Kubadabad Sarayı

Дворец Кубадабад е комплекс от дворци на Селджукската династия, разположен на скалист полуостров на югозападния бряг на езерото Бейшехир, в подножието на планината Анамас. Културният портал и Ислямската енциклопедия го определят като единствената запазена сграда и план на дворец от периода на Селджуците, както и единственият известен комплекс от дворци от този период. Дворецът е построен по заповед на султан I Алаеддин Кейкубад. Според Културния портал, султанът е бил впечатлен от красотата на района около езерото по време на пътуването си от Кайсери до Анталия и е наредил да бъде построен дворец тук. Според Уикипедия, руините се намират по пътя Бейшехир-Испарта, в границите на село Гьоляка. Датите на строителството са различни в историческите източници. TDV и Уикипедия посочват, че строителството е продължило от 1226 до 1236 г., докато Културният портал твърди, че дворецът е построен през 1236 г. Строителството е ръководено от Садедин Кьопек, който е бил архитект, художник и също така отговарял за ловните дейности на султана. Селджукският историк Ибн Биби пише, че султанът е бил тясно ангажиран с плана на двореца, дори сам е начертал скица, определяйки местоположението на стаите. Известно е, че Садедин Кьопек е построил малък дворец за себе си в рамките на комплекса. Дворецът е бил забравен в продължение на векове, а руините са били смятани за останки от византийската епоха. Според губернатора на Кюниа, Ибрахим Хакъ Кюнялъ и Осман Туран са посочили, че дворецът трябва да се намира в района на Бейшехир, а директорът на музея в Кюниа, Зеки Орал, е установил местоположението му през 1949 г. Първите научни разкопки са проведени от Катарина Ото-Дорн през 1965 и 1966 г., и по време на тези разкопки са открити основните части на двореца. Разкопките са възобновени през 1980 г. под ръководството на Рющан Арик и са продължили без прекъсване. Според Уикипедия, от 2017 г. ръководител на разкопките е Мухаррем Чекен. Разкопките са разкрили голям комплекс от сгради. В оградена от ниска стена площ се намират две основни сгради, наречени Голям дворец и Малък дворец, както и останки от около двадесет други сгради. Според TDV и Уикипедия, сред тях са хан (постоянен дом за пътници), баня, пещ, кухня, склад и казарми за войници, както и голям Повечето от тези плочки и гипsoви релефи, изработени по шаблон, днес са изложени в Музея на керамичните произведения в медресето Каратай в град Коня. Днес това, което виждате на мястото, е археологически обект, а не запазен дворец. Основите на стените, разположението на стаите и защитните покриви, покриващи някои части, се простират по крайбрежната равнина. Докато се разхождате сред руините, следвайте плановете на стаите и се приближете до терасата, гледаща към езерото; оттам най-добре се разбира защо дворецът е бил разположен на това място. На малкия остров, точно срещу брега, се намират руините на крепостта Девичка кула, която се смята, че е била построена за защита на двореца. От община Коня съобщават, че разкопките все още продължават, така че някои части може да не са достъпни за посетители. За актуална информация относно условията за посещение, трябва да се свържете с Областната дирекция за култура и туризъм в Коня. От община Коня се посочва, че дворецът се намира на около 60 километра западно от град Бейшехир. Достигането до мястото с обществен транспорт не е практично, трябва да се използва личен автомобил. Разглеждането на керамичните плочки в медресето Каратай преди или след разглеждането на двореца допълва цялостната картина на обекта.