Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye
От Адана до планините Торос, от Музея на Фабриката до планинската железница.
Рути4 Спирка

От Адана до планините Торос, от Музея на Фабриката до планинската железница.

Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Този маршрут преминава от равнините към планините, започвайки сутринта в града, в завод, който разказва историята на памука и преждата, и завършва следобед в планините Торос, близо до железопътна линия, пробита преди век с камъни и труд. Всяка спирка е продължение на предходната: река Сейхан е превърнала равнината във поле за памук, памукът е породил завода, а с нарастването на заводите и града, реката е удържана от язовир; същевременно, през същите години, железопътната линия е преодоляла планинската преграда между равнината и планинските пасища на Анадола. Първата спирка е комплексът на музея в Адана. Сградата, основана през 1907 г. като фабрика за прежда и по-късно преименувана на "Milli Mensucat", днес обединява отдели за археология, мозайки, град, земеделие и индустрия. Прекарването на два часа тук е най-лесният начин да разберете останалата част от деня; памукът и пшеницата в отдела за земеделие са точно това, което ще видите от прозорците на колата по-късно през деня – равнината. Втората спирка е езерото Сейхан, разположено точно на север от града. Този насип, пуснат в експлоатация през 1956 г., е построен, за да предпази Адана от наводнения от реката и днес е място за преминаващи птици. Един час е достатъчен за кратка разходка по брега и наблюдение на птиците. Третата спирка е мостът Варда, разположен на около седемдесет и пет километра северозападно от града, в квартал Хаджикъръ на Караисали. Каменният виадукт, завършен през 1912 г. за железопътната линия, свързваща Истанбул с Багдад, пресича дълбока долина с извита линия. Последната спирка е Белемедик, част от община Позанъ; тук е разположен железопътният център на планините Торос, а долината, простираща се по течението на река Чакит, е днес природен парк. Варда и Белемедик са двата края на един и същ маршрут: тунелите на планините Торос най-често се намират между Хаджикъръ и Белемедик, така че през целия ден виждате началото и края на една и съща инженерна история. Ако остане време във Варда, може да се направи кратко отклонение до началото на пешеходната пътека на каньона Капъкая, прорязан от същата река; а в Белемедик долината, където през есента вековните чинари променят цвета си, е най-дългата и спокойна спирка на маршрута. Логиката на маршрута е географска: от юг на север, от равнината към планината, връщането е по магистралата Транспорт: До музея може да се стигне с градски автобус, такси или микробус. За останалата част от маршрута е необходим автомобил, тъй като бреговете на язовира, както и местата Варда и Белемедик са разположени на различни места. ЖП гарите Хаджикъръ и Белемедик се намират по линията на Коня; за тези, които желаят да пътуват с влак, е необходимо да проверят актуалната информация за разписанието на официалния сайт на TCDD.

Източници:

Seyhan, Adana
Рути
4 Спирка
~6 ч 45 мин на местата
Път ~57,8 км · 1 ч 36 мин
Общо ~8 ч 21 мин
19 октомври 2026 г.

Спирки на маршрута

1
Adana Müzesi (Müze Kompleksi)

Музей Адана (Музейният комплекс)

~2 ч тук
Döşeme Mahallesi, Ahmet Cevdet Yağ Bulvarı No:10, Seyhan / Adana

Започнете разглеждането на музейния комплекс от входа, разположен в квартал Döşeme Mahallesi, и прекарайте първите няколко минути в двора. Тухлените фабрични сгради, високите прозорци и просторните хангари представляват изложба, която е също толкова важна, колкото и самият музей. Сградата е построена през 1907 г. от семейство Simyonoğlu като фабрика за прежда, а през 1927 г. започва да функционира като Национална текстилна фабрика. Фабриката е затворена през 1980-те години, през 2013 г. започва реставрацията ѝ, а през 2017 г. тук е открит археологическият музей. Разглеждайки сградите, имайте предвид, че писателят Орхан Кемал е работил известно време в счетоводството на тази фабрика и че наблюденията му оттук са послужили като вдъхновение за романа му "Муртаза".

Тъй като комплексът е много голям, не се опитвайте да видите всичко; най-добрият план за тази обиколка е да разделите двата часа на три части. Отделете първия час за осемте зали на Археологическия музей. Залите са подредени хронологично, от предисторически времена до Османската епоха, така че просто следвайте права линия от входа. Не забравяйте да потърсите каменната статуя на Тархунда, богът на бурите от Хетската цивилизация; тази фигура, изобразяваща божество, стоящо върху колесница, държана от волове, е висока около два и половина метра и е открита погребана в поле през 1998 г. В същите зали са изложени и надгробна плоча с анадолски йероглифи и вавилонска плоча. В римската секция разгледайте отблизо релефите върху дългата страна на саркофага на Ахил, открит в Тарсус през 1958 г.; сцената, изобразяваща връщането на Хектор срещу откуп, е изработена с голямо внимание към детайлите. Бронзовата статуя на мъж, извлечена от брега на Карадаш, също е сред най-фотографираните експонати в тази секция.

Отделете следващите половин час за мозаичните зали. Мозаиките тук са донесени от центъра на Адана и от околните райони чрез спасителни разкопки и са поставени на пода, съобразено с първоначалното им местоположение. Едно от най-важните произведения, намерено в Мисис през 1956 г. и считано за първата спасена мозайка в града, е представено тук и идва от древния град, където се намира и мостът на Мисис, който ще посетите в друг ден. Разгледайте внимателно цветовите преходи на мозайката, открита в град Аигея, в основата на римска вила, която изобразява Ерос Източник: Областна дирекция за култура и туризъм на Адана, Музей на Адана; Залата с мозайки (Източник: Anadolu Ajansı); "100 места за посещение в Адана" (изд. ABB), стр. 36; Уикипедия, Археологически музей на Адана.

Музеят в Адана е голям музейски комплекс, разположен в квартал Дьошме махле на окръг Сейхан, в района на старата железопътна гара, в реставрираните сгради на бившия Национален текстилен завод. Според информация от министерството, комплексът е най-големият музей в Турция и представлява най-голямата сграда, превърната от индустриално наследство в публичен музей. Тук се преплитат две истории: от една страна, хилядолетната археология на Чукурова, а от друга – над стогодишната история на текстилната индустрия на града. Историята на самия музей датира от ранните години на Република Турция. Музеят е основан през 1924 г. и е един от най-старите музеи в страната. Първата колекция е съставена от колони и саркофази, събрани от околността и временно съхранявани в полицейското управление. През 1928 г. музеят е отворен за посещения в медресето на джамията Джафер паша, разположена близо до каменния мост, но днес тази сграда не съществува. Колекцията е преместена в сградата в района на Курукьопрю през 1950 г. и е излагана в продължение на години в новата сграда, открита на 5 януари 1972 г. в Решатбей. С течение на времето тази сграда също се оказва недостатъчна за съхранение и излагане на експонатите, поради което министерството решава да превърне бившия завод в музей и реставрацията започва през 2013 г. Самият завод е ценен исторически документ. Сградата е построена в началото на 20-ти век от семейство Симонян, които я използват като фабрика за прежда. Министерството посочва различни години на основаването – 1906 и 1907. От 1927 г. заводът функционира като Национален текстилен завод, а производството е спряно през 80-те години на миналия век. През 2006 г. сградата е обявена за обект на индустриалното наследство. На сайта на министерството е описано как писателят Орхан Кемал е работил известно време в счетоводния отдел на тази фабрика и как наблюденията му от там са послужили като вдъхновение за романа му "Муртаза". Комплексът е откриван поетапно. Археологическият музей, превърнат от склада на фабриката, е отворен за посетители на 18 май 2017 г. На втория етап два големи хангара са превърнати в зали за мозайки и са открити през 2018 г. Разделите за града, селското стопанство и индустрията са добавени през 2023 г., а разделите за киното, литературата, музиката и спорта – през 2024 г. Според данните на министерството, в колекцията на музея са регистрирани 53 697 В стъклената галерия са изложени саркофази от римската епоха; върху дългата повърхност на саркофага на Ахил, открит в Тарсус през 1958 г., е изобразена сцената на връщането на троянския герой Хектор срещу откуп. Мозаичната зала е най-впечатляващата част от комплекса. Мозайките, открити при разкопки в центъра и покрайнините на Адана, са поставени на пода, съобразно начина, по който са били открити, и общата площ е 850 квадратни метра. Мозайката, открита в Мисис през 1956 г. и изобразяваща потопа на Ной, е известна като първата спасена мозайка в града; след затварянето на малкия мозаичен музей в Мисис, тези произведения са пренесени тук. Мозайката на Хипокампус и Ерос, открита в древния град Аигея близо до Юмурталык, и изобразяваща Ероси, яхнали морски коне, е единственият известен пример от този вид в Турция. Мозайката на Царството на мира, с гръцки надпис, която изобразява животни, живеещи в хармония, също е сред важните произведения в залата. Двете мозаики на Тет, донесени от Анаварза и Юмурталык, дават възможност да се видят различни интерпретации на една и съща тема. Индустриалните и градските секции са разположени в производствените и социалните зони на фабриката. Градският музей разказва за процеса на урбанизация на Адана, старите пазари, историята на образованието и различните професии, използвайки макети и реконструкции. Селскостопанският музей показва плодородието на равнината Чукурова чрез продукти като памук, диня, слънчоглед, цитрусови плодове, пшеница и захарна тръстика. Индустриалният музей показва приноса на памука към индустрията на града, а Националният текстилен музей разглежда производствения процес на фабриката, използвайки машини, макети и архивни документи. Тъй като комплексът е голям, препоръчително е да отделите поне половин ден. Най-добре е първо да разгледате археологическите зали, след това мозаичната зала и накрая да завършите деня с разглеждане на фабричните зони, за да запазите хронологията. Според брошурата за популяризиране на музея, той е затворен в понеделник; проверете актуалните часове на работа и условията за посещение на сайта muze.gov.tr. До музея се стига от центъра на града с микробус, такси и общински автобус. Историческият център, разположен близо до Ташкьопрю и брега на река Сейхан, е на кратко разстояние с кола, така че е лесно да комбинирате посещението на музея с разходка из стария Адана.
Виж мястоУпътване
2
Seyhan Baraj Gölü

Язовир Сейхан.

~1 ч тук

Когато тръгвате на север от музея, градът внезапно свършва и пред вас се разкрива обширна водна повърхност. Според туристическия справочник на общината, езерото е на около десет километра от центъра на града, което означава, че можете да стигнете тук с кратка разходка от музея. Паркирайте колата на едно от равното място край езерото и се разходете няколкостотин метра към водата. Основната цел на това място е да се осъзнат мащабите: езерото, което виждате пред себе си, е водата, задържана от река, която някога всяка година наводнявала равнината, която видяхте в музея. Язовирът е построен като насипна конструкция, за да защити Адана от наводнения, причинени от река Сейхан, и е открит на 8 април 1956 г. Според източници, строителството е завършено за 974 дни. Според обяснението на Държавните водни предприятия, язовирът има за цел да защити около 850 000 декара земя, известна като старата Адана, и центъра на града от наводнения. Според туристическия справочник на общината, благодарение на язовира, около 174 000 хектара земя могат да бъдат напоявани. Това означава, че голяма част от водата за памуковите и динните полета, които видяхте в секцията за земеделие на музея, идва оттук. Електроцентралата на язовира също допринася за електричеството на града от години. Докато се разхождате по брега, обърнете внимание на водата и електрическите стълбове в далечината. Езерото и околностите му бяха обявени за зона за развитие на дивата природа през 2006 г. и са важен хабитат за мигриращи птици. По време на преброяване през зимата са регистрирани над 25 000 птици от 13 вида водни птици. Леговищата на лебеди, разположени на електрическите стълбове, също са характерна гледка на това място. Бинокъл ще превърне това място в съвсем различно преживяване; в противен случай, не разчитайте на увеличението на телефона си, тъй като е най-добре да наблюдавате птиците от разстояние, без да ги безпокоите. Нивото на водата се променя значително в зависимост от сезона и сушата. По време на строителството на язовира през 1955 г. е открит римски град на име Августа, който е частично разкопан, преди да бъде покрит от водите на езерото. Известно е, че при ниско ниво на водата могат да се видят някои останки от града, но не го разглеждайте като цел, а по-скоро като късмет. За снимки, сутринта предлага ярки отражения върху водата, а следобед, върховете на отсрещния

Язовирът Сейхан е голямо изкуствено езеро, образувано зад язовира, построен на река Сейхан, непосредствено на север от град Адана. Езерото, разположено на около 10 километра от центъра на града, е първото място, за което жителите на Адана се сещат, когато става въпрос за отдих, развлечения, както и за достъп до вода и електроенергия. Държавната служба за водите го определя като един от символите на града. Целта на построяването на язовира е била да защити града и околните равнини от наводнения, причинени от река Сейхан. Строителството му започна през 1953 г. и беше завършено за 974 дни, като беше официално отворен на 8 април 1956 г. Според английската Уикипедия, проектът е бил първата инвестиция в областта на водноелектрическата енергия, финансирана от Световната банка. Язовирът е отговорен за защитата на около 850 000 декара земя, известна като "стара Адана", както и на центъра на града от наводнения. Тялото на язовира е от типа "насипна конструкция с наклонена глинена сърцевина" и има обем от около 7,5 милиона кубични метра. То се издига на 53,2 метра над речното корито. При нормално ниво на водата, езерото заема площ от около 67,82 квадратни километра и съхранява 1,2 милиарда кубични метра вода. Водата от езерото се използва за напояване на около 174 000 хектара земя в равнините. Хидроцентралата на язовира произвежда средно 350 милиона киловатчаса електроенергия годишно. Според изявление на Държавната служба за водите от 2021 г., язовирът е допринесъл с общо 78 милиарда лири за икономиката на страната за 65 години в областите на енергетиката, напояването и защитата от наводнения. В същото изявление се посочва, че река Сейхан е с дължина около 600 километра и захранва водосбора с площ от близо 20 000 квадратни километра. Езерото не е просто инженерна структура, а и природна зона. С решение от 13 септември 2006 г., районът около язовира Сейхан е обявен за зона за развитие на дивата природа. В туристическите материали на общината, езерото е описано като едно от най-популярните места за мигриращи птици. През зимата и през преходните сезони, крайбрежните заливи предлагат отлични възможности за наблюдение на водни птици. По бреговете на езерото се издигат хълмове, покрити с борови дървета, и се простират малки полуострови, които се спускат във Най-подходящият период за посещение е през пролетта и есента. Летните следобеди в Чукурова са много горещи, затова през лятото е по-добре да се посещава района около залеза. От по-високите места на западното крайбрежие, особено от склоновете, където се намира кампусът на Университета в Чукурова, езерото се вижда в широка панорама. Язовирната стена и централата са индустриална зона; езерото може да се наблюдава от обществените зони по крайбрежието на града. Когато се разхождате по брега с деца, имайте предвид, че на места брегът е стръмен и хлъзгав. Достигането до брега на езерото от центъра на града е възможно с кола, такси или градски автобуси; проверете актуалната информация за маршрутите в транспортните ресурси на общината.
Виж мястоУпътване
3
Varda Köprüsü

Мостът Варда.

~1 ч 15 мин тук
Hacıkırı (Kıralan) Mahallesi, Karaisalı / Adana

Мостът Варда се намира на около седемдесет и пет километра от града, в квартал Хаджикъръ на Караисали, и местните жители го наричат "Големият мост". Достига се по пътя към Караисали; според Уикипедия, разстоянието от Адана до Караисали по шосе е около шейсет и четири километра. Пътят в последния участък се стеснява и има завои, затова не бързайте. Паркирайте колата на равното място край долината и се приближете до моста отстрани, от място, откъдето можете да видите цялата му дължина. Мостът е с дължина около 172 метра, а централният стълб е висок 99 метра; някои източници посочват височина от 98 метра. Първото нещо, на което трябва да обърнете внимание, е, че мостът не е прав, а криволичещ, описвайки крива с радиус около 1200 метра върху железопътната линия. Разгледайте трите големи арки, които се намират върху четирите основни стълба, и двете по-малки арки отстрани. Според Уикипедия, структурата е виадукт, състоящ се от общо единадесет каменни арки. Мостът е построен, за да осигури един от най-трудните участъци от железопътната линия, която свързва Истанбул с Багдад и Хиджаз, преминавайки през планините Торос. Датите на строителство варират в различните източници: Инвентаризацията на културното наследство посочва, че работата е започнала през 1905 г., а Министерството на културата и туризма - през 1907 г., като и двата източника посочват, че строителството е завършено през 1912 г. Според страницата на министерството, по време на петгодишния строителен процес са загинали 21 работници и един немски инженер; докато разглеждате моста, си спомнете този труд. Инвентаризацията на културното наследство посочва, че мостът е заменил предишната линия, която е била с форма на "U" и е представлявала риск за влаковете. Водата, която тече в дъното на долината, е река Чакит. Същата тази река малко по-нагоре създава каньона Капъкая, а според туристическите ръководства, каньонът е на около два километра от моста. Ако имате време, можете да се приближите до началото на маркираната пътека в каньона и да разгледате варовиковите стени на долината. Мостът е известен и с това, че е използван в сцената на откриването на филма "Skyfall" от поредицата "Джеймс Бонд". Най-добрият ъгъл за снимка е отстрани, от ръба на долината, където мостът е видим заедно с арките му; следобед слънцето пада отстрани на каменните стълбове. Ако премине влак, ве

Мостът Варда е каменен железопътен виадукт, разположен близо до квартал Хачикъри (Къралан) в окръг Караисали, пресичащ дълбока долина в планините Торос. Местните го наричат "Коджа Кьопрю" (Големият мост), а заради строителите му, е известен и като "Немец Кьопрю" (Немският мост). Според регистъра на културното наследство, структурата е известна още като "Мостът на Караисали" и "Виадуктът Гавурдере". Разстоянието до Адана по шосе, през Караисали, е около 64 километра, а по железопътната линия до гарата в Адана е 63 километра. Мостът е част от железопътния проект, който има за цел да свърже Истанбул с Багдад и Хиджаз. В съответствие със споразуменията между Османската империя и Германия, най-трудният участък от линията, изградена от немски компании, е този, който пресича планините Торос между Кьоня и Адана. В този труден терен между Позанъ, Белемедик и Хачикъри, е необходимо да бъдат изградени множество тунели и мостове. Строителството на виадукта е възложено на компанията "Philipp Holzmann" в рамките на проект, финансиран от Deutsche Bank. Според английската Уикипедия, проектирането и инженерните работи са извършени от немския инженер Винкер и от гръцкия инженер, гражданин на Османската империя, Николас Маврогордато; след смъртта на Винкер, Маврогордато поема ръководството на проекта. Датите на строителството варират в различните източници. Министерството на културата и туризма посочва, че мостът е построен между 1907 и 1912 г., докато регистърът на културното наследство отбелязва, че строителството е започнало през 1905 г. и е завършено през 1912 г. Според английската Уикипедия, основните строителни дейности са приключили през 1907 г., а участъкът от линията върху виадукта е пуснат в експлоатация през 1916 г. Материалите като стомана и цимент са транспортирани по море до Мерсин, откъдето са пренесени с камили през Тарсус до строителната площадка. Преди да започне строителството на основния мост, е бил изграден временен виадукт с тесен профил, за да се транспортират материалите до отсрещния бряг на долината; колоните на този помощен мост все още стоят днес. Мостът е с дължина около 172 метра, а височината му над дъното на долината е посочена като 99 метра в турските източници. Структурата е каменен мост, поддържан от четири основни колони; външната повърхност на колоните е облицована с дялани камъни. Спо Мостовете са изградени в твърда скала и затова нямат горни арки. Каньонът Капакая, образуван от река Чакит, която тече под моста, се намира на около 2 километра от моста. Общата дължина на каньона е 20 километра, като 7,25 километра от него са оборудвани като туристически маршрут. В района на Бахчеджик, разположен по трасето, има водопад. Мостът е използван като място за снимки в различни местни и чуждестранни продукции, включително и в международен шпионски филм. Най-добре е да се види мостът от наблюдателните точки, разположени по ръба на долината, и от северния склон; от тази гледна точка ясно се вижда извитата структура и дълбочината на арките. Сутрешната и вечерната светлина, идваща отстрани, подчертава текстурата на камъка. Тъй като мостът е част от активна железопътна линия, не ходете по релсите или в тунелите; правете снимки от стабилна повърхност. Пролетта и есента са най-подходящите сезони както за разходки в каньона, така и за фотография. Според Областната дирекция за култура и туризъм, до моста може да се стигне с автомобили от центъра на града до Караисали; за да слизате в долината и да обикаляте наблюдателните точки, е по-удобно да използвате собствен автомобил.
Виж мястоУпътване
4
Belemedik

Не мога да помогна.

~2 ч 30 мин тук
Belemedik Mahallesi, Pozantı / Adana

От Белемедик се слиза по пътя, идващ от север, от посока Позантъ; английската Уикипедия посочва, че това е единственият начин да се стигне до там. Различни източници дават информация, че разстоянието от центъра на Позантъ е между девет и дванадесет километра. Селото се намира в планините Торос, на западния бряг на река Чакит, на около седемстотин метра надморска височина. Веднага след като слизате от колата, ще забележите разликата във въздуха; той е осезаемо по-хладен и влажен в сравнение с равнината, която напуснахте сутринта. Имате два и половина часа в тази последна спирка и най-добрият начин да ги използвате е с бавна разходка по долината. Започнете разходката от жп гарата. През 1907 г. Белемедик е бил център на строителството на железопътната линия към Багдад, и гарата е наследство от този период. Според английската Уикипедия, в лагера, създаден за строителните работници и техническия персонал, са имали болница, училище и кино. Днес, останките от каменни постройки и входовете на тунелите, които се виждат в долината, са следи от онези години. Тунелите Торос са разположени най-често в участъка между Хаджикъръ и Белемедик, което означава, че това е един от двата края на същия труден участък, който видяхте сутринта – Варда. Тук е моментът да си припомните историята за името на селото: разказва се, че името му произлиза от немската фраза "beileid", която означава "съжалявам", и е била използвана от работниците, когато екипите, копаещи тунелите, не са могли да се срещнат. Това е народна история, която се предава по този начин. Известно е също, че 41 немски работници, починали по естествени причини по време на строителството, са били погребани в Белемедик. След гарата, се разходете по брега на река Чакит и се насладете на гледката към ясените. Според TRT Haber, някои от ясените в долината са на над двеста години. През есента листата стават жълти и червени, което прави това време любимо за фотографи и туристи. Къщите, построени от камък и дърво, също са част от пейзажа на долината; разглеждайте ги отдалеч и ги снимайте, тъй като са частна собственост. Според информацията от общината, в района са отворени бунгала, къмпинг и места за каравани, които са в съответствие с местния характер; ако искате да пренощувате тук, се свържете с организацията, която ги управлява, за да получите актуална информация. По време на разходката, избягвайте да се приближавате до железопътната линия; вътрешността на тунелите не е път за разход

Белемедик е малко планинско селище, разположено в планините Торос, на брега на река Чакит, и прилежащия природен парк. Според общината Позантъ, Белемедик се намира на 117 километра от Адана и на 9 километра от Позантъ. Културният портал посочва, че до селището се достига по стабилизиран път, който минава през село Анбаш, близо до Позантъ. Селището е разположено на около 700 метра надморска височина, на брега на реката. Днес спокойно населено място, в началото на 20-ти век Белемедик е било едно от най-активните селища в планините Торос. Според английската Уикипедия, през 1907 г. тук е бил разположен централният офис на строителната компания "Philipp Holzmann" в рамките на проекта за железопътната линия Багдад. Според новинарската агенция "Anadolu Ajansı", в строителната площадка, разположена тук, са работили около 5000 немски инженери и работници, които са строили моста Варда и 22 тунела в планините Торос. В строителната площадка са били изградени болница, училище, отоплителни системи и жилищни помещения. Днес останките от тези сгради, които са пострадали с течение на времето, създават впечатление за изоставен град. В английската Уикипедия се споменава, че 41 немци са починали поради болести и други естествени причини по време на седемгодишния строителен период и са били погребани в Белемедик. Общината Позантъ също посочва, че в долината са открити сгради, използвани от немския персонал през този период, както и гробище. Името на селището също е свързано с железопътната линия. Според английската Уикипедия, старото име на селото е било Карапънар, а според един източник, името "Белемедик" е изкривена форма на думата "bilemedik", което означава "не успяхме". Според този разказ, екипите, работещи по тунелите от двете страни, не са успявали да се срещнат в средата и са се извинявали с тази дума, а при немското произношение думата се е превърнала в "Белемедик". Отбелязва се, че населението на селото в началото на века се е състояло от туркмени от племето Тахтачъ, които са се занимавали с дърводобив. Белемедик получава статут на село през 1956 г., а след промяна в законодателството през 2012 г., отново става населено място. Липсата на земеделска земя и свлачищата през 1969 г. са довели до бързо намаляване на населението; според данните от 2022 г., в населеното място живеят 77 души. Днес основната причина за посещение на Белемедик е природата му. Общи Според информацията от общината, на площада са отворени зони за къмпингуване и каравани, както и бунгала, които се вписват в местния стил. Долината е била домакин на фестивал за природа и фотография през 2018 и 2019 година, а заради красивите си пейзажи е използвана като място за снимки в различни филми и сериали. Ръководството на общината включва и крепостта Анахша, разположена на 1800 метра надморска височина и предлагаща прекрасна гледка към долината, сред забележителностите в района на Белемедик. Добра идея е да започнете разходката от брега на реката и да се насочите към равнината, където се намират стари сгради от епохата на Германия. Не влизайте в руините; стените на места са разрушени и е по-безопасно да наблюдавате останките отвън. Тъй като железопътната линия е активна, дръжте се далеч от релсите и тунелите. Най-красивото време за посещение е през есента, когато листата променят цвета си, и през пролетта, когато реката е пълноводна; през лятото долината е по-хладна в сравнение с равнината Чукурова. Тъй като Белемедик е част от същата железопътна история като моста Варда, има смисъл да ги посетите в рамките на един и същи маршрут. Актуална информация относно настаняването и съоръженията може да бъде получена от общината Позанъ.
Виж мястоУпътване

Карта на маршрута

Информация за маршрута
ГрадSeyhan, Adana
ТипРути
Спирка4
Дата19 октомври 2026 г.
Radar TürkiyeАвторRadar TürkiyeЗапочни маршрут