Районът около езерото Бейшехир, от извора Хитит до двореца от периода на Селджуците.

Приближавате се към джамията Ешрефоглу от главната улица на града. Фасадата е наклонена под ъгъл от 45 градуса. Според "Ислямската енциклопедия" на Турската фондация за изследване и защита на свещените места, тази наклонена фасада показва, че сградата е построена в близост до главния път и че фасадата е адаптирана към пътя. Преди да влезете, огледайте фасадата от разстояние. Предната стена е изградена от обработен камък, а останалите стени – от груб камък. В горната част на стената, отляво на главния вход, има декоративни отвори. Декорацията на главния вход е подобна на тази на вратите на медресетата Гьокмедресе и Чъфте Минарели в Сивас. Обърнете внимание и на нишата с полукръгла арка в основата на минарето, тъй като резервоарът за вода на чешмата в нея е изграден от древен саркофаг. След като влезете, първо попадате в междинно пространство, облицовано с плочки в нюанси на тюркоаз и лилаво. Втората врата, водеща към основната зала, е покрита с глазирани тухли и мозайки. Енциклопедията отбелязва, че това е единственият пример за подобна украса в турското изкуство на плочки. Спазвайте правилата на посещение: влизайте в подходящо време, събувайте обувките си и бъдете тихи вътре. След като влезете в залата, не бързайте, а си дайте време да свикнете с полумрака. Таванът е дървен и се поддържа от 48 дървени колони, подредени в шест реда. Капителите на колоните са украсени с мукарнаси, а конзолите и гредите – с резби. Част от тези рисунки са се изгубили с времето. Централната част на залата е по-широка и по-висока, а четирите колони в центъра са отворени. Според "Културния портал", пространството под тези колони е използвано за събиране на сняг през зимата, който е изливан в басейна в центъра, за да се предотврати напукването на колоните поради влага. През 1965 г. това пространство е покрито със стъкло, което е прекъснало неговата функция. След това се приближете към мозаичния михраб в дъното на залата. Михрабът е широк 4,58 метра и висок 6,17 метра. Общината на Бейшехир го смята за най-големият мозаичен михраб в района на Кьони. Преобладаващият цвят е тюркоаз, а енциклопедията отбелязва, че мотивите под мукарнасите много приличат на тези в купола на медресето Каратай в Кьони. Микробът, разположен до михраба, е изработен от орехово дърво, използвай

От джамията, ако се насочите към езерото, първата структура, която ще видите, е каменният мост, разположен в изхода на езерото. Общината на Бейшехир посочва, че мостът е построен между 1908 и 1914 г. като система за регулиране на водния поток. Мостът е дълъг 40,70 метра и широк 6,35 метра, с петнадесет арки, поддържани от четиринадесет стълба. Общината го определя като първия проект за напояване, създаден от Османската империя, и го смята за един от символите на града. Разходете се бавно по моста и се насладете на гледката в двете посоки. От едната страна се вижда отворената вода на езерото и далечните планини, а от другата – река Чаршамба, която отвежда водата на езерото на югоизток. Уикипедия отбелязва, че тази река е единственият изход на езерото и че е изградена голяма система за регулиране на водния поток за напояване на равнините на Кютахя. След това се разходете няколкостотин метра по брега и се насочете към мястото, където започват тръстиките. Областната управа на Бейшехир посочва, че бреговете на езерото са плитки, а най-дълбоката му част достига десет метра. Площта му е 651 квадратни километра, дължината му е 45 километра, а най-широката му част е 25 километра. Този плитен и обширен водоем е определял живота на градчето, разположено на брега, в продължение на векове. Областната управа изброява рибите, които се срещат в езерото, като основно шаран, но също така и лаврак, кадифена риба, аквариумна риба и шаран с огледало. Ако имате бинокъл, е добре да го вземете със себе си, тъй като езерото е важна зона за наблюдение на птици. Според общината, през септември и октомври, стадата от патици, гъски, чайки, потапници, лебеди и гарвани надхвърлят десет хиляди. В края на октомври, с пристигането на корморани и други птици, общият брой на птиците в езерото надхвърля петдесет хиляди. Отбелязва се, че в островите на това езеро са открити първите известни колонии за размножаване на пеликан. Опитайте се да разпознаете островите, които виждате в хоризонта; общината изброява тридесет и три острова с различна големина, като посочва, че по-големите острови обикновено са разположени на запад. Най-големият остров, Мада, е населен и има село. Остров Игдели, известен със своите заливи с червен пясък, е най-популярен за туризъм.

Ефлатунпънар се намира на двадесет и два километра от Бейшехир, близо до Садъхаджъ, според информация от Културния портал. Когато паркирате и влезете в района, първо се насочете към самия басейн, тъй като водата е ключът към разбирането на този паметник. Според Културния портал, структурата се състои от голям басейн, разположен върху естествен воден източник, и хоризонтални канали, които отвеждат водата в басейна. Уебсайтът Hittite Monuments описва басейна като правоъгълна площ с приблизителни размери 34 на 30 метра. Според източниците, паметникът датира от края на 13-ти век преди новата ера и се смята, че е от периода на Великия крал IV Туталиа. След това се приближете до високата релефна стена от северната страна на басейна и я наблюдавайте за известно време от разстояние. Стената не е издълбана в естествената скала, а е изградена от внимателно подредени блокове от андeзит, които са нарязани така, че да пасват идеално. Според Културния портал, това уникално майсторство на камъка и подредбата на релефите отличават този паметник от другите скални паметници на Хетската цивилизация. В центъра се виждат две големи фигури, над всяка от които е изобразено слънце с крила. Около тези фигури има десет същества, които носят слънчевия диск, а в горната част е изобразено голямо слънце с крила. В долната част, частично видими, са подредени пет фигури на планини, като в три от тях има отвори, от които излиза вода. Според интерпретацията на обекта, тази подредба създава сцена между небето и земята. Размерите на релефната повърхност са различни в различните източници; Hittite Monuments я описва като приблизително 7 на 7 метра, включително фигурите в основата. След това се разходете бавно около басейна и потърсете малки фигури, вградени в стените. От дясната и лявата страна на главната фасада има по два чифта фигури, а на южната стена, към басейна, има още една фигура. На юг от басейна се намира триединство от бикове, което не е на оригиналното си място; този елемент е използван като запълващ материал в стената на римски дига. На няколко метра зад релефната стена, в скалата, могат да се забележат следи от много избледняла фигура на лъв. Имайте предвид, че на мястото не са открити надписи, а датирането се основава на сравнение с други паметници в района. В периода от 1996 до 2002 г. са проведени спасителни разкопки, а през 2011-2012 г. са извършени дейности по облагородя

За да стигнете до Кубадабад, трябва да се отклоните от пътя, който води от Бейшехир към Испарта, и да навлезете около пет километра навътре. Според Уикипедия, комплексът се намира в границите на село Гьоляка, в средната част на югозападното крайбрежие на езерото, на скалист полуостров, в подножието на планината Анамас. Културният портал разказва, че султан I Алаеддин Кейкубад бил впечатлен от красотата на района около езерото, докато пътувал от Кайсери към Анталия, и наредил да бъде построен дворец тук. Според Ислямската енциклопедия, строителството е извършено между 1226 и 1236 година и е ръководено от Емир Садедин Кьопек, който е бил едновременно архитект и художник. Селджукският историк Ибн Биби разказва, че самият султан начертал скица и определил местоположението на стаите.

Когато пристигнете на мястото, първо се насочете към най-високата точка на полуострова, за да се ориентирате. Според енциклопедията, дворецовият комплекс заема голяма площ от осем декара, разположена на брега и на малък остров срещу него. Частта на брега е с площ 5200 квадратни метра, а тази на острова – 3000 квадратни метра, и е известна като "Девическата крепост". След това намерете двете основни сгради, оградени от ниска стена: Големия дворец и Малкия дворец. Големият дворец е с размери приблизително 50 на 35 метра и има голяма тераса, която се простира към езерото. Енциклопедията споменава за платформа с височина 35 сантиметра в средната зала, която отделя основата на евана, представляваща тронната зала. Според Ибн Биби, тронната зала е водеща към приемната зала, а по време на церемонии може да бъде опъната завеса, която да отдели султана от останалите. Археологическите разкопки са разкрили следи от голям парк, както и от помещения като кей, баня, пекарна, кухня, склад и казарми за войници. Обърнете внимание на масивните, дебели основи на стените, тъй като, според енциклопедията, основният жилищен етаж, с прозорци към езерото, се намира над тях. Остатъците от канали, покрити с плоски тухли, показват, че в сградите е имало канализационна система. За пръв път, през 1949 година, директорът на музея в Коня, Зеки Орал, идентифицира руините като Кубадабад. Първите научни разкопки са проведени през 1965 и 1966 година от Катарина Ото-Дорн, а през 1980 година са възобновени под ръководството на Рюшан Арик.