Пътеводители за култура и изкуство, препоръки за събития и истории от града.
Река Акарчай не се влива в морето. Тя извира от високите части в западната част на Афйонкарахисар, преминава през центъра на града, обръща се на изток, пресича обширна равнина и завършва пътя си в езерото Ебер, между градовете Болвадин и Чай.
Всеки, който пътува до Афйонкарахисар, първо го запомня заради вкуса, който оставя в устата.
Човек, който познава Адана само по кебапа, жегата и широките му булеварди, ще се изненада, ако се изкачи само няколко стъпки от западната част на моста Taşköprü и открие съвсем друг град.
От Адана, по пътя към север, към Позанъ, пътниците виждат как планините Торос се издигат нагоре, сякаш стена.
В Адана, храненето е много повече от простото приемане на храна – то е обичай, който определя ритъма на деня.
Докато се разхождате в долините на Кападокия, със сигурност ще забележите малки дупки, подредени по склоновете, а понякога и червени и бели ивици, нарисувани около тях. Това не са прозорци на къщи, а вратички за гълъби.
Река Кызълърмак, най-дългата река в Турция, разделя град Аванос от изток на запад, преминавайки през центъра му. Името на града, както и занаятите, с които жителите му се препитават, са свързани с тази река.
Всеки, който за пръв път посещава Кападокия, задава един и същ въпрос: Как са се образували тези скални гъби – тези тънки колони с тъмна шапка в горната част? Отговорът се крие не в едно събитие, а в две отделни истории, простиращи се в продължение на милиони години.
Река Сакария и областта Сакария носят едно и също име неслучайно. Реката се ражда близо до окръг Чифтеле, в провинция Ескишехир, пресича голяма част от вътрешната Анатолия, завива на север и достига до Черно море.
За някой, който пристига в Сакария от Истанбул, първата спирка често е масата. Регионът се намира там, където равнините, плодородни благодарение на наносите, донесени от река Сакария, се срещат с горски планински райони и бреговете на Черно море.
Докато стоите пред витрина в Ескишехир и наблюдавате изобразяването на гроздобер, издълбано върху бял камък, всъщност гледате материал, който не се среща с такова качество никъде другаде по света.
Ескишехир е един от малкото градове в Турция, до които може да се стигне с влак и които са подходящи за разглеждане пеша.
Зимата в Анкара е истинска зима. Според измерванията, събирани от Главната метеорологична служба от 1927 г. насам, средната температура през януари в града е малко над нулата, а средната минимална температура е под нулата.
Едно от нещата, които превърнаха Анкара в столица, беше железопътната линия. В края на 1892 г., когато железопътната линия, идваща от Истанбул, достигна града, Анкара беше малък град в Анатолия, където се търгуваха вълна и зърно.
Анкара е разположена на надморска височина от около 938 метра и представлява селище, разположено между хълмове и склонове, а не в равна низина. Затова най-лесният начин да се опознае градът е да се изкачите на някой хълм и да погледнете надолу.
В Анкара, всеки ден, много хора преминават покрай няколко древни гробници, често без дори да осъзнават това.
Обикновено мислим за Анкара като за град, който не е свързан с морето или голяма река, но всъщност градът е основан в низина, където се сливат води.
Анкара, разположена в сърцето на степта, е столица, чиято зеленина и водни ресурси до голяма степен са създадени по-късно, чрез планиране и усилия.
Бо̀рнова е известна за много жители на Измир като източната крайна точка на метрото и като район с голям брой студенти, както и като път към болниците.
Историята на Измир често се разказва чрез имената Смирна, Ефес и Пергам. Този текст се фокусира върху периода преди и около тези известни имена.
Когато се споменава Урла, обикновено се сещаме за пристанището, лозята и Клазомени. Въпреки това, в по-отдалечените райони на окръга, между маслиновите горички и боровите склонове, има две села, които са създали своята собствена култура със собствените си ръце.
Не е необходимо да пътувате далеч от Измир, за да се насладите на разход сред природата.
Много хора познават Измир благодарение на зелените площи на "Кордон" и синьото на залива. Въпреки това, местата, където жителите на града се отпускат през уикендите, често се намират малко навътре от брега, в кварталите, където хората всъщност живеят.
Пътят, който свързва Истанбул със западните райони, с Одрин и с Балканите, се сблъскваше с един и същ проблем през вековете.
