Районът на долината Фригия, от страната на Афйон, от скалата Каракая до хана Дьогер.

Започнете от подножието на черната скала, която се извисява в центъра на града; общината на Афйонкарахисар съобщава, че крепостта може да бъде достигната с кратка разходка от центъра, следвайки указателните табели и маркираните пътеки. Днес се отправяте към крепостта не за да се насладите на гледката към града, а за да се запознаете с контекста на фригийските паметници, които ще видите по-късно през деня. Според общината и Културния портал, скалата е вулканична формация, извисяваща се на 226 метра над земята. Ислямската енциклопедия TDV отбелязва, че градът е основан в подножието на тази скала, на 1010 метра над морското равнище. Благодарение на реставрираните стълби, изкачването е възможно днес, но е стръмно и е препоръчително да носите удобни обувки и да имате вода със себе си. Първият слой, който трябва да имате предвид по време на изкачването, е периодът на Хетската империя. Според източниците, около 1350 г. пр.н.е., хетският цар II Муршил използвал скалата като укрепление по време на своята кампания срещу Арзава, и я нарекъл Хапанува, което означава "Високият връх". Английската Уикипедия посочва, че първата структура е построена по време на управлението на II Муршил, което означава, че тази скала е била наблюдателен пункт още преди фригийците. Когато стигнете върха, ще търсите следи от фригийския период. Културният портал отбелязва, че на върха са открити културни следи от фригийците, които са живели в Анатолия между 1200 и 700 г. пр.н.е., и че там се намират четири големи цистерни. Бъдете внимателни, когато се приближавате до отворите на цистерните и не излизайте извън обозначената зона. Тези структури, издълбани в скалата, са първият пример за каменна обработка в града, който ще видите няколко часа по-късно в долината Гьонюш. Стените са от по-късен период; през римската и византийската епоха скалата е обградена със стени, което придава на мястото вид на крепост. Според турската Уикипедия, по това време крепостта е била известна като Акроенос, а Ислямската енциклопедия TDV отбелязва, че се смята, че византийската крепост Акроинон се е намирала тук. Търсете следи от селджукския период по стените, тъй като, според Културния портал, стените са били реставрирани през 1235 г. по време на управлението на I Алаеддин Кейкубад от строителя Мимар Бедретин Гевхерташ. Същият източник съобщава След като слезете от крепостта, се качете в превозното средство и поемете на север по пътя между Афйонкарахисар и Ескишехир, в посока отклонението към долината Гьойнюш. Източници: Културен портал, крепостта в Афйонкарахисар; община Афйонкарахисар, крепостта в Афйонкарахисар; Ислямска енциклопедия на Турската фондация за изследвания, Афйонкарахисар.

Според Областната дирекция за култура и туризъм на Афйонкарахисар, до долината Гьойнюш се стига, като се завие наляво от 32-ри километър на пътя Афйон-Ескишехир и се продължи още 1,5 километра. Уикипедия на английски език посочва, че районът Ихсание се намира на 11 километра източно от долината, а градът е на около 30 километра на север, в близост до пътя D-665. Долината се намира в границите на квартал Каяхан на община Ихсание, а Културният портал я определя като част от планинския регион Фригия. След като паркирате, първо се насочете към Аслантеш, тъй като двата паметника са разположени върху един и същ скален масив и са много близо един до друг. Разгледайте фасадата на Аслантеш от известно разстояние, от място, откъдето можете да я обхванете изцяло в кадър. Според Уикипедия, паметникът представлява монолитен скален блок с височина 11 метра, чиито страни и предна част са изравнени. От двете страни на входа ще видите два релефа на лъвове, изправени на задните си крака и обърнати един към друг. Културният портал отбелязва, че под краката на лъвовете има малки лъвчета; тези детайли са износени и се виждат по-добре, когато светлината пада отстрани. Обърнете внимание на масивния елемент над входа, наподобяващ дървото на живота, и на мотивите на слънцето с крила, разположени от двете му страни. Уикипедия също така отбелязва, че в горната част на скалата има стъпала; не се опитвайте да се изкачите по тях, тъй като това може да повреди паметника, а ги наблюдавайте от земята. Гробницата е видима през малък отвор; Културният портал описва леко извит таван на помещението и малка ниша отляво, наречена "клин". Различните източници не са напълно съгласни относно датировката на паметника: Културният портал го свързва с гроба на важен фригийски цар от 7-ми век преди новата ера, докато Уикипедия на английски посочва период между началото на 8-ми и края на 7-ми век преди новата ера. След това се отправете към Йълънташ; Културният портал го показва на около осемдесет метра западно от Аслантеш, докато Уикипедия посочва седемдесет метра. Тук ще откриете не фасада, а огромен скален блок, който е паднал и се е разбил. Културният портал предполага, че падането вероятно е причинено от естествени фактори, докато Уикипедия споменава земетресение или друга природна катастрофа като възможна причина. Търсете главите и нокти В долината има малко сянка, затова носете шапка и вода през летните месеци. За да направите снимка, опитайте да снимате фасадата на Аслантеш при наклонена светлина, където релефите създават сенки, за да подчертаете детайлите. По пътя обратно, излезте на главния път и продължете на север, към Дьогер, след което се отклонете на северозапад от 36-ия километър. Източници: Културен портал, паметниците Аслантеш, Йълънташ и Малташ; Областна дирекция за култура и туризъм на Афйонкарахисар, Гробници и храмове; Уикипедия, Аслантеш-Йълънташ.

Според описанието в портала "Култура", до Aslankaya се стига, като се отклоните от пътя Афйонкарахсар-Ескишехир на 36-ти километър в посока северозапад и следвате път с дължина около 2 километра. Паметникът се намира в границите на село Дьогер, което е част от община Ихсание, и е разположен на брега на езерото Емре. Според турската Уикипедия, разстоянието от Дьогер до паметника е 4 километра. Уебсайтът "Frig Vadileri" отбелязва, че паметникът е видим от пътя, докато се преминава от Üçlerkayası към езерото Емре, което означава, че не е необходима дълга разходка. Паркирайте автомобила на безопасно място и първо разгледайте паметника от разстояние, заедно с околните открити площи. "Frig Vadileri" подчертава, че за разлика от много други фригийски паметници, Aslankaya е разположен на открито пространство, а не в скала или под скален склон. Същият източник отбелязва, че паметникът се намира в центъра на околните селища и е бил използван като място за церемонии. Според портала "Култура", паметникът представлява триъгълна фасада, издълбана в лицето на висока и стръмна скала, и се смята, че е построен през 7-ми век преди новата ера. Когато се приближите, първо погледнете покрива, тъй като от двете страни на триъгълния фронтон има релефи на сфинксове. След това се обърнете към страничната повърхност; от едната страна на скалата има голям релеф на лъв, изобразен в изправен, ревещ поза. Различни източници описват от коя страна е лъвът: порталът "Култура" казва "северната страна", а "Frig Vadileri" посочва "дясната страна" спрямо фасадата, така че трябва да обиколите паметника, за да го откриете. "Frig Vadileri" съобщава, че от другата страна има много по-малък, четириног животински образ, чийто вид не може да бъде определен поради повреди. Релефите с геометрични мотиви на главната фасада, според същия източник, са близки по стил до украсата на паметниците Maltaş и Midas. Релефи, моделирани като дървени врати, са разположени от двете страни на нишата. Порталът "Култура" пише, че в нишата е изобразена главната фригийска богиня Кибела, между два лъва; общината Афйонкарахсар обаче отбелязва, че този релеф не е запазен до наши дни. "Frig Vadileri" пише, че по-голямата част от щетите в долната част са причинени от експлозии с динамит, поради което днес долната част на нишата е не След това се върнете към превозното средство и се отправете към центъра на град Дьогер. Ханът се намира само на няколко километра оттук. Източници: Културен портал, Асланкая; Долините на фригите, Паметникът Асланкая; Уикипедия, храмът Асланкая.

Кервансараят Дьогер се намира на границата между провинциите Афйон, Кютахя и Ескишехир, по стария път към Хиджаз, в рамките на град Дьогер. Лесно се достига от града по пътя, който се отклонява от главния път на две спирки. Първо се полюбувайте на фасадата и проследете дължината ѝ. Според турската Уикипедия, това правоъгълна структура е с дължина около 56 метра и ширина 13 метра. На фасадата ще видите две монументални врати: едната води към двуетажната част на кервансарая, а другата – към едноетaжната постройка. Според "Културен инвентар", тези врати са оформени като тавански портали. Тъй като няма надписи върху вратите, не е известно кой е архитектът. Сградата е построена през 1434 г. по време на управлението на II Мурад, и според турската Уикипедия, султанът е отсядал в Дьогер по време на похода си срещу Караманоглу. "Културен портал" определя сградата като уникален пример от ранния османски период. Разгледайте внимателно стените, тъй като външните повърхности, покривът и куполите са облицовани с обработени блокове от туф, характерен за региона. Според турската Уикипедия, скалата, на която е издълбан Асланкая, която видяхте на предишната спирка, също е от туф. На около две хиляди години разлика, камъкът от същия регион е бил използван първо за монумент, а след това за кервансарай. На долния етаж на кервансарая има помещения за отдих и общо ползване, а на горния – стаи за настаняване на пътниците. Според "Културен инвентар", две от стаите на горния етаж са с куполни тавани, а другата – с таван, поддържан от арки, а централната зала е използвана като джамия. "Културен портал" добавя, че стаите на горния етаж имат прозорци и камини. Помещението за животните е голямо, високо и с една арка, предназначено за настаняване, хранене и грижа за животните. Според турската Уикипедия, в това помещение има камини само на фасадата, а светлината и въздухът проникват през малки прозорци. Ако имате възможност да влезете, погледнете през тези прозорци и вижте как светлината прониква в интериора. Преди да посетите мястото, проверете условията за посещение в Областната дирекция за култура и туризъм. Главна дирекция за вакуф (благотворителни фондации) е реставрирала сградата през годините 1991-1993, а през 2007 г. е извършена благоустрояване на околността и са подсилени вътрешните и външните стени. "Културен инвентар" отбе