Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye

Градът, излязъл наяве от земята в Конарълп.

Конуралп, разположен на осем километра северно от Дюзче, на пръв поглед изглежда като спокойно градче. Под градините, къщите и тесните улички се крие древен град, чието име е променяно няколко пъти през вековете.

Radar TürkiyeRadar Türkiye4 Kasım 2026
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Градът, излязъл наяве от земята в Конарълп.

Конуралп, разположен на осем километра северно от Дюзче, на пръв поглед изглежда като спокойно градче. Под градините, къщите и тесните улички се крие древен град, чието име е променяно няколко пъти през вековете. Тази статия разказва историята на Прусия ад Хипиум не като туристическа дестинация, а като разказ за това как земята постепенно връща своите тайни. Ние проследяваме случайно откритата мозайка в едно поле, пътя на реката, разказан от монетите, и отново изникващия от между къщите театър, осветени от официални и академични източници. От Кирос до Прусия ад Хипиум

Първото име на града е било Кирос. Статия, публикувана в списание "Хьоюк" от Емре Окан от Университета в Дюзче, Ахмет Билер и Доуш Чалишкан от археологическия екип на Турската историческа институция, разглежда произхода на това име чрез монети. На едната страна на монетите, сечени по време на управлението на император Максимин, е изобразено портрета на Кирос. На монета от епохата на Антонин Пий, част от колекцията на Британския музей, са изобразени боговете Хипиос и Кирос като речни богове от двете страни на бога Дионис. Авторите отбелязват, че тази втора монета показва, че ранното име на града може да е произлязло от името на река. Според древната традиция, която се основава на Мемнон от Херклиа, градът дълго време е бил под властта на Херклиа Понтика. По време на управлението на цар Прусия I, той се присъединява към царството и получава името Прусия, което означава "Прусия близо до Хипиос", съвременната река Мелен. Това име също така е служило за разграничаване на града от Прусия ад Олимпиум, намиращ се в Бурса, и Прусия ад Маре, намиращ се в Гемлик. През Османската епоха градът е бил известен като Ускюбю, а по-късно получава името Конуралп. Министерството на културата и туризма на провинция Дюзче отбелязва, че през 1323 г. той е присъединен към Османската империя от Конур Алп Бей.

Дневник на пътешественик

Един от първите, които представят града на научната общност, е френският пътешественик Жорж Перо. Според статията в списание "Хьоюк", Перо е пристигнал в района през 1860-те години, пътувайки от Карадениз Ерегли до Акчакоча, а след това е достигнал Ускюбю по сухопътен път. Неговият колега, архитектът Едмънд Гийом, е направил подробен чертеж на запазените части от театъра и е извършил малки сондажи в основата на сградата. Въпреки това, долната част на седалките Консервацията е извършена през 2012 г. от Дирекцията за реставрация и консервация в Истанбул, и мозайката е изложена в залата за каменни артефакти на музея. Мозайката е украсявала пода на римска вила и е с размери 8,10 метра на 5,30 метра. В централния кръгъл панел, Орфей седи върху скала. Той носи фригийска шапка, дълга туника с колан и широки ръкави, и роба. Според Сезер, този вид облекло подсказва за източен произход на фигурата. Орфей държи многострунен китар в лявата си ръка и свири с лъка в дясната. Около него са събрани животни, привлечени от музиката. Един папагал изглежда, че го придружава, повдигайки клюна си, един паунов петел слуша внимателно, един елен обръща глава и го гледа, а един лъв е седнал спокойно в краката му. На сцената има и малка фигура, която може да е бяла риба, фазан или гущер. В четирите ъгъла на панела са поставени женски глави, олицетворяващи четирите сезона. Две от тях са запазени добре. Глава в долния ляв ъгъл, с венец от лозови листа, представлява есента. Глава в долния десен ъгъл е покрита с дебела завеса и носи венец от музикални инструменти, символизирайки зимата. От горния ляв ъгъл е останала само малка част. Сезер я интерпретира като пролет или лято, поради увивните клони, излизащи от двете страни на врата ѝ. Тъй като няма археологически данни, датирането на мозайката е направено чрез сравнение с подобни примери. Сезер я поставя в периода от края на 3-ти век до началото на 4-ти век от новата ера, въз основа на стилистичните и иконографските характеристики. Камъните в централния панел са с размер половин сантиметър или по-малки, докато в рамката, в бордюрите, те достигат до един и половина сантиметра. Тихе, покровителката на града.

Едно от най-забележителните произведения в археологическата зала на музея е скулптурата на Тихе. Според информацията от Портала за култура, базирана на Генералната дирекция за културни ценности и музеи, скулптурата е открита по време на разкопките в Прусия ад Хипиум. Същият източник посочва, че произведението е римско копие, направено през 2-ри век от новата ера, на скулптура от 4-ти век преди новата ера, която е оригинално изложена в Археологическите музеи в Истанбул. В гръцката митология, Тихе е богиня на късмета и успеха, и също така е покровителка на всеки град. Скулптурата в Конуралп изобразява Тихе с Изображенията на кораби върху монетите, според авторите, са индикация за морската търговия на града. По този начин, стоките на Прусия ад Хипиум вероятно са достигали до градове като Хераклея Понтика, Олбия, Томис и Пантикапейон. Същата статия установява връзката на града с морето чрез надписи. Установено е, че град Диа, който е днешният Акчакоджа, е бил под контрола на Прусия ад Хипиум. Според надписите, императори като Хадрианус, Каракала и Елагабал са посещавали града през 2-ри и 3-ти век, и градът е процъфтявал през този период. Днес, посетител, който пътува по пътя между Акчакоджа и Конуралп, всъщност следва маршрута на тази древна търговска връзка.

Театърът, известен сред местните като "четиридесет стъпала", е най-дългата част от историята на града. Според статията за хълма, сградата е използвана като селище, особено от османския период. До първите научни разкопки, в театъра са били разположени около 22 къщи. Зоната на оркестъра е била заобиколена от камъни от седалките и е била засадена като градина. Някои от камъните са били използвани в други сгради или продадени. Авторите отбелязват, че тази употреба е нанесла сериозни щети на сградата, но в същото време е позволила почти пълното запазване на долната част на седалките. Научните разкопки започват през 2013 г. под ръководството на музея в Конуралп и с научната консултация на катедрата по археология на университета Дюзче. Между 2013 и 2015 г. са разкрити входни коридори, а сондаж, направен в оркестъра, показва, че тази зона е покрита с около пет метра пръст. Между 2017 и 2020 г. работата е съсредоточена върху западната част на театъра, долната зона за сядане и сградата на сцената. В крайна сметка е установено, че зоната за сядане се състои от три нива и че театърът е можел да побере около 9500 до 10 000 души. Разкопките също дадоха улики за това как е бил използван театърът. Надпис върху архитравните блокове на сградата на сцената разказва за това как, по време на управлението на Хадрианус, жителят на Прусия на име М. Юлий Проклос е получил почетно звание и след това е построил предната част на сцената и някои статуи. Открита е монета на император Пробус в почвен слой в западен коридор, което предполага, че театърът вече не е бил използван в края на 3-ти век. В малка сграда, построена по-късно в този коридор, са открити ко След като прочетете този текст, не забравяйте да обърнете внимание на мозайката и да потърсите символите на сезоните в ъглите, както и лютнята в ръката на Орфей. След това можете да се насочите към театъра и да видите как стъпалата, разположени по склона, гледат към равнината. Тъй като разкопките продължават, достъпът до различните части на театъра може да се променя. Преди да посетите музея и археологическия обект, проверете актуалните условия за посещение на официалните страници на Областната дирекция за култура и туризъм на Дюзче и системата "Музейна карта".

Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар