Един ден в Селджук, извън Ефес.

Започнете с Музея на Ефес, до който лесно се стига с кратка разходка от гара Селчук. Музеят се намира в квартал Ататюрк, на улица Угур Мумджу Севги Йолъ, и е отворен всеки ден. Посещението рано сутринта има две предимства: залите са по-спокойни, преди да пристигнат туристическите групи, и ще имате време да разгледате трите открити площи през втората част на деня. Историята на музея започва през 1929 г. с основаването на склад, а сградата е открита като музей през 1964 г. През 1976 г. е разширена, а след затваряне в края на 2012 г., е подложена на основен ремонт и отворена отново през ноември 2014 г. Днес експонатите са подредени по тематични зали: Зала за информация, Артефакти от фонтаните, Артефакти от жилищата на склона, Монети, Ефес през вековете, Централна градина, Култът към Кибела, Артефакти от храма на Артемида и Култът към императорите. Другият маршрут в района на Селчук завършва в този музей. Този път организирайте посещението си, като се фокусирате върху артефактите, свързани с другите точки от маршрута, и оставете най-известната зала за накрая. Първата ви цел трябва да бъде Централната градина: тук на открито са подредени колони, релефи, скулптури, саркофази и стели, датиращи от архаичната епоха до Римската империя. В градината потърсете архитектурни елементи, донесени от мемориалния гроб на Белеви; тук можете да разгледате отблизо майсторската работа с мрамор, която ще видите по-късно в края на деня. Саркофагът от мемориалния гроб е преместен в тази градина през 1963 г. и е излаган тук в продължение на шестдесет години; според информация от "Aktüel Arkeoloji", през 2023 г. е преместен в Културно-художествения център в Измир. Затова в градината потърсете не самия саркофаг, а фрагменти от колони, релефи и други елементи. След това попитайте служителите за местоположението на скулптурите на лъвове-грифони, които са били на ръба на покрива на мемориала и са част от колекцията на музея. След това се отправете към залата "Ефес през вековете". Тази зала разказва цялата история на града в една зала, с артефакти, датиращи от 7000 г. пр.н.е. до 7 век сл.н.е.; артефактите от неолита от хълма Чукуричи са началото на тази хронология. Най-забележителната част от залата е Статуята на Артемида, датираща от този век, се издига със своята архитектурна основа и символи на плодородие. Това е най-известният експонат в музея, така че този път просто го разгледайте набързо. В залата, посветена на култа към императорите, се намират фрагменти от статуя, донесени от храма на Домициан, които показват мащаба на имперския култ в града. Музеят предлага аудиогид; попитайте служителите за условията за използване. За най-добри снимки, посетете вътрешния двор сутрин, когато светлината е най-добра; не използвайте светкавица в залите. Направете кратка почивка в градината и се освежете, тъй като следващата спирка изисква изкачване. След като излезете от музея, погледнете на север: хълмът Айолу и стените се издигат над града. Входът към крепостта е през портата на археологическия комплекс "Свети Жан"; до този вход, разположен в квартал Иса Бей, се стига пеша от музея за около десет минути. По пътя ще видите силуета на джамията Иса Бей с двете ѝ минарета; тази сграда е част от друг маршрут, така че този път я оставете зад гърба си и се насочете към хълма.
Източници: Министерство на културата и туризма, Музеи на Турция; KVMGM Google Arts & Culture; Актуална археология; Wikipedia, Археологически музей на Ефес.

Входът към крепостта се осъществява от входа на археологическия комплекс "Свети Йоан", където се намира касата. Тъй като часовете за посещение на крепостта са по-ограничени от общите часове за комплекса, проверете актуалната информация на muze.gov.tr и не отлагайте посещението за следобед. След входа, вземете останките от базиликата и следвайте каменния път, който се изкачва нагоре. Вътрешната крепост се намира на север от базиликата, в най-високата точка на хълма. Според общината Селчук, вътрешната крепост се намира точно над района, който според последните проучвания е бил първото селище на Ефес. Стените, които виждате днес, са резултат от три периода: основите са от византийската епоха, а по-късно са извършени ремонти от периода на Айдънлъ и Османската империя. Стените са изградени от камък, тухли и хоросан и са подкрепени от петнадесет кули. Преброяването на кулите е най-лесният начин да се установи коя част от крепостта е била реставрирана през кой период. Към вътрешната крепост се влиза през две порти от източната и западната страна, които водят директно навън, без да се свързват с външната крепост. Един от туристическите маршрути ще ви отведе до една от тези порти. След като преминете през портата, ще видите тесни стълбища, които водят към бойниците и наблюдателните пунктове по вътрешната страна на стените; не се изкачвайте по места, където няма парапети. Вътре в крепостта има калдъръмени улици, различни по размер цистерни, джамия и останки от църква в най-високата точка. Следвайки улиците, първо отидете до джамията, разположена в центъра. Тази сграда напомня за периода, когато Айдънлъ са направили това място столица между 1348 и 1390 година, и са построили много джамии, бани и манастири на хълма. В този маршрут към нея се отнася само като към историческа сграда. Според източници, реставрацията, започнала през 2008 година, първоначално е включвала западната порта на крепостта и минарето на тази джамия. На запад от джамията е открита сграда, която вероятно е била баня към крепостта; музейните архиви споменават за крепостна вила и баня на това място. Изкачете се до останките от църквата, разположени в най-високата точка на хълма: абсидата е превърната в цистерна през периода на Айдънлъ, което означава, че можете да видите работата на два различни периода върху една и съща стена. Списъкът с сгради в музейните архиви може да послужи като контролен списък за вашето посещение: византийски и турски цистерни, византийски акведу Докато се разхождате по стената, гледката разкрива останалата част от маршрута: непосредствено под вас се намира корпусът на джамията Иса Бей, датиращ от 1375 г., равнината, където се е намирал храмът на Артемида, и долината, простираща се на юг към Ефес. Ако сте пристигнали преди обяд, слънцето ще бъде зад вас, осветявайки фасадата на джамията, която е обърната към вас; за обща гледка, изберете място пред западните кули на хълма. Вътре в крепостта има малко сянка, така че носете вода със себе си и, ако е ветровито, дръжте шапката си. Хълмът Аясолук, заедно с базиликата "Свети Йоан", джамията Иса Бей и Артемисион, са четири от компонентите на Ефес, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, така че не местете нито един камък и не пишете по стените. При слизане използвайте същия път и излезте от археологическия обект "Свети Йоан". Оттук се върнете пеша до района на гарата; центърът на града е отправната точка за микробусите или автомобилите, които ще ви отведат до Чамлык. Чамлык се намира на около 7 километра южно от Селчук, а пътят ви отвежда до долината, през която минава старата железопътна линия Измир-Айдын. Най-практично е да си направите обедна почивка в центъра на града; следобед в Чамлык светлината е достатъчна за снимки на локомотивите. Източници: Община Селчук, Замъкът Селчук (Аясолук); Министерството на културата и туризма, Музеите на Турция, Замъкът Аясолук; Културен портал; TDV Ислямска енциклопедия, Аясолук; DergiPark, Büyükkolancı 2023.

За да стигнете до Чамлык, можете да използвате микробус или личен автомобил от центъра на Селчук. Музеят се намира в самия квартал, върху старата железопътна линия, и входът е платен. Актуалната информация за работното време и цените може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на туризма на Турция или директно в музея. Това е най-големият открит железопътен музей в Турция, а историята му започва през 1866 г. с откриването на първата железопътна линия в страната – линията Измир-Айдин. Чамлык е бил важен пункт по тази линия, с гара и ремонтни работилници. Гарата, наречена Азизие, е била затворена през 1991 г., когато линията е била реконструирана. Музеят е започнал да се подготвя през същата година и е отворен за посетители през 1997 г. Теренът, сградите и локомотивите са собственост на TCDD (Държавните железници на Турция), а управлението е възложено на сина на бившия машинист на гарата за период от 99 години.

След като влезете, първо разгледайте старата сграда на гарата: релсите от линията, построена през 1866 г., все още са на мястото си, а локомотивите са разположени върху тези оригинални релси. Основната част на комплекса е въртящата се платформа: около тази платформа с осемнадесет рамена са разположени около половината от локомотивите, като създават ефект на вентилатор. Оттук се получава най-добрата снимка на музея. Преминете в центъра на платформата и се завъртете напълно; на края на всяко рамо е разположена машина от различна държава. Различни източници дават различни числа, между тридесет и три и тридесет и седем; със сигурност колекцията е една от най-големите в Европа, а машините са произведени между 1890-те и 1950-те години. Локомотивите са произведени в Германия, Швеция, Англия, САЩ, Франция и Чехословакия. Четенето на табелите с производителите, разположени до котлите, и сортирането им по държави, е забавна игра, особено за деца. Най-старата машина е дървена, произведена от английската компания Stephenson, и според "Турската туристическа енциклопедия" са останали само две такива в света. Друга забележителност е локомотив номер 45501, замесен в железопътната катастрофа в Ярымбургаз през 1957 г.; историята тук е осезаема. В кабините на някои от локомотивите може да се влезе; стълбите са стръмни и метални, така че бъдете внимателни, особено в дъждовни дни, и не опитвайте да въртите лостовете. След това се насочете към вагоните: в музея има девет път При връщане, преминете през центъра на Селчук и се насочете на север, към пътя Измир-Айдын. Мемориалният комплекс се намира на около 16 километра североизточно от центъра на град Белеви, точно до пътя. Пътуването от Чамлык отнема около половин час. Минибусите, пътуващи до Белеви, също тръгват от центъра на града; ако пътувате без автомобил, прекачете на автобус в Чамлык. Стремете се да стигнете до мемориалния комплекс в края на деня, когато светлината е най-добра за разглеждане на каменните структури и мраморните стъпала.
Източници: Уикипедия, Музей на парни локомотивите "Чамлык"; Уикипедия, Железничарски музей "Чамлык"; Тюрски музеи (Министерство на културата и туризма); Енциклопедия на туризма в Турция.

В Белеви, намиращ се в северната част на района, точно до пътя Измир-Айдын, на склона на планината Айдын, се намира самотен хълм, на който е разположен паметникът, известен на местните като "Ятик Кале". За да стигнете до него, използвайте отбивката, видима от пътя. Ако пътувате с микробус, слизайте в центъра на Белеви и вървете около километър на север. Това е открита археологическа зона; проверете актуалните условия за посещение на уебсайта на Министерството на културата и туризма и се опитайте да посетите мястото преди да се стъмни. Пред вас се издига вторият по големина паметник в Анадола след Халикарнас, построен по подобие на Мавзолея, едно от Седемте чудеса на света. Първо разгледайте паметника от разстояние, от подножието на хълма: забележете квадратната основа, над която се издига етаж със колони, а всичко това е изградено върху ядро, издълбано в скалата и облицовано с мрамор. Страната на основата е около 30 метра, височината надхвърля десет метра и тя се издига върху тристепенна основа. На горния етаж са били подредени по осем колони от всяка страна; повечето източници ги описват като коринстки. Общата височина, според "Актьюел Археология", е била 23 метра; има и изследователи, които смятат, че завършеният паметник е трябвало да бъде по-висок, тъй като никога не е бил завършен. Дълго време се е смятало, че покривът е имал пирамидална форма, но проучванията между 1998 и 2000 г. не откриха доказателства за това, а каналите за оттичане на водата подсказват, че горният етаж е можело да бъде отворен. Докато обикаляте около скалното ядро, обърнете внимание на мраморните блокове на земята: това са фрагменти от облицовка, колони и тавани; не сядайте върху тях и не ги местете. Търсете гробницата, издълбана в скалата на южната стена; тя е била запечатана отвън, а на северната стена има незавършена врата. В саркофага, открит през 30-те години на миналия век, е бил открит мъж, легнал върху кушетка, без брада, с венец на главата и държащ купа в ръка; до него е бил поставен статуя на източен слуга. Саркофагът е преместен в градината на музея в Ефес през 1963 г., а според "Актьюел Археология", през 2023 г. е преместен в културния център в Измир; архитектурните фрагменти, които виждате в музея, са част от облицовката на този паметник. По ръба на покрива са били поставени статуи на От началото на века този обект привлича вниманието на австрийски изследователи; първите подробни публикации са на Прашникер и Тюер. Обърнете внимание и на местоположението на паметника: той се намира близо до древния път Ефес-Сард, на склон, откъдето може да бъде видян от разстояние. Слънцето, залязващо за снимки, подчертава следите от издълбаните стъпала и мраморното покритие; когато се гледа от пътя, паметникът се очертава на върха на хълма. Не се качвайте до върха и по стъпалата; скалата е нестабилна, мраморът е хлъзгав, а паметникът е културна ценност, която трябва да бъде запазена. Наоколо няма сянка и вода; посещението трябва да бъде кратко, особено през летните месеци. Маршрутът завършва на този хълм. Тези, които се връщат с кола, ще се върнат към пътя и ще продължат на север; тези, които се връщат с влак, ще се върнат с микробус от Белеви до центъра на района, а след това ще се качат на влак от гара Селчук, прекачвайки се в Тепекьой. Сега обединете четирите обекта, които посетихте днес: мраморите в музея са от този склон, от първото селище на крепостта, от първата железопътна линия, преминаваща през равнините, и нито един от тях не беше видян, преди да влезете през портите на Ефес. Източници: Aktüel Arkeoloji, Белеви Мезар Анитъ; Wikipedia, Белеви Мавзолей; Vikipedi, Белеви Анит Мезаръ; DergiPark, Бора 2019; Община Селчук; Visit İzmir.