Belevi Anıt Mezarı

Този монументален гроб, разположен в квартал Белеви, близо до пътя Измир-Айдын, е един от най-големите примери за хеленистическата гробна архитектура в Анадола. Според списание "Aktüel Arkeoloji", монументът се е издигал на около 15 километра северно от Ефес, в близост до древния път Ефес-Сардис. Той е известен сред местните като "Лежащата крепост" и от разстояние изглежда като огромен камък, откъснат от склона. Монументът е проектиран, вдъхновен от Мавзолея на Халикарнас, едно от Седемте чудеса на света. Тъй като оригиналният пример в Халикарнас не е запазен, Белеви е едно от малкото места, където може да се види този тип монумент. Все още има спорове относно това за кого е построен монументът. Някои изследователи смятат, че строителството е започнато около 300 г. пр.н.е. от Лисимах, основателя на хеленистическия Ефес. Друго проучване, публикувано през 2016 г. от Австрийския археологически институт, датира строителството между 310 г. пр.н.е. и 280/270 г. пр.н.е. и предполага, че собственикът на гробницата е Антигонос Монофталмос. Според друг възглед, основан на древни източници, незавършената гробница е била използвана за крал Селевк II Антиох през 246 г. пр.н.е. Тази несигурност прави монумента още по-интересен, тъй като посетителите могат да разгледат гробницата на крал, чието име не е напълно известно. Конструкцията е изградена върху естествен скален масив, който е обработен и покрит с каменни блокове. На тристепенна основа се издига квадрана платформа с приблизителна дължина от 29,6 метра; според "Aktüel Arkeoloji", височината на платформата е 11,5 метра. Горната част на платформата е била обградена от фриз с триглифи и метопи в дорийски стил. Над него се е намирал втори етаж, наподобяващ храм, с осем коринтски колони от всяка страна; височината на този етаж също е била около 11,5 метра. В таваните на колонадата са били разположени цветни релефи, изобразяващи погребални сцени и битки между кентаври. В краищата са били поставени скулптурни групи, изобразяващи лъвове-грифони, гледащи към големи каменни вази, а в ъглите - двойки коне. По време на проучванията между 1998 и 2000 г. не са открити доказателства за пирамидална покривна конструкция; това предполага, че дренажните канали в основата на галерията са били открити. Според това, общата височина на Паметникът беше представен на научната общност от Австрийския археологически институт. Той е разкопан през 1930-те години от Камило Прашникер и архитект Макс Тюер, а през 1970-те години Вилхелм Алцингер продължи проучванията, чиито резултати бяха публикувани през 1979 г. Новите изследвания, проведени от Петер Ругендорфер от 1998 г. насам, бяха събрани в отделен том през 2016 г. Днес паметникът се намира точно до пътя, сред полетата. В източниците не се споменава за редовна система за достъп, така че за условията на посещение трябва да се обърнете към дирекцията на музея в Ефес. Общината на Селчук и уебсайтът visitizmir предоставят координатите на паметника и упътвания; пътуването от Селчук с кола е около 15 километра. Първо се приближете от югоизток; оттам най-добре се виждат издълбаната повърхност на скалата и стъпалата на платформата. След това разгледайте разпръснатите наоколо коринтски капители, фрагменти от колони и блокове от фриз; някои от тях са полускрити сред тревата. През лятото местността е без сянка и тревата е висока, така че посещението през пролетта е по-приятно и позволява по-добра видимост. Планирането на посещението на паметника в същия ден с Музея на парни локомотиви в Чамлык и крепостта Аясолук е добър начин да опознаете Селчук отвъд Ефес.