Пътеводители за култура и изкуство, препоръки за събития и истории от града.
В северната част на Нигде, между долината Мелендиз и причудливите скални образувания на Кападокия, се издигат хълмове, които на пръв поглед изглеждат просто като голи върхове.
На няколко километра източно от окръга Каман, точно до село Чаъъркан, се издига кръгла възвишеност, изникнала от степта.
Всеки, който посещава Батман, обикновено го познава по едно име, но зад това име се крие история, която е по-кратка от един век.
Докато се разхождате из залите на европейските музеи, посветени на Ренесанса, ако обърнете внимание на детайли като покривка на маса или пода пред трона, често ще видите килим с лазурни и червени мотиви или с осемлъчева звезда.
На пътя от Ушак към Измир, на около двадесет и пет километра западно от града, се намира населено място, наречено Гюре. Хълмовете, разположени по протежението на тясната долина, напоявана от река Гедис, изглеждат на пръв поглед като обикновени хълмове.
Масата на Сивас е символ на степта. Стадата крави и овце, които пасат в планините, зрелите смокини, отглеждани на голяма надморска височина, каменните пещи и скалната сол – това са основните елементи на тази кухня.
Ако видите голямо, светло оцветено куче с черна маска до стадо овце в степта на Сивас, най-вероятно сте срещнали кангъл.
В Шанлъурфа, когато седнете на маса, до хляба, кебапа и кюфтетата, винаги ще видите подправка с тъмночервен до лилав цвят. Местните я наричат "изот".
Докато се разхождате в квартал Халебибахче в Шанлъурфа, под краката ви се намират останките на големи жилища от римската епоха, а в стаите им някога са имали килими, изработени от камък.
Когато се споменава град Ерзинжан, едно от първите неща, които изникват в съзнанието, дори и на хора, които живеят в други части на страната, е един вид сирене.
По пътя, който свързва Ерзинжан и Ерзурум, на около 15 километра източно от града, ще видите заоблен хълм, който се издига в средата на равнината.
Обикновено, когато някой посещава Чаорум, не се връща с празни ръце. Често в чантата му има пакет с леблеби (вид турски грах).
Едно от най-вълнуващите моменти в археологията е да откриеш името на един град от самите документи, създадени в него. Археологическите обекти в Чорум, Хатуша в Бозкаяле и Шапинува в Ортакьой, предоставиха точно това преживяване.
В региона Ардах зимата настъпва рано и отминава късно. Производството на земеделски култури е ограничено, но пасищата са обширни; затова трапезата на града се състои основно от пшеница, мляко, месо и мед. Две от най-известните ястия от тази трапеза са патица и сирене.
Токат кебапът се сервира в тава, а всяка част от тавата разказва своя собствена история.
В Токат, мотивите с ябълки и грозде, които се намират върху шалове, покривки или одеяла, се отпечатват ръчно, една по една.
Докато се разхождате в селата на провинция Ризе, ще видите малки дървени конструкции, разположени близо до къщите, поддържани от четири стълба, които се издигат във въздуха. Някои от тях се отличават с рездените си греди, а други – с потъмнялата си дървесина, и всички те са свидетели на занаятчийска традиция, която е над сто години.
При влизането в Риза по крайбрежната път, първото нещо, което ще забележите, не е морето, а склоновете, които се издигат непосредствено зад него. Тези склонове са покрити с гъсти, подрязани и подредени редици от тъмнозелени чаени плантации.
На около седем километра североизточно от Малатия, сред бадемовите градини на Ордузу, се издига Арслантепе, който на пръв поглед изглежда като обикновен хълм.
Когато човек пристига в Малатия през лятото, първото, което усеща, е ароматът на града. В началото на юли, кайсиите, събрани от градините, се разстилат по покривите, дворовете и полетата, а слънцето ги оцветява в тъмен цвят в рамките на няколко дни.
В Кастамону обикновено денят започва със закуска, а завършва следобед с прясно изпечен пирог с месо, изпечен в каменна пещ. Понякога между това може да има филия суджук, купа с "търит" (традиционно ястие) или порция кисело оризово ястие.
Пътят от Кастамону към Синоп, докато се приближава към Ташкьопрю, се спуска към обширна речна равнина.
Конуралп, разположен на осем километра северно от Дюзче, на пръв поглед изглежда като спокойно градче. Под градините, къщите и тесните улички се крие древен град, чието име е променяно няколко пъти през вековете.
Намирането на Дюзче на картата е лесно. Това е малък град, разположен по пътя между Истанбул и Анкара, и е единственият, който граничи с Черно море, а именно през крайбрежната му част в Акджакоджа.
