От Ярымбургаз до Ялъкъой: Чаталджа, границата, размяната на население и Черно море.

Започваме разходката близо до пещерата, която се намира в северната част на квартал Алтъншехир, в Башакшехир, в близост до пътя, свързващ Халкалъ с Алтъншехир, на скалист хълм. Пещерата се отваря в склона, на около километър и половина от северния бряг на езерото Кючюкчекмедже, гледайки към долината Сазлъдере. Паркирайте автомобила на подходящо място и се разходете до подножието на хълма, за да се насладите на общата гледка към пещерата. Скалата е изградена от варовик от еоценската епоха, а пещерата е издълбана от подземни води, преминаващи през тази скала. Ще видите два отделни входа на различни височини. Горният вход води към голяма зала с височина около десет метра – това е Горната пещера. Долният вход е входът към Долната пещера, дълъг тунел, който се спуска в дълбините на скалата. Според регистъра на археологическите обекти в Турция, долният тунел се разклонява на около двеста и четиридесет метра от входа, и един от клоните се стеснява и завършва. Не се опитвайте да влезете в пещерата на това място, тъй като районът е обявен за обект с първа степен на археологическа и природна защита през 2001 г. Истинската стойност на посещението е да спрете пред входа и да помислите защо това място е толкова важно. Пещерата е представена на научния свят през средата на 19-ти век, а първите разкопки са проведени през 1963 г. под ръководството на Шевкет Ази Кансу и Килич Кьоктен. През 1986 г. Истанбулският университет провежда спасителни разкопки, а между 1988 и 1990 г. същият университет провежда съвместен проект с Калифорнийския университет в Бъркли. Тези разкопки показват, че най-старите следи от човешко присъствие в пещерата датират от палеолитната епоха. В долната част на пещерата са открити хиляди кости от пещерни мечки, както и инструменти, изработени от кремък. В горната част на пещерата има слоеве, датиращи от неолита, халколита и бронзовата епоха. От дупките в стените се вижда, че горната зала е била преустроена през византийската епоха и е използвана като сграда. Част от артефактите, открити тук, са изложени днес в Истанбулските археологически музеи. За снимки е най-добре да изчакате меката светлина на сутринта, тъй като входовете са ориентирани на юг, към долината. От предната част на входа се обърнете надолу, към долината Сазлъдере и към езерото; ще забеле

Природният парк Шамлар се достига по пътя, който свързва квартал Каябаши с село Шамлар и се свързва със стария път за Одрин, водещ към Арнавуткьой. Според указанията на общината Башакшехир, докато се приближавате към Арнавуткьой по пътя Газиосманпаша, асфалтовият път, отклоняващ се наляво от мястото, наречено "Нокта", води до парка. Паркът има шест входа; въпреки че адресът в регистрите на общината и окръга е посочен като Башакшехир, някои от входовете се намират близо до границата на Арнавуткьой. Територията е включена в списъка на Министерството на земеделието и горите, дирекция за опазване на природата и национални паркове, като природен парк на 11 юли 2011 г. Веднага след влизането си ще забележите обширни открити площи, разположени под боровете. В тези площи са поставени указателни табели, дървени маси за пикник, детска площадка, тоалетни и мивки. Вместо да правите пикник на това място, препоръчваме да се отправите на кратка разходка в гората. Следвайки пътеките, слизайте към долината между боровете и следвайте звука на водата. Историческата структура на парка е язовирът Шамлар, разположен на река Шамлар, която е един от най-големите притоци на Сазлъдере. Според регистрите на окръга Башакшехир, язовирът е построен по време на управлението на султан Махмуд II, между 1826 и 1828 година. Височината му е малко над десет метра, ширината на върха е дванадесет метра, а ширината на основата надхвърля петнадесет метра. Спрете пред язовира и наблюдавайте как тялото му се разширява към основата; дебелината на стената, задържаща водата, се увеличава надолу. По време на Османската империя, значителна част от водата за Истанбул е била събирана с подобни язовири и транспортирана до града. Затова Шамлар, след пещерата, представлява втория етап от маршрута, символизиращ връзката на града с водата. На страницата на общината се споменава, че в гората живеят диви животни като лисици и соколи; докато се разхождате, обърнете внимание на дърветата. За снимки опитайте да заснемете тялото на язовира от страната на реката, заедно с отражението на водата. През уикендите мястото е посещавано от много семейства и групи, така че сутрините са по-спокойни. Правилата за палене на огън и барбекю в парка се определят от управата; спазвайте указанията и изнасяйте боклука си. Направете кратка почивка на сянка и се освежете, тъ

Най-добре запазените участъци от стената се намират в горната, гориста част на Чаталджа, в района на Каракой. Според английската Уикипедия, местата, където могат да се видят останките, са кръстовището Гюмюшпинар в Каракой, хълмът Хисартепе в Ялъкой, мястото Пънарча в Ихсание и село Курфалъ. На това място се насочете към горната, гориста част в близост до Каракой, тъй като стената е най-добре запазена там. Оставете автомобила си на безопасно място по пътя към селото и се приближете до стената с кратка разходка. Първо разгледайте участъка от стената; според турските източници, външните стени са облицовани с обработени камъни, а вътрешността е запълнена с отпадъци, свързани с хоросанова смес. Наличието на различни материали и техники на места се приема като следа от по-късни ремонти. Според източниците, дебелината е малко над три метра, а височината на запазен участък е измерена като над пет метра. Стената носи името на византийския император Анастасий I и се смята, че е построена или реконструирана от него между 507 и 512 година. Според английския източник, има следи, че укреплението е съществувало и по-рано, по време на управлението на императорите Лъв и Зенон. Стената започва от пристанище Евчик на брега на Черно море и достига до брега на Мраморно море западно от Силиври. Според източниците, дължината ѝ е между петдесет и два и петдесет и шест километра. В центъра на линията, в близост до Каракой, се намира известен правоъгълен военен лагер с размери 250 на 300 метра. В източниците се отбелязва, че поради голямата дължина на стената, тя е била трудна за защита с малък брой войници и че е била многократно пробивана от набези от запад. Евлия Челеби в "Пътеписа си" пише, че кулите, основите и рововете на тази линия, простираща се от Силиври до Теркос, все още могат да бъдат видени. Разходете се няколкостотин метра по протежение на стената и обърнете внимание на това, че обработените камъни са били използвани повторно в околните селски постройки; според писанията, повече от половината от дължината на стената е била разрушена по този начин. Остатъците от стената са защитени паметници, затова не се качвайте върху нея и се старайте да не докосвате камъните. Изчакайте светлината, която пада странично върху повърхността на стената, за да направите снимки в сянката на гората. В горските пътища може да има кал след дъжд, затова е препоръчително да носите ботуши. Когато преминавате през пасища покрай пътя,

Музеят на размяната се намира в центъта на Чаталджа, в квартал Калеичи, близо до градския площад. Според уебсайта на Фондацията "Лозънски разменени", музеят се състои от три части: основна сграда, площад "Размяна" и културен център. Започнете посещението си от малкия площад и се насладете на фасадата на основната сграда. Според информацията на фондацията, сградата е била използвана като търговско помещение от гръцки предприемач между 1913 и 1923 година. След размяната, сградата преминава в собственост на държавата, става клон на Земеделската банка, през 1961 г. е продадена и за известно време се използва като курс за шивачество. През 1967 г. семейство Йолчер купува сградата и години по-късно я предава на фондацията, за да бъде използвана като музей. Проектът за реставрация е изготвен от архитектите на фондацията, а музеят е създаден съвместно с общината Чаталджа в рамките на програмата "Истанбул - Европейска столица на културата 2010". Музеят е открит на 20 декември 2010 г. и е известен като първият музей в Турция, посветен на темата за миграцията. Вътре разгледайте витрините в последователен ред и започнете с тъканите. Голяма част от колекцията се състои от ръчно тъкани чаршафи, завеси, калъфки за възглавници и покривки за маса, използвани за сватбени подаръци. В секцията, посветена на музиката, са изложени уд, мандолина и нотен сборник, принадлежали на композитора Фаиз Капанчъ, роден в Солун. Сред кухненските и битовите предмети има медни съдове, тави, глинени кутии, железни ютии и газови лампи. В секцията с фотографии и документи, фотоапаратът, използван от Хамза Рюстем Бей, един от първите фотографи на Крит, и стъклените негативи привличат вниманието. В същата секция са изложени и молби за ликвидация на имущество, принадлежащи на разменените, както и карти от периода на Османската империя. Регистърът на културното наследство отбелязва, че в музея са изложени заедно етнографски предмети, оставени от гърците, напуснали Чаталджа, и вещи, донесени от разменените, които са се установили в Гърция. Този двустранен разказ превръща музея от история за война в разказ за семейства, принудени да сменят домовете си. Отделете време да прочетете малките етикети до предметите; повечето от тях носят името на семейство и мястото, откъдето произхождат. Музеят е затворен в понеделник, а за останалите дни проверете работното време на уебсайта на фондацията, преди да посетите

Природният парк Чилингъз се намира в залив, разположен на брега на Черно море, близо до Чаталджа, на север от Бинкилич. Според статията в Уикипедия, до парка се стига по два начина: от юг, през Бинкилич, по горски път, или от изток, следвайки маршрута покрай езерото Теркос, селищата Орманлъ, Каракойо и Ялыкьой. От Ялыкьой до парка има около десет километра път. Паркът е регистриран като природен парк от Генералната дирекция за опазване на природата и националните паркове на 11 юли 2011 г. Поради богатата флора и фауна, районът е обявен за защитена зона за дивата природа през 2005 г., поради което ловът тук е постоянно забранен. При входа паркирайте автомобила и първо се разходете до плажа, за да се ориентирате в района. На север от залива се простира плаж с дължина 1200 метра, покрит с фин пясък. Река Чилингъз тече на север и се влива в морето през тесен пясъчен проток, образувайки голям, плитен водоем, заобиколен от тръстика. Най-хубавото на това място е, че в рамките на няколкостотин метра се намират гора, река, езеро и море. Разходете се от плажа към устието на реката и наблюдавайте мястото, където сладка вода се среща със солена. След това се отпуснете тихо на брега на езерото с тръстика; в парка се срещат различни видове птици, като гъска, бяла чапла, сокол и дяволска птица. Когато преминете към гората, ще видите дъб, габър, ясен и бук, а под тях – люляк, лавролист, боровинка и дива череша. Растенията, които растат в пясъчните райони, образуват отделна общност; внимавайте да не стъпвате върху дюните. Скалите и отвесните склонове от двете страни на залива предлагат добра рамка за снимки; следобед светлината идва от морето. Паркът се използва за къмпинг, риболов, разходки и пикници; условията за вход и къмпинг варират в зависимост от сезона, затова се информирайте предварително от официални източници. Ако искате да се къпете в морето, го правете само при спокойно време и близо до брега. Когато духа северният вятър в Черно море, вълните могат бързо да се увеличат и течението може да стане опасно. Отделихме два часа за това място, тъй като разходката по плажа, разглеждането на устието на реката и гората могат да бъдат разгледани спокойно за това време. Моля, вземете боклука си със себе си и не безпокойте птиците, които гнездят по брега на тръстиката. Според Уикипедия, в крайбрежните води живеят сардини, скум

Последната спирка от маршрута е Ялъкьой, едно от най-отдалечените крайбрежни селища в Тракия, част от Истанбул, и старото му име е Подима. Селото е разположено на брега, заобиколено от три страни от гори, които са продължение на планината Истрънджа. Според английската Уикипедия, това е било град, в който са живели гърци, а през 1923 г., по време на размяната на населението, около шейсет турски семейства от Гърция са били преселени в празните къщи там. Така, историята, която прочетохте в музея по-рано, се материализира тук, на улиците на това село. Оставете автомобила в селото и се разходете до плажа. Първо, погледнете колко е дълъг. Според един източник, плажът се простира на около дванадесет километра. На плажа се открояват цветните камъчета, оформени от вълните, които се наричат "камъчетата на Подима". Същият източник разказва, че тези камъчета са били сортирани по цвят и размер в миналото и транспортирани до Истанбул, където са използвани за облицовка на дворовете на къщи и дворци. Пясъкът в района също има икономическа стойност; според Уикипедия, Държавната агенция за водни ресурси използва пясъка от Ялъкьой за пречистване на вода. Основните източници на доходи на селото са горското стопанство и риболов. На тази спирка препоръчваме да се насладите на дълга разходка по крайбрежието, вместо да плувате. Разходете се по плажа, наблюдавайте как вълните се разбиват в брега и усетете промяната на вятъра. Началото и края на лятото са най-спокойните периоди на плажа, а по време на залеза дългите сенки се простират върху пясъка. Ако искате да плувате, направете го близо до брега, когато няма силен вятър и морето е спокойно, тъй като на някои места морето внезапно става дълбоко. В района на Хисартепе в Ялъкьой се намират и останки от стената на Анастасий. Ако имате време, си представете как тази стена се простира до самия бряг. Така ще разберете колко близо до Черно море завършва стената, която видяхте в гората по-рано. Според Уикипедия, населението на района през 2022 г. е 1484 души. Един източник разказва, че местните жители се гордеят с финия пясък, който се простира на пластове към морето. Също така се отбелязва, че близък завод извлича силиций от района като суровина за стъкларската индустрия. Не събирайте камъчета от плажа, тъй като те са част от екосистемата на брега. Обратният път е през гориста местност и е по-тъмен, така че, след като се