Adana Müzesi (Müze Kompleksi)

Музеят в Адана е голям музейски комплекс, разположен в квартал Дьошме махле на окръг Сейхан, в района на старата железопътна гара, в реставрираните сгради на бившия Национален текстилен завод. Според информация от министерството, комплексът е най-големият музей в Турция и представлява най-голямата сграда, превърната от индустриално наследство в публичен музей. Тук се преплитат две истории: от една страна, хилядолетната археология на Чукурова, а от друга – над стогодишната история на текстилната индустрия на града. Историята на самия музей датира от ранните години на Република Турция. Музеят е основан през 1924 г. и е един от най-старите музеи в страната. Първата колекция е съставена от колони и саркофази, събрани от околността и временно съхранявани в полицейското управление. През 1928 г. музеят е отворен за посещения в медресето на джамията Джафер паша, разположена близо до каменния мост, но днес тази сграда не съществува. Колекцията е преместена в сградата в района на Курукьопрю през 1950 г. и е излагана в продължение на години в новата сграда, открита на 5 януари 1972 г. в Решатбей. С течение на времето тази сграда също се оказва недостатъчна за съхранение и излагане на експонатите, поради което министерството решава да превърне бившия завод в музей и реставрацията започва през 2013 г. Самият завод е ценен исторически документ. Сградата е построена в началото на 20-ти век от семейство Симонян, които я използват като фабрика за прежда. Министерството посочва различни години на основаването – 1906 и 1907. От 1927 г. заводът функционира като Национален текстилен завод, а производството е спряно през 80-те години на миналия век. През 2006 г. сградата е обявена за обект на индустриалното наследство. На сайта на министерството е описано как писателят Орхан Кемал е работил известно време в счетоводния отдел на тази фабрика и как наблюденията му от там са послужили като вдъхновение за романа му "Муртаза". Комплексът е откриван поетапно. Археологическият музей, превърнат от склада на фабриката, е отворен за посетители на 18 май 2017 г. На втория етап два големи хангара са превърнати в зали за мозайки и са открити през 2018 г. Разделите за града, селското стопанство и индустрията са добавени през 2023 г., а разделите за киното, литературата, музиката и спорта – през 2024 г. Според данните на министерството, в колекцията на музея са регистрирани 53 697 В стъклената галерия са изложени саркофази от римската епоха; върху дългата повърхност на саркофага на Ахил, открит в Тарсус през 1958 г., е изобразена сцената на връщането на троянския герой Хектор срещу откуп. Мозаичната зала е най-впечатляващата част от комплекса. Мозайките, открити при разкопки в центъра и покрайнините на Адана, са поставени на пода, съобразно начина, по който са били открити, и общата площ е 850 квадратни метра. Мозайката, открита в Мисис през 1956 г. и изобразяваща потопа на Ной, е известна като първата спасена мозайка в града; след затварянето на малкия мозаичен музей в Мисис, тези произведения са пренесени тук. Мозайката на Хипокампус и Ерос, открита в древния град Аигея близо до Юмурталык, и изобразяваща Ероси, яхнали морски коне, е единственият известен пример от този вид в Турция. Мозайката на Царството на мира, с гръцки надпис, която изобразява животни, живеещи в хармония, също е сред важните произведения в залата. Двете мозаики на Тет, донесени от Анаварза и Юмурталык, дават възможност да се видят различни интерпретации на една и съща тема. Индустриалните и градските секции са разположени в производствените и социалните зони на фабриката. Градският музей разказва за процеса на урбанизация на Адана, старите пазари, историята на образованието и различните професии, използвайки макети и реконструкции. Селскостопанският музей показва плодородието на равнината Чукурова чрез продукти като памук, диня, слънчоглед, цитрусови плодове, пшеница и захарна тръстика. Индустриалният музей показва приноса на памука към индустрията на града, а Националният текстилен музей разглежда производствения процес на фабриката, използвайки машини, макети и архивни документи. Тъй като комплексът е голям, препоръчително е да отделите поне половин ден. Най-добре е първо да разгледате археологическите зали, след това мозаичната зала и накрая да завършите деня с разглеждане на фабричните зони, за да запазите хронологията. Според брошурата за популяризиране на музея, той е затворен в понеделник; проверете актуалните часове на работа и условията за посещение на сайта muze.gov.tr. До музея се стига от центъра на града с микробус, такси и общински автобус. Историческият център, разположен близо до Ташкьопрю и брега на река Сейхан, е на кратко разстояние с кола, така че е лесно да комбинирате посещението на музея с разходка из стария Адана.