Сафранболу: Дом, живот, балкон и вила.
За някой, който за първи път посещава Сафранболу, къщите изглеждат като картина. Белите фасади, подредени по склона, тъмните дървени рамки, керемидените покриви и горните етажи, които се простират към улицата, създават единна гледка.
Влез, за да харесваш и оценяваш

Когато човек за пръв път посещава Сафранболу, домовете изглеждат като картина. Белите фасади, подредени по склона, тъмните дървени рамки, керемидните покриви и горните етажи, излизащи към улицата, създават единна гледка. Въпреки това, всяка къща е летопис на начина на живот, оформил се през вековете. Според туристическата информационна служба на Сафранболу, в центъра на града има около 2000 традиционни къщи, построени през 18-ти, 19-ти и началото на 20-ти век, от които около 800 са под правна защита. Този текст ще ви помогне да разберете какво да търсите, когато стоите пред една от тези къщи, как да се ориентирате, след като влезете, и какво да търсите в една музейна къща.
За да разберете една къща в Сафранболу, трябва първо да видите къде е разположена. Градът исторически е разделен на два района. "Градът" е зимно селище, разположено в две ниски долини, където се намират крепостта, пазарът и кварталите Акчасу, Гюмюш, Мусала, Калеалтъ и Табахане. Тук къщите са разположени близо една до друга, а улиците са тесни. "Баглар" е районът, разположен на няколкостотин метра по-високо, с по-открит достъп до въздушните течения и по-големи площи, предназначен за лятото. Според туристическата информационна служба, почти всеки е имал къща и в двата района, а семействата се премествали в къщите си в Баглар, когато времето се затопли, но производството и търговията на пазара продължавали през цялото лято. Най-важната характеристика на града е уважението към съседите. Министерството на културата и туризма на провинция Карабюк пише, че нито една къща не пречи на гледката на другата и че всички къщи са ориентирани към обществените сгради и паметниците, разположени в по-централни райони. Фасадите на къщите са затворени отблизо, но са отворени от далеч. Можете да видите тази подредба със собствените си очи, като погледнете надолу от хълма Кале или от хълма Хидърлык. Почти всеки прозорец предлага гледка. Самата улица също е архитектурен елемент. Пътищата, водещи към площада, дворовете на паметниците и самите площади са покрити с камък. Според източниците, това покритие намалява влажността, предпазва от наводнения и позволява на корените на дърветата да получат вода. На стените на къщите, разположени на ъглите, има скосени ръбове и понякога се виждат опори, наречени "айбаджак". Това са малки, но внимателно обмислени решения, които адаптират къщата към извивката на улицата.
Когато застанете пред В някои от прозорците с широки отвори все още могат да се видят дървени решетки, наречени "мушабак". Обърнете внимание и на изпъкналите части на сградите. Тези изпъкнали части не са просто декоративни елементи. Според Баязит, тъй като парцелите не са с правилни ъгли, стаите излизат навън, което придава на стаите форма, близка до квадратна или правоъгълна, и осигурява гледка към различни посоки. Ако стаите не излизат навън, тогава изпъкналите части са под формата на "ейван". Така че, изпъкналата част е компромис между крив парцел и правилна стая.
Влизането в къщите става през големи двукрили врати. Частта от първия етаж, където се отваря вратата, се нарича "хайат", а ако подът е каменен, се нарича "ташлык". Тук се намират решетки, изработени от издълбани вертикални дъски, които осигуряват светлина и въздух. Според Министерството на културата и туризма на провинция Карабюк, в тази част се подреждат дърва за отопление, а през лятото решетките осигуряват вентилация, а през зимата - изолация. От "хайат"-а се влиза в обора. На първия етаж се намират още големи пещи, складове и килери. Накратко, първият етаж е работното пространство на къщата. Тук се събират животни, дърва, храна и се извършват тежки кухненски задачи. В музея на къщата обърнете внимание на каменния под, мястото на пещта и характерната светлина, която оставят решетките. Там най-добре ще разберете колко голяма част от живота протича в този полуотворен, полузатворен етаж.
"Софа", "ейван" и стаи
На горните етажи се стига чрез дървени стълби. Според туристическата информационна служба, вторият етаж е по-скромен от останалите и включва кухня, която може да се използва и като спалня. Ежедневният живот протича на средния етаж, тъй като през зимата е по-лесно да се отоплява. Третият етаж е най-изящният етаж на къщата, с по-високи тавани. В центъра на плана се намира "софа". Според Баязит, жителите на Сафранболу наричат "софа" - "чардак". "Софа"-та може да бъде външна, вътрешна или средна. В къщите със средна "софа", стаите са разположени от двете страни на "софа"-та. Пространствата, които се намират между стаите и са продължение на "софа"-та, се наричат "ейван". Броят на "ейван"-ите варира от един до четири. Често празните "ейван"-и са повдигнати с няколко стъпа, понякога са отделени от "софа"-та със Ето превода на български:
В сватбата на сина не се отваря отделна къща, а булката идва в същата къща. Всяко семейство има собствена стая, където отговаря на всичките си нужди. Най-важното място в къщата е "башода" (главната стая). Баязит разказва, че таванът на тази стая и диванът в нея са украсени с голямо внимание, а в някои къщи стените на "башода" са покрити с рисунки и мотиви. Диванът има изящен таван, наподобяващ обърната лодка. В една музейна къща не забравяйте да погледнете нагоре към тавана. Богато украсените дървени тавани тихо разказват за вкуса и статуса на собственика. Печка, скара и лампа.
В тези къщи отоплението е било осигурявано с печка. В печката се палят дърва, а въглените се прехвърлят в скара, която се използва за отопление на стаите. От туристическата информационна служба съобщават, че е трудно да се запази топлината в дървените къщи и затова е важно да се отоплява човекът, а не само помещението. Според Министерството на културата и туризма на Карабюк, печките се появяват в региона едва в края на 19-ти и началото на 20-ти век. За осветление се използват лампи, работещи на газ, а по-късно – по-елегантни лампи. Електричеството се появява с развитието на индустрията, особено с изграждането на стоманодобивни заводи през 1937 г. Стаи с басейни.
Най-необичайното място в къщите в Сафранболу са стаите с басейни. Доц. д-р А. Есра Бөлүкбаши Ертюрк в статията си в списание "Ердем" разказва, че градът е снабдявал с вода от изворите Булак и Хизар и от реките, а изобилието на вода е довело до разнообразие от водни съоръжения. В някои къщи басейнът е отделна стая, разположена входа, докато в други е разположен в центъра на дивана на първия етаж, а стаите се отварят към този басейн. В примерите, дадени в статията, басейните са заобиколени от три страни от пейки. В някои от тях водата тече от улуци, оформени като змии с извито тяло. Ертюрк подчертава няколко функции на басейна. Водата осигурява прохлада в помещението, помага за запазване на хранителните продукти, а в дървената конструкция винаги е наличен резервоар за вода, който може да послужи при пожар. Звукът на водата също затруднява чуването на разговорите отвън. В някои градини в района на Баглар, стаята с басейн е изградена като отделна постройка, Това е къща, построена вероятно в началото на века, която е принадлежала на Хаджи Мехмет Ефенди, командир на казармите в Сафранболу. Къщата носи името си от титлата "Каим Макам", която е била дадена на командира, еквивалентна на полковник. През 1979 г. Министерството на културата я национализира и реставрира, а през 1981 г. къщата е отворена като образователен център и днес се използва като музей. При разглеждането на къщата, следвайте описаната последователност: първо, огледайте фасадата и архитектурните детайли от улицата, след това намерете вътрешния двор и пещта, изкачете се по стълбите до антрето, седнете на дивана в една от верандите и се насладете на гледката от прозореца, и накрая, погледнете към тавана в главната стая. Тъй като часовете за посещения могат да се променят, проверете актуалната информация на уебсайта на общината Сафранболу, преди да посетите. Повечето къщи са частна собственост и в тях живеят хора. Моля, проявете уважение към прозорците и дворовете, когато правите снимки. Според регистъра на Дирекцията за културни ценности и музеи, Сафранболу е включен в Световния списък на ЮНЕСКО през 1994 г. с номер 614. Причината за включването не са отделните къщи, а градската тъкан, която те формират заедно. Когато се научите да "четете" една къща, останалата част от града започва да придобива смисъл.
Източници:
- Туристически информационен център на Сафранболу, Къщите на Сафранболу, https://safranboluturizmdanismaburosu.ktb.gov.tr/TR-156229/safranbolu-evleri.html
- Областна дирекция за култура и туризъм на Карабюк, Архитектура, Отопление, Осветление, https://karabuk.ktb.gov.tr/TR-63743/mimari-isinma-aydinlanma.html
- Областна дирекция за култура и туризъм на Карабюк, Туризъм в Сафранболу, https://karabuk.ktb.gov.tr/TR-63747/safranbolu39da-turizm.html
- Ниган Баязит, Планиращи типологии на къщите в Сафранболу и йерархия на потребителските нужди, Теория на дизайна 17, 2014, https://dergipark.org.tr/en/download/article-file/208072
- А. Есра Бөлүкбаши Ертюрк, Водна архитектура в Сафранболу, Ердем 56, 2010, https://erdem.gov.tr/tam-metin-pdf/217/
Коментари
Напиши първия коментар
