Yarımburgaz Mağarası

Пещерата Ярымбургаз се намира в квартал Алтъншехир, район Башкент, близо до езерото Кючюкчекмедже, на около 1,5 километра северно от него. Според информацията, предоставена от община Башкент, пещерата се намира на около 22 километра северозападно от центъра на Истанбул и непосредствено северно от квартал Алтъншехир. Пещерата е образувана в резултат на ерозията на варовика от еоновата епоха, причинена от подземни води, и нейните отвори гледат към долината Сазлъдере. Тя се състои от две свързани части, които имат отделни входове, разположени на различни височини. Горната пещера е с размери приблизително 15 метра на 52 метра и има голяма зала близо до входа, която достига височина около 10 метра. Долната пещера започва като галерия и след това се превръща в тунел, който се простира дълбоко в склона на хълма, образувайки завои. Според данните от проекта TAY, този долeн клон е дълъг около 600 метра и се разделя на две части на около 240 метра от входа. Двете части са свързани чрез къс и наклонен тунел в близост до входа. Входовете на пещерата са на височина между 11 и 18 метра над морското равнище на Мраморно море. На изток от скалите се намира суха долина, която се простира вертикално към Сазлъдере и се интерпретира като следа от древния воден път, който е формирал пещерата. Тъй като до основната скала в долната пещера може да се достигне само в близост до входа, реалната височина на пещерата не е установена. Пещерата е била известна на научния свят още от средата на 19-ти век, като първият, който я споменава, е записан като Абдулла Бей. Първите разкопки са проведени през 1963 г. под ръководството на Шевкет Азиз Кансу и ръководени от Кълъч Кьоктен, в близост до входа на долната пещера. През 1964 и 1965 г. пещерата е разделена на квадрати и разкопките са проведени по-систематично. През 1986 г. е проведена спасителна археологическа експедиция под ръководството на Мехмет Оздъган от Истанбулския университет. В периода 1988-1990 г. Истанбулският университет и Калифорнийският университет (Беркли) провеждат съвместен проект, като разкопките са ръководени от Гювен Арсебюк, а палеоантропологът Ф. Кларк Хауъл е част от екипа. Разкопките показват, че общият слой на седиментите в пещерата, когато се вземат предвид и двете части, надвишава 10 метра. В горната пе Някои от находките, открити в пещерата, са изложени в Археологическите музеи в Истанбул. Пещерата е обявена за обект от първа степен на археологическо и природно значение през 2001 г. По време на разкопките през 1988 г., входовете на пещерата са затворени с решетки, за да се предпазят от ровене. Днес все още се виждат решетките и не е възможно да се влезе в пещерата; посетителите могат да я разглеждат само отвън, по пътеките, които минават пред скалата. Моля, не докосвайте следите от разкопки, скалите и решетките в защитената зона, и не размествайте камъните на земята. Най-добрият изглед е от подножието на склона, където се виждат едновременно сводестия вход на Долната пещера и входа на Горната пещера, разположен над него. Формите на варовиковата скала се открояват особено добре при страничното осветление следобед. Тъй като пътеките по склона могат да станат хлъзгави след дъжд, препоръчва се носенето на обувки с добро сцепление. До пещерата се стига по пътя, който свързва Halkalı и Altınşehir; проверете актуалните автобусни линии в уебсайта на İETT. В близост се намират бреговете на езерото Küçükçekmece и долината Sazlıdere, които могат да бъдат посетени през втората половина на деня.