Керамични съдове, изработени от глина от река Киъзълърмак, традиционно изработени в Аванос.

Река Кизилирмак, най-дългата река в Турция, разделя Аванос от изток на запад. Името на града, както и занаятът, с който той се слави, произлизат от бреговете на тази река. Според информация от общината на Аванос, много историци свързват името "Evenüz" от периода на Селджуците със думата "evani", която означава "съд, грънчарска изработка, кухненски принадлежности", и четат името като "градът, който произвежда керамика". В тази статия разказваме за произхода на аваноската керамика, за това как глината се превръща в кал, а калта – в съдове, и къде и как можете да наблюдавате този занаят в града днес. Не споменаваме имената на работилниците, защото, докато се разхождате по улиците на града, ще срещнете работилница на всяка крачка. Занаят, който се предава от неолита до наши дни.

Производството на глинени съдове в Аванос е традиция, която се предава през поколения. Свидетелство за това е регистрираният документ на Турската агенция за патенти и търговски марки, който посочва, че производството на керамика в областта на Невшехир датира от неолита и е широко разпространено в района на Аванос. Според документа, още през ранната бронзова епоха, глината вероятно е добивана от планините около Аванос и от старите корита на река Кизилирмак. Първите съдове са били оформяни на ръка чрез навиване и притискане и са били изпичани на открит огън. С въвеждането на грънчарското колело в края на бронзовата епоха, производството започва да се извършва на колело. По време на разкопките в Топакли Хоюк, в района на Топакли, в община Аванос, са открити керамични фрагменти в двадесет и четири слоя, датиращи от бронзовата епоха до византийския период. Общината уточнява, че тези разкопки са проведени през 1967 г. от италиански екип. Накратко, зад грънчарското колело, което се върти в работилниците днес, стои история, която продължава хиляди години. Грънчарски съдове, превозвани с кервани до Адана.

Не само производството, но и продажбата на керамиката също са част от историята на града. Регистрираният документ разказва, че керамичните изделия, произведени в Аванос, са били поставяни в чували и пренасяни на магарета, за да бъдат продавани на пазарите в околните градове и села. Този начин на продажба е продължил известно време през османския период и в ранните години на Република Турция. Известно е, че мъжете от Аванос са пътували с дълги кервани до Адана, за да продават керамика, килими и други изделия. Продажбите често са били извърш В Гедик преобладават червени и сини почви, в Бурайър – предимно червени, в Чиндереси – червени и сини, а в Къзълъз – червени почви. Името на реката също е свързано с този цвят. В статията за Аванос във Уикипедия се споменава, че поради глинестите и пясъчни почви в този район, околността някога е била известна със своя червен цвят, но след изграждането на язовирите, тази характеристика до голяма степен е изчезнала. От почвата към калта:

Производството започва с пренасянето на подходящите почви в работилницата, наречена "ишлик". В зависимост от работата, различните видове почви се смесват в различни пропорции – процес, наречен "смесване". Едрите частици се разбиват с чук и се пресяват. В региона ръчното смесване се нарича "извличане на кал", а към калта се добавя около една десета част вода. Смесената кал се оставя да почине един ден. Ако тази стъпка бъде пропусната, калът се напуква, тъй като водата и минералите се разпределят равномерно в калта само по време на почивката. След това калът се омесва на ръка и трябва да бъде оформен в същия ден, в противен случай започва да се втвърдява. Грънчарският диск, задвижван с крак:

Оформянето се извършва на грънчарско колело, наречено "чикърък" в Аванос. В статията за Аванос във Уикипедия се описва как умели майстори оформят калта върху този диск, задвижван с крак. На колелото се поставят форми, чийто размер зависи от обема на изделието. Има три вида форми: основа, плоска форма и "улак" форма без основа. За съдове, които могат да бъдат изработени наведнъж, са достатъчни основата и плоската форма. При по-големи съдове, изработени в два етапа, се използва и "улак" формата. До майстора стои малка кофа с вода, която той използва, за да поддържа калта влажна. Ако калът не е добре центриран, той се разклаща и не може да придобие правилна форма. След като се получи грубата форма, се преминава към фината обработка. Преди да изсъхне, повърхността се боядисва – процес, наречен "покритие". Когато съдът достигне твърдостта на кожата, повърхността се полира – процес, наречен "полиране". Според Уикипедия, съдовете първо се сушат на слънце, а след това на сянка. Вътрешността на пещта:

Последната стъпка е изпичането. Днес се използват и газови и електрически пещи, но в Аванос традиционно се използват пещи, които се отопляват с твърди горива като дърва, стърготини и слама. Спо Статия, публикувана през 2022 г. в списанието на Факултета по изящни изкуства на Университета в Анкара от Серап Юнал и Ердем Айбар от Университета Сюлейман Демирел, подробно описва тази структура, известна в региона като "черна пещ". Пещта има формата на правоъгълен паралелепипед и при изграждането ѝ се използва "кисела скала". Долната част, където гори огънят, се нарича "ад", а в горната част има секция, наречена "върх", откъдето се наблюдава пещта. Преди да се запали, пещта се опушва и загрява с дървени стърготини. Огънят, подсилен със стърготини, гори в пещта между четири и осем часа. Излизането на искри, наричани "джънги", показва, че процесът на готвене е приключил. След това пещта се оставя да се охлади и продуктите се изваждат постепенно. Черна керамика, опушване.

Същата статия представя Аванос като център, където се практикува рядък метод на изпичане, срещан днес в анадолската керамика. Този метод, известен като "опушване" или "димно изпичане", включва поставянето на керамичните изделия в консервна кутия, в която се поставят въглища, дървени стърготини и дърва, а отворът на кутията се затваря с камък. Консервната кутия заедно с другите изделия се поставя в черната пещ. В тази среда с ниско съдържание на кислород, съдовете се изпичат и придобиват черен цвят отвътре навън. По време на процеса на изпичане, наблюдаван от изследователите на място, температурата достига между осемстотин петдесет и деветстотин градуса, а върху цялата повърхност на изделията се получава отчетлив черен цвят. При керамиката с опушено покритие не се използва глазура. Естественият блясък на повърхността се постига чрез полиране. Статията определя тази техника като част от културното наследство на Аванос, което е изложено на риск от изчезване, и отбелязва, че майсторите все още я използват успешно. Нови пещи, нови търсения.

Традициите не са замръзнали. Доклад от 2021 г., публикуван в отворения архив на Университета Хаджи Бекташ Вели в Невшехир, посочва, че черните пещи все още се използват в традиционните работилници в керамичния индустриален район на града. Според същото проучване, в Аванос са изградени пещи от тип сода, сол, както и японски Noborigama и Anagama, с подкрепата на много институции, и е създаден музей на керамичните пещи. Някои майстори са започнали да експериментират с алтернативни методи на изпичане, като са изградили висококачествени дървени пещи в своите работилници Къде да видите керамиката в Аванос?

Когато пристигнете в града, първо се отправете към брега на реката. Според общината, двата бряга са свързани от четири моста, два от които са разположени по околовръстния път. Строителството на каменния мост е започнало през 1898 г. и е завършено през 1900 г. Дължината му е 151 метра. Дървеният висящ мост, предназначен само за пешеходци, е от 1973 г. и е дълъг 180 метра. От моста, гледайки към града, ще видите старите къщи, прилепнали към склона, и вратите на работилниците. Според английската Уикипедия, старата част на Аванос е издълбана в малки подземни пространства, които днес се използват предимно от керамични работилници. Възможно е да наблюдавате майстори, работещи на грънчарското колело в много от работилниците. За да видите как съд се оформя на грънчарското колело, просто останете няколко минути.

Практически съвети:

* Най-добре е да наблюдавате производството на керамика сутрин, когато майсторите работят на грънчарското колело. Дните, в които се извършва изпичане, варират в различните работилници.
* Тестовите грънчарски колела и курсовете в работилниците се различават в зависимост от работилницата; попитайте за условията на място.
* Сред местните продукти са съдове за храна, кана за вода, керамични съдове за съхранение на храна през зимата и кутии.
* При червените, неглазирани съдове, цветът се дължи на хематита в глината; черните и глазирани съдове може да са били изпечени с помощта на метод за оцветяване.
* Когато купувате продукт, потърсете надписа "Керамика от Аванос" и знака за географски произход.
* Аванос може да бъде включен в същата екскурзия с Подземния град в Озконак и Хан Сарихан.

Източници:
* Турски институт за патенти и марки, сертификат за географски произход "Керамика от Аванос" (No 293), https://ci.turkpatent.gov.tr/Files/GeographicalSigns/293.pdf
* Serap Ünal, Erdem Aybar, Метод на изпичане в керамиката на Аванос, Оцветени керамични изделия (DergiPark, 1997), https://dergipark.org.tr/en/pub/augsfd/article/1114863
* Община Аванос, История, https://www.avanos.bel.tr/avanos/tarihce-1
* Открит архив на Университета Хаджи Бекташ Вели в Невшехир, Керамични пещи с високо качество, работещи на дърва, в Аванос (2021), https://ac