Beyşehir Gölü Milli Parkı

Езерото Бейшехир е обширна водна площ, разположена в източния край на района на езерата, на границата между провинциите Кютахя и Бурса, и е известно като най-голямото сладководно езеро в Турция. Според турската Уикипедия, около 80% от езерото се намира в територията на провинция Кютахя, а 20% – в територията на провинция Бурса. Езерото е разположено в тектоничен басейн, обграден от планините Торос на запад и юг, от вулкана Еренлер Даъ на изток, от планините Султан Даъ и планината Анамас на северозапад. Според информацията от общината на Бейшехир, височината на околните планини надвишава 2000 метра. Околността на езерото е обявена за национален парк на 20 февруари 1993 г. с решение на Министерския съвет. Общината и Уикипедия посочват, че площта на националния парк е 88 750 хектара, което го прави най-големият национален парк в Турция. От страната на провинция Бурса се намира отделна защитена зона, създадена през 1969 г., наречена Национален парк Къзълдаг. По този начин, езерото Бейшехир е единственият воден обект, защитен в рамките на два отделни национални парка. Размерите на езерото варират в зависимост от източника и нивото на водата; общината посочва площ от 651 квадратни километра. Езерото се простира на около 45 километра в посока северозапад-югоизток. Уикипедия посочва, че най-широката част на езерото е 24 километра, а общината – 25 километра. Езерото е плитки и най-дълбоката точка, според различните източници, е само 10 метра. Повърхността на водата се намира на височина между 1115 и 1123 метра над морското равнище, като тази разлика зависи от периода на измерване. Нивото на водата достига своя връх през май, а най-ниско е през октомври. Според турската Уикипедия, поради сушата през последните години, бреговата линия се е оттеглила с около 300 метра. В езерото има 33 острова с различна големина, образувани от издигащи се хълмове. Според информацията от общината и провинциалната администрация, по-големите острови са разположени предимно в западната част на езерото. Най-големият остров е остров Мада, на който все още има селище. Остров Хаджи Акъф е известен със своята пещера, дълга около 100 метра, с образувания от сталактити и сталагмити. Остров Игдели е най-популярен сред туристите заради своите пясъчни плажове и заливи. На По време на Селджукската епоха, на южния бряг на езерото е бил построен дворецът Кубадабад, а на малкия остров срещу него е построена структура, известна като "Девическа крепост". Националният парк включва както природни красоти, така и културни богатства от Селджукската епоха. Най-лесният начин да се стигне до езерото е през центъра на окръг Бейшехир. През града минава река Чаршамбачай, която е единственият изход от езерото, и над този канал се намира каменният мост, построен между 1908 и 1914 година. Според английската Уикипедия, тази структура е построена като мост, но и като дига за регулиране на наводненията, и днес служи само за пешеходци, представлявайки исторически обект. От моста и от бреговата ивица се разкрива красива гледка към откритото езеро, към влажните зони и към планините на заден план. Горската покривка на националния парк се състои от борове, планински кедри, смърчове, дъбове и други видове, като дърветата понякога достигат до брега. Най-посещаваното време за посещения е от май до октомври, а за любителите на птиците есента е по-подходяща. През зимата повърхността на езерото може да замръзне частично или напълно. Местните корабни линии до крайбрежните села и островите варират в зависимост от сезона, и актуална информация може да се получи от общината на Бейшехир. От центъра на град Кютахя има редовни автобусни линии до Бейшехир, но за разглеждане на района около езерото е много по-удобно да се използва личен автомобил.