Eşrefoğlu Camii

Джамията Ешрефоглу се намира в квартал Ичеришехир, на север от Бейшехир, на около 100 метра от езерото, и е забележителна сграда от периода на бейлиците, считана за най-голямата дървена сграда с колони в Анадола. Според Културния портал и Ислямската енциклопедия, сградата е построена между 1296 и 1299 година. Тя е построена по поръчка на Сейфедин Сюлейман Бей, основателя на бейлиците Ешрефоглу, който в този период е направил Бейшехир свой център. Надписът на главния вход посочва датите 1296-97, а вторият надпис, изработен от мозайки, посочва датите 1299-1300. Ислямската енциклопедия отбелязва, че поради това сградата е отнела поне три години за завършване. От надписа на вакфа се разбира, че сградата е част от комплекс, включващ ханче и хамам. През 2023 година сградата е включена в Световния списък на културното наследство на ЮНЕСКО. Тя не е включена самостоятелно, а като част от група от пет сгради, наречена "Средновековни дървени джамии с колони в Анадола". В тази група влизат също Джамията Улу в Афйон, Джамията Асланхане, Джамията Махмут Бей и Джамията Улу в Сиврихисар. Ислямската енциклопедия определя Джамията Ешрефоглу като най-развития и най-голям пример за дървени сгради с колони и равен покрив. Отвън сградата изглежда здрава и сдържана. Предната фасада е изградена от обработени камъни, а останалите стени – от груби камъни. Според Ислямската енциклопедия, североизточният ъгъл на сградата е отрязан под ъгъл от 45 градуса, а фасадата е съобразена със стария главен път на града. Главният вход се намира в този отрязан ъгъл, а декорациите му имат голяма прилика с вратите на Гьок Медресе и Медресе с две минарета в Сивас. Някои изследователи свързват майстора на сградата с Калуян, смятан за архитект на Инце Минарели Медресе в Коня. В основата на минарето се намира малък чешма, изградена от древен саркофаг. Основният ефект на интериора се дължи на дървените колони. Равният дървен таван се поддържа от греди, поставени върху конзолите на колоните. Броят на колоните варира в различните източници; Културният портал посочва над четиридесет, докато Уикипедия и Ислямската енциклопедия дават по-високи числа. Ислямската енциклопедия отбелязва, че колоните са подре Минаберът, вратите и прозорците, изработени от орехово дърво, са украсени с техниката "kündekari", при която отделните елементи са свързани помежду си без пирони и лепило. От надписите от двете страни на арката се разбира, че името на дърворезчика е Иса. Някои от оригиналните врати са изложени днес в Музея на каменните и дървени произведения на медресето "Инце Минарели" в град Кюнейя. Сградата е отворена както за посещения, така и за молитви, затова посещенията трябва да бъдат планирани извън часовете за молитва. Влиза се боси; се очаква жените да си покрият главите, а всички да носят дрехи, покриващи раменете и коленете. Вътре е необходимо да се пази тишина и да се правят снимки, без да се безпокоят молещите се. Докато вървите между колоните, вдигнете поглед към тавана; оттам се виждат най-добре резбите и сенките, създадени от слънчевите лъчи. Сградата се намира в центъра на града, на пешеходно разстояние от брега на езерото и от каменния мост. Достига се до там с автобус от Кюнейя до Бейшехир.