара за Мерт, 19 хектара за Хамам, 10 хектара за Педина и 5 хектара за Сака. Според статистическия годишник, Хамам и Педина са езера, разположени в горите, докато Ерикли, Мерт и Сака са лагуни, които се свързват с морето в определени периоди от годината. Езерото Ерикли се отделя от морето през сухите летни месеци, докато езерото Мерт е образувано там, където река Чавушдере се влива в морето. Тази променлива връзка между лагуните и морето е от голямо значение за рибите, които мигрират между солената и сладка вода, за да се размножават, да се хранят или да се предпазят. Уебсайтът на губернаторството също посочва, че територията на парка се състои от две части: на юг са езерата Сака, Дениз, Хамам, Педина и Мерт, заедно с околните блата, а на север е езерото Ерикли и заобикалящата го гора.

Според годишника, между езерата и блатата и морето се простира пясъчна ивица с дължина около 10 километра. Според българската Уикипедия, тази пясъчна ивица достига ширина от 50-60 метра на места и разделя селището Инеада. В пясъчните дюни живеят растения, характерни за югозападната част на Черно море, които са защитени от международни споразумения. Според годишника, растителността по крайбрежието, в предните и стабилните пясъчни дюни е в отлично състояние. Пясъчните дюни служат като бариера, която отделя сладководната екосистема от соленото море; следователно, достъпът с превозни средства до брега или увреждането на пясъчните дюни оказва влияние върху цялата система.

Пътят на мигриращите птици преминава през тази територия.

Теренното проучване, проведено от Мустафа Кая между октомври 2011 г. и септември 2014 г. в гората Инеада и околностите ѝ, идентифицира 227 вида птици, принадлежащи към 52 семейства, в рамките на 27 дни наблюдение. От тях 75 са местни, 78 са летни мигри Същият текст посочва, че в сладководните зони живеят кефали, пъстърви и сребристи риби, а в морето през зимата се срещат херинги и камбали, а през лятото - скумрии, трески и морски шипове. Пътят към защитения статус е дълъг.

Днес националният парк не е създаден наведнъж. Според статията на Кая, районът е включен в списъка на важните зони за птиците; голяма част от него е обявена за защитена зона за дивата природа през 1978 г. с площ 5399 хектара, а южната част с площ 1345 хектара е обявена за природен резерват през 1988 г. През 1990 и 1991 г. цялата зона е обявена за защитена територия в две фази. Тези части с различни статути са обединени през 2007 г. в национален парк с площ 3155 хектара. Областната администрация на Къркларели посочва, че решението е публикувано в Официалния вестник на 13 ноември 2007 г. и че този район е 39-ият национален парк в страната. Кая отбелязва, че районът е уязвима екосистема, а основните заплахи са разширяването на селищата към гората и крайбрежието, отпадъците и превозните средства, навлизащи в пясъчните дюни. Сред предложените решения са забраната или контролът на лова във водно-блатните зони и в тях, контролът на земеделието в поземлените участъци в гората и ограничаването на достъпа на превозни средства до пясъчните дюни между езерата Мерд и Булаък. Според турската Уикипедия, името на селището произлиза от Ине Бей, който е свързал региона с турските земи, и с течение на времето се е трансформирало в Инеада. Според статистическия годишник, в рамките на областта, освен този национален парк, има още една защитена зона, един природен парк, 16 природни защитени територии, 28 паметни дървета и 25 пещери, които са регистрирани. Годишникът класифицира водно-блатните зони, обграждащи езерата Ерикли и Мерд, като отделни зони за строга защита, зони за естествена защита и зони за контролирано използване.

Разходка в водно-блатната зона

Според областната администрация, Инеада се намира на 27 км от Демъркьой, на 97 км от центъра на Къркларели и на 237 км от Истанбул. Първата спирка на разходката трябва да бъде Центърът за управление на националния парк и информационният център за посетители. Според статистическия годишник, тук могат да се наблюдават водно-блатните зони чрез жи Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар