Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори

Как се формираха причудливите скални образувания и каква е вулканичната история на Кападокия?

Всеки, който за пръв път посещава Кападокия, задава един и същ въпрос: Как са се образували тези скални гъби – тези тънки колони с тъмна шапка в горната част? Отговорът се крие не в едно събитие, а в две отделни истории, простиращи се в продължение на милиони години.

Radar TürkiyeRadar Türkiye19 Ekim 202621
Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Как се формираха причудливите скални образувания и каква е вулканичната история на Кападокия?

Кападокия: Разказ за вулкани, пепел и вятър

Всеки, който за първи път посещава Кападокия, задава един и същ въпрос: Как са се образували тези причудливи скални образувания, наподобяващи гъби, с тъмните "шапки" в горната им част? Отговорът се крие не в едно събитие, а в две отделни истории, простиращи се в продължение на милиони години. Първата е историята на огъня – вулканите, които покриват региона с дебел слой пепел и скали. Втората е историята на водата и вятъра, които постепенно извайват този слой, придавайки му днешния вид. В тази статия разказваме тези две истории, основавайки се на изследванията на геолози, и след това показваме как да разчетете "гъбите" на място.

Кападокия се намира на плато с надморска височина средно над 1000 метра, а вулканичните върхове пробиват тази равнина. Според статията на Мехмет Чобанкая от Генералната дирекция за проучване и развитие на минерални ресурси, двата големи стратовулкана в региона са Ерджиес (3916 метра) и Хасандаг (3268 метра). Централният конус на Ерджиес е изгаснал в ранна фаза и е бил разрушен от ерозия, а втвърдената лава, запълваща основния кратер, формира днешния връх. Хасандаг, от друга страна, е бил по-малко засегнат от ерозия и представлява вулкан в сравнително запазено състояние. Уебсайтът на губернатора на Невшехир, посветен на геоложкото наследство, също разказва как изригванията около Ерджиес, Хасандаг и Гьоллюдаг са оставили в региона обширни слоеве пепел, туф и лава.

Освен големите вулкани, има и по-малки и с по-кратък живот структури. Чобанкая пише, че в района на окръг Аджъгьол и Куюлататар има много добре запазени конуси от лава, а кратерът Аджъгьол е отличен пример за кратер, поради формата и външния си вид. В същата статия се посочва, че възрастта на риолитния купол Коджадаг, част от вулканичната система Аджъгьол, е приблизително 70 000 години. Това означава, че вулканичното минало на Кападокия не е далечна легенда, а процес, продължил до сравнително скорошен период в геоложки мащаб.

Скалата, родена от пепелив дъжд

Основният материал, от който са изградени "гъбите", е туф и игнимбрит. Туфът е пореста и лека скала, образувана от натрупването и втвърдяването на пепел, изригвана от вулкан. Игнимбритът е седимент, оставен от пирокластични потоци – облаци Формацията в Ургюп и слоевете във времето

Когато гледате склоновете между Ургюп и Гьореме, цветните слоеве, които виждате, всъщност представляват записи на отделни изригвания, натрупани едно върху друго. Според докторската дисертация на М. Наджи Сайн, под ръководството на Ведат Топрак, в района на Ургюп има осем разпространени игнимбрити (вулканични отлагания). Отдолу нагоре, те са: Кавак, Зелве, Саримaден Тепе, Чемилкой, Тахар, Гурделес, Къзълкая и Валибаба Тепе. Датиранията, представени в дисертацията, показват, че тези слоеве са се образували в период от около четиринадесет до девет милиона години преди настоящето. Бозайниковите фосили, открити в отлаганията между слоевете, също са съвместими с тези дати. В източниците циркулират много различни цифри за възрастта на "пещерите" (перибака). Ако се основаваме на научни изследвания, скалите, които носят "пещерите", са се образували преди милиони години, а самите "пещери" са резултат от ерозията на тези скали много по-късно. В едно от по-ранните изследвания, обобщени в дисертацията на Сайн, геоморфологът Сюр отбелязва, че съвременните теренни форми са се формирали предимно през периода Кватернер, при полусух климат. Международният геоложки съюз включи в първия си списък от сто геоложки обекта, публикуван през октомври 2022 г., игнимбритната серия от периода Миоцен в Кападокия. Как "шапката" предпазва тялото

"Пещерите" се формират в райони, където има по-твърда скала върху по-мека. Дъждовната вода и наводненията проникват в пукнатините на повърхностния твърд слой, измивайки мекия туф отдолу. Частта точно под твърдата част е защитена от водата и остава непокътната. С течение на времето, под твърдата "шапка" се оформя конично тяло. Когато "шапката" падне, непокритата част от конуса бързо се износва и изчезва. Затова всяка "пещера" с "шапка", която виждате днес, е всъщност кратък момент от дълъг процес. Също така е обект на дебати какъв е съставът на скалата, която образува "шапката". Според изследванията, представени в дисертацията, Шапю е твърдял през 1947 г., че "шапките" са от базалт, а Сюр е говорил за базалтни и андезитови лавови потоци. Изследване от 2005 г. на Баба и колегите му посочва, че "шапките" в игнимбрита За формирането на "пеерите" са най-подходящи склоновете с наклон между четири и седемнадесет градуса за игнимбрита в района на Кавак, между два и тринадесет градуса за района на Зелве и между осем и двадесет и три градуса за района на Чемилкой. Едно от най-интересните заключения на изследването е, че "пеерите" се формират редовно само на четири от общо осем слоя игнимбрит. Това са игнимбритът в района на Кавак, преходният слой между Кавак и Зелве, игнимбритът в района на Зелве и игнимбритът в района на Чемилкой. Останалите слоеве или не произвеждат "пеери" изобщо, или ги произвеждат само на отделни места, както е в районите на Тахар и Гурделес. В преходния слой между Кавак и Зелве, основата на "пеерите" е от игнимбрита в района на Кавак, а "шапката" е от долната част на игнимбрита в района на Зелве, като между тях има тънък седиментен слой.

**Размери на "пеерите"**

Изследователите са измервали "пеерите" на място и са определили два основни типа. Първият тип е конусовиден и се състои само от "шапката". Вторият тип е с отделна основа, която поддържа "шапката". "Пеерите" в районите на Зелве и Чемилкой са пример за първия тип. Диаметърът на основата на измерените "пеери" варира от 9,7 до 13,7 метра, а височината им – от 8,41 до 21,73 метра. Склоновете имат наклон между шейсет и седемдесет градуса, като "пеерите" в района на Зелве са по-стръмни. Разстоянието между "пеерите" е най-малко 5,45 метра в района на Зелве, а в района на Кавак достига 42,72 метра. В изследването на Сюр се посочва стойност от двадесет и пет до тридесет метра за най-високите "пеери". Община Гьореме отбелязва, че някои скали в долината на Любовта достигат петдесет метра. Тази разлика може да се дължи на различните изследвани образци и методи на измерване.

Климатът също обяснява защо "пеерите" са най-разпространени в Кападокия. Районът има полусух климат, а годишните валежи в района на Гьореме са средно 380 милиметра. Растителността е оскъдна, с изключение на бреговете на реките. Тъй като няма корени, които да задържат почвата, внезапните дъждове се стичат по склоновете като наводнения. Когато платотата от туф се разцепват от реки, се образуват стръмни долини, а на склоновете се образуват отвори, които с течение на времето се Поради тези прилики, долината често е наричана "Долина на приказките". Областната дирекция по култура и туризъм е оградила някои от скалите с огради, за да ги предпази. "Три красавици", разположени на входа на Гьореме, представляват три прилежащи една до друга скални образувания, известни сред местните като "майка, баща и дете". В долината Балъдере, известна още като "Долина на любовта", според общината на Гьореме, можете да видите високи и тънки скални образувания по време на около пет километра пешеходен маршрут. Чувствително наследство.

Областната администрация подчертава, че естествената ерозия продължава и че скалните образувания са чувствителни към променящите се климатични условия и човешкото въздействие. Валежите, температурните промени и вятърът продължават да оформят отново скалите. Затова най-важното, което посетителите могат да направят, е да не ускоряват този процес. Не се качвайте по скалите, не драскайте по тях и не излизайте от обозначените пътеки. Както казват и екскурзоводите в Деверент, тези форми са красиви, когато се наблюдават от разстояние. Когато се разхождате, вземете със себе си малък списък с въпроси. Какъв е цветът на "главата"? По-тъмен ли е от тялото? Има ли стеснение под "главата"? Състои ли се скалното образувание само от "главата" или носи отделно тяло под нея? Намира ли се група скални образувания, разположени една до друга по склона, по една и съща линия на пукнатини? Отговорите на тези въпроси съвпадат точно с детайлите, които геолозите измерват от десетилетия. В ранните сутрешни и късните следобедни часове, когато светлината идва хоризонтално, разликата в цветовете между слоевете е по-забележима. Така една снимка на пейзажа се превръща в малък урок за общото дело на вулканите и водата, което е продължило милиони години.
Източници:

Коментари

0/1000

Напиши първия коментар