Anastasius Suru (Uzun Duvar)

Анастасиевата стена е дълга отбранителна линия, построена през византийския период, която защитаваше Константинопол от нападения, идващи от Тракия, простирайки се от Черно море до Мраморно море. Авторите от 6-ти век и по-късните източници я наричат "Дългата стена". Името ѝ произлиза от император Анастасий I, който управлява от 491 до 518 година. Според източниците, императорът е построил или реконструирал стената между 507 и 512 година; администрацията на Чаталджа посочва периода 507-511 година. Английските източници също отбелязват, че има следи от укрепления по тази линия, построени още по време на император Лъв I през 469 година и по време на управлението на Зенон през 478 година. Според Прокопий, който пише през 6-ти век, стената е била разположена на около 65 километра от града, била много дълга, но не била достатъчно здрава, тъй като е построена бързо, и изисквала голям военен контингент за защита. Различните източници дават различни данни за дължината на стената. В английската Уикипедия се посочва, че първоначалната дължина е била около 56 километра. Според изчисленията на Феридун Дърментекин, дължината е около 52 километра. Администрацията на Чаталджа посочва дължина от 45 километра, като отбелязва, че 22 километра от нея са запазени и до днес. Стената започва от района на Евчик Искелеси на брега на Черно море, простира се на кратко разстояние на запад, след което се обръща на югозапад и достига до Хисартепе. Оттам преминава близо до Каракойо, пресича няколко потока и слиза на юг покрай пътя между Курфали и Гюмюшпинар. Линията, преминаваща през Курфали, продължава на запад от село Фенер и достига до брега на Мраморно море, западно от Силиври, в района на Карънча Бурну. Английските източници посочват, че останки от стената могат да бъдат видени днес в района на Гюмюшпинар кръстовището близо до Каракойо, в Хисартепе в Ялъкойо, в Пънърджа в Ихсание и в село Курфали. Дебелината на стената е била 3,3 метра, а височината – над 5 метра. Външните повърхности са покрити с обработени камъни, а вътрешността е запълнена с отпадъчни материали, свързани с хоросанова мазилка. Наличието на различни техники и материали на някои места се счита за следа от по-късни ремонти. По протежение на линията са разположени кули, порти, крепости, ровове и военен път. Тъй като не е било възможно да се поддържа постоянен военен гарнизон по цялата дължина на Според някои източници, стената е била изоставена през определен век, докато други турски извори посочват, че реставрационните дейности са продължили до 10-ти или 11-ти век. През вековете голяма част от камъните ѝ са били използвани за нови постройки в околните села. В пътеписа си, Евлия Челеби споменава, че от Силиври до Теркос все още могат да се видят останки от кули, основи и ровове, а сградите в околните села, като ханове и благотворителни домове, са построени с камъните на тази стена. Укрепителните съоръжения на портата, които немският изследовател Шухардт е видял в добро състояние през 1898 г., впоследствие са изчезнали. Най-добре запазената част от стената днес се намира в горските райони на север. За да видите стената, е необходима планирана екскурзия, тъй като по-голямата част от останките се намират в гората и са отдалечени от селските пътища. Най-лесният начален пункт, както посочват и източниците, е районът около Каракойо и Гюмюшпинар. Тук може да се види повърхността на стената, изградена от големи каменни блокове, която се откроява сред гъстата растителност. Тъй като останките представляват историческа структура, която трябва да бъде запазена, е необходимо да не се катерите по стената и да не увреждате камъните. Възможно е да стигнете до центъра на Чаталджа с автобус и оттам да използвате линиите, водещи до селата, но често е необходим транспорт и пешеходен преход, за да се достигнат останките. Препоръчително е да носите затворени обувки, вода и офлайн карта, когато посещавате горските райони, както и дълги панталони, за да се предпазите от бодливите храсти. Водопроводите "Куршун Герме" и "Бали Герме", за които споменава общината, също се намират близо до Гюмюшпинар и могат да бъдат разгледани в същия район. На север, крайбрежните райони на Ялъкоя и Чилингъз, разположени на брега на Черно море, са близо до мястото, където стената достига до морето.