Döğer Kervansarayı

Кервансараят Дьогер е османски кервансарай, разположен в селището Дьогер, област Ихсание, провинция Афйонкарахсар. Според Културния портал, той се намира в близост до границите на провинциите Афйонкарахсар, Кютахя и Ескишехир, по историческия път към Хиджаз. Кервансараят е построен през 1434 г. по заповед на султан II Мурад. Според турската Уикипедия, султанът е отседнал в Дьогер по време на похода си срещу бейлиството Караманоглу и тогава е наредил построяването на кервансарая. Културният портал го представя като уникален пример от ранния османски период. Сградата има правоъгълна форма, ориентирана от изток на запад. Според Уикипедия, дължината му е около 56 метра, а широчината – около 13 метра. Кервансараят се състои от две прилежащи части: двуетажна част за гости (хан) и едноетaжна част за камили (девелик). И към двете части се влиза през монументални портали, оформени като айван. Тъй като по портите няма надписи, няма точна информация за архитекта на сградата. Девеликът е частта, където пътниците са отсядали с животните си, където те са били настанени, хранени и обгрижвани. Това е просторно, високо помещение с една арка. Огъните са разположени само на фасадата, а осветлението и вентилацията се осигуряват чрез тесни прозорци. Долният етаж на хана е предназначен за почивка и общо ползване. На горния етаж се намират стаите, в които са отсядали пътниците, а според Културния портал, тези стаи са били с прозорци и огнища. Главните стаи са покрити с куполи, а останалите – с похвати. Айванът в центъра на горния етаж е превърнат в джамия и е осветен с ниша за молитва и прозорци. Според Уикипедия, в стаите са били обособени отделни зони за отопление, приготвяне на храна и почистване. Външните стени, покривът и двете куполни покрития на сградата са облицовани с обработени блокове от туф, характерен за региона камък. Ханът и девеликът са разглеждани като отделни обеми, и тази разлика е лесно забележима и отвън. Благодарение на плановия модел и скритата вентилационна система, сградата се смята за развита продължителност на селджукската традиция на кервансараи. Германският изследовател Робин Вимел е проучил и документирал кервансарая на 21 август 2008 г. и го е включил в докторската си дисертация за османските кервансараи в Техническия университет в Берлин. Кервансараят е реставриран от Генералната Според портала "Култура", до град Дьогер се стига по път, който се отклонява на северозапад от държавния път Афйонкарахисар-Ескишехир. Градът е известен като населено място, където се отглеждат мак, цвекло, пшеница и картофи. Паметникът Асланкая и езерото Емре се намират на няколко километра разстояние, така че е лесно да се посетят кервансарая и фригийските паметници в един и същи ден. Пешеходният маршрут "Фригийският път", който се простира от Афйонкарахисар до Язълъкая в Ескишехир, също преминава през Дьогер, така че кервансараят може да се използва като място за почивка по време на разходката.