Afyonkarahisar Kalesi

Замъкът Афйонкарахисар се намира на върха на тъмна скала, която дава името на града, и от всяка точка на града хоризонтът се очертава от него. Този вулканичен скален масив се издига на около 226 метра над околните равнини. Културният портал го описва като естествена скала, извисяваща се сред старите къщи на Афйонкарахисар. Тъмният цвят на скалата и крепостта, разположена на върха ѝ, са произходът на името "Карахисар" (черна крепост). Историята на замъка датира от периода на Хетите. Според Министерството на културата и туризма, скалата е била използвана като укрепление по време на експедицията на хетския цар II Муршил срещу Арзава около 1350 г. пр.н.е. и е носила името "Хапанува". Според източниците, това име означава "висок връх". На върха се намират следи от културата на фригийците, които са живели в Анатолия между 1200 и 700 г. пр.н.е. Същите източници споменават, че там са открити скални култови места и четири големи цистерни. През римската и византийската епоха по върха на скалата са построени стени, и така връхът придобива вида на днешния замък. През византийската епоха той е бил известен като "Акроинон". В Ислямската енциклопедия "TDV" се посочва, че се смята, че замъкът "Акроинон", споменат в византийските източници, е именно тази скала. Според английската Уикипедия, през 740 г. в близост до замъка е проведена голяма битка между византийската армия и силите на Омаядите. Според народните предания, Сейит Батъл Гази, чието име е запазено в народните разкази, е загинал в тази битка. От надписа на близкия мост "Алтьогюз", се разбира, че градът попада под властта на турците в началото на 13-ти век. През периода на Селджуците, замъкът придобива значение като място, където се съхранява държавната хазна. През управлението на султан I Алаеддин Кейкубад, Мимар Бедредин Гевхерташ, който е бил отговорен за укрепленията, реставрира стените през 1235 г. През същия период е построена малка джамия вътре в замъка, както и дворец до нея. В Уикипедия на турски език се споменава, че на замъка е имало и склад за съкровища, поради което той е бил наричан "Хисар-ъ Девлят" (Държавна крепост). Името на селджукския везир Сахип Ата Фахредин Али е причината градът да бъде наричан "Карахисар-ъ Сахип През лятото, в най-горещите часове на деня, на върха на скалата няма сянка; затова е по-добре да се изкачите рано сутрин или привечер, когато е по-хладно и светлината е по-добра. Докато минавате между руините на стените, обърнете внимание на изсечените в скалата цистерни и основите на старите сгради. От върха се разкрива красива гледка към долината, където се простира градът, с куполите и минаретата, както и към хълмовете, простиращи се до планинската верига Фригия. Вятърът може да бъде силен на върха, затова, ако сте с деца, избягвайте местата без парапети. За актуална информация относно условията за посещение и евентуални затваряния за ремонт, се обърнете към местната служба за култура и туризъм или към общината. След слизането, разходката по старите улички, разположени в подножието на крепостта, е най-добрият начин да опознаете крепостта заедно с града. Музеят на победата и мемориалният парк са на кратко разстояние пеша.