Извън центъра на Истанбул, три бутика, от Кагъътхане до Казлъчешме.

Метростанция "Кагъътхане" на линия M7 е разположена директно над реката Кагъътхане. Затова, първата стъпка при посещението е да слезете от метрото и да погледнете към реката. Тази река, известна като Барбисос през византийската епоха, се влива в Златния рог и цялата история на Садабад е свързана с нейните брегове. След като излезете от станцията, се разходете покрай реката в посока на течението, т.е. на югозапад. Този около един километър разход ще ви покаже как изглежда днес мястото, където са били разположени вилите през периода на Лал. Обърнете внимание на коритото на реката, тъй като през 1722 г. тя е била почистена и двете ѝ страни са били облицовани с прави брегове, превръщайки я в канал, наречен Чедвел-и Сим, или Сребърна река. Според източници, мраморът за този канал е донесен от двореца Кулелибахче в Ченгелкьой. Над канала са имали места за отдих, водопади и мраморни басейни; водата е преминавала през водопадите и се е събирала в басейните. Султан III Ахмед е издал ферман, с който е наредил да бъдат донесени стотици дървета – ясен, люляк, бреза, габър и орех – с корените си от планината Йорос, за да бъдат засадени в тази градина. В края на разходката ще стигнете до днешната сграда на общината Кагъътхане, която е на мястото на оригиналния дворец Садабад. Важно е да знаете, че на това място са се издигали няколко дворци един върху друг. Първият дворец е бил бързо завършен под надзора на Дамат Ибрахим Паша през 1722 г., а поетите му дават името Садабад, което означава "благоприятно и процъфтяващо място". По време на бунта на Патрона Халил през 1730 г., околните дворци са били разграбени и разрушени; султан I Махмуд е предотвратил запалването на двореца, но не е успял да предотврати разрушенията. Султан II Махмуд е разрушил останките от двореца през 1809 г. и е наредил да бъде престроен от Крикор Амира Балян. По-късно, през 1862-1863 г., по време на управлението на султан Абдулхамид II, на мястото на този втори дворец е построен третият дворец, наречен Дворец на водопадите, от Саркис и Агоп Балян. Според информация от общината Кагъътхане, дворецът е разрушен през 1943 г., а на негово място през 1952 г. е построена военната школа за снабдяване, а днес сградата се използва като общинска администра Най-добрият ъгъл за снимка е от мостовете над реката, гледайки в посоката на течението; сутрешната светлина придава мекота на пейзажа. След като се разходите тук около час, се преместете с метро линия M7 до Меджидекие, след което се прекачете на линии M2 и M1A, за да продължите към Давутпаша. Източници: TDV Ислямска енциклопедия, Сабад и Кагътахне; Община Кагътахне, Дворците Сабад; Уикипедия, Първи дворец Сабад.

Станцията "Давутпаша-ЮТЮ" на линия M1A се намира от страната на Гюнгерен, над виадукта, и е на около половин километър от "Отаг-ъ Хюмаюн". След като слезете от станцията, се насочете към кампуса на Техническия университет "Юзъл" в Давутпаша и следвайте указанията на охраната на входа. Равнинната местност, където се намира кампусът, е известна в османските източници като "сахрата на Давутпаша" и носи името на великия везир Коджа Давут Паша. Това е мястото, където армията се събира и откъдето тръгва на западните си походи; ако султанът не участва в похода, армията се сбогува с него от тази "сахра", а при завръщането го посреща тук. Когато се приближавате към сградата, първо обърнете внимание на мащаба ѝ, тъй като "Ислямската енциклопедия на Турската дигитална библиотека" я описва като двуетажна сграда, изградена от обработен камък. Входните портици от западната страна са защитени от заострени арки, поддържани от единични колони, а над тези портика са разположени тераси. Енциклопедията специално отбелязва, че от тези тераси се открива широка гледка на изток; днес тази гледка е запълнена с градската тъкан, но посоката на погледа не се е променила. Ако е възможно да влезете в сградата, обърнете внимание на квадратната зала на долния етаж; това пространство, с дължина на всяка страна над десет метра, е покрито с кръстосана сводеста конструкция. В стената на входа на този етаж има огнище и фонтан, който носи надпис в стихове, написани от султан Ахмед I с псевдонима "Бахти". Голямата зала на горния етаж е покрита с купол с диаметър около десет метра, поддържан от сферични триъгълници. Прозорците, разположени в два реда, изпълват и двата етажа с много светлина; останете вътре и наблюдавайте как светлината се отразява върху каменните повърхности. Различни източници дават различна информация за историята на сградата. Традиционната версия свързва произхода на сградата с петнадесети век, докато "Ислямската енциклопедия" се позовава на един архив, според който днешната сграда е построена от Далджъ Ахмед Ага, главен архитект при султан Мехмед III, и е завършена по време на управлението на султан Ахмед I. В един документ от 1603 г. се споменава, че за тази сграда са били поръчани керамични плочки от Изник, за да се запълнят липсващите елементи. Смята се, че сградата е преживяла своя най-бляскав период по време на управлението на султан Мехмед IV, известен с интереса Източник: Ислямска енциклопедия на Турската академия на науките, Дворецът Давуд паша; Община Есенлер, История на Есенлер; Уикипедия, Отаг-ъ Хюмаюн.

Метростанция Бахчелиевлер се намира в непосредствена близост до северната страна на магистрала D-100; вилата е разположена на северозапад от станцията, на разстояние малко повече от километър пеша. Целта ви е паркът, който се намира до общината и кметството на Бахчелиевлер, тъй като вилата се намира в тази площ, която днес е превърната в парк от общината. Когато влезете в парка, първо погледнете към басейна, а не към сградата, тъй като това, което отличава тази вила от подобни в Истанбул, е фактът, че е разположена в центъра на басейн. Според рецензията на Хамза Гюндоу, публикувана в DergiPark, басейнът е с размери приблизително 25 на 20 метра и дълбочина 1,5 метра. Самата вила е разположена в центъра на този басейн, върху правоъгълна площ с размери приблизително 13 на 8 метра. Теренът е наклонен от изток на запад, така че стената на басейна е близо до земята на изток, докато на запад се превръща в стена с височина над 2 метра. Преминете към източната страна, където се намира входът, и следвайте моста, който пресича басейна; до входа се стига по стълбище с парапети от двете страни, което се състои от два арки с остри сводове и един по-малък свод. Разгледайте отблизо ниския арков портал, изработен от бял и червен мрамор, и релефната надпис над него. Малката шестоъгълна прозорец, изработена от мраморна решетка, разположена вляво от вратата, и съседната малка вентилационна решетка, дават представа за вътрешната структура на сградата. След това се разходете до източната страна на басейна и потърсете финия канал, издълбан в бял мрамор. Според Гюндоу, на мястото, където този канал се свързва с басейна, има малък басейн с форма на мида. Огледайте западната страна и погледнете към ъглите на стената; тук се забелязват балкони и ниши, разположени върху каменни конзоли. Днешният покрив на вилата, а именно куполът на север и сводът на юг, е резултат от реставрацията, извършена през 1973 г. от Муала Еюбоулу. По време на тази реставрация е премахнат етаж, наподобяващ кула, който вероятно е бил добавен в началото на 19-ти век, а оригиналният покрив е възстановен с приблизителна реконструкция. Основателят на сградата, Сиявуш Паша, е държавник, произхождащ от района на Кание, обучен в Ендерун и заемал поста велик везир три пъти по време на управлението на Мурад III Вътрешността на имението може да бъде отворена или затворена в зависимост от периода; дори и да е затворена, може да се насладите на гледката към басейна и да разгледате сградата от всички страни. След това се върнете до спирка "Bahçelievler", вземете линия M1A до "Yenibosna" и се прекачете на една от линиите на градския транспорт (İETT), които пътуват до "Kazlıçeşme".

Източници: DergiPark, "Някои наблюдения за имението Сявуш Паша"; TDV Ислямска енциклопедия, "Сявуш Паша"; Уикипедия, "Дворец Сявушпаша".

Когато стигнете до последната спирка на градския транспорт IETT или до станция Казлъчешме, която се използва от линиите Marmaray и крайградската железница Sirkeci-Казлъчешме, целта ви е фонтанът, който се намира на няколкостотин метра на запад. Фонтанът се намира на улица Абай (бивша улица Демирхане), която разделя квартал Казлъчешме. Преди е бил част от стена, но поради пътя, който минава зад него, днес изглежда като самостоятелен фонтан на площада. Първо се приближете към фасадата: в изработената от камък стена, обрамчена с декоративни елементи, има ниша с леко извит свод. Вътре в нишата има огледало, в което е изписан на турски език стихотворен надпис с калиграфия "sülüs". Според регистъра на културното наследство, надписът датира от 1546 г. според системата "ebced" и споменава, че фонтанът е построен от Мехмед Бей. Смята се, че Мехмед Бей, споменат в надписа, е бил учител (müderris) Ашик Пир Мехмед Челеби. Приближете се до бялата мраморна плоча под надписа; тук е барелефът на дебела патица, която дава името на района. Пред патицата е издълбан клон с листа във формата на звезда; трябва да се приближите, за да видите детайлите. Този мрамор всъщност е част от византийски произход, датираща от пети век. Според статията във Уикипедия, барелефът е повреден през 2002 г. от крадци на артефакти; при изследване на счупените парчета е установено, че мраморът е обърнат през османския период и върху него е издялан барелефът. Барелефът, който виждате днес, е точно копие, изработено през 2010 г. от общината Зейтинбурну. Евлия Челеби е възхвалявал тази патица, като я е нарекъл "толкова красива, че не може да бъде описана с думи". Разгледайте и арките отстрани на фонтана, в които някога са поставяни саксии; те напомнят как е била използвана водата. Според легендата, по време на завладяването, врана, търсеща вода, е проследила летящи патици и е открила извор тук; тази история се разказва като мит. След като видите фонтана, се потопете в историята на квартала. Според Уикипедия, след завладянето, султан Мехмед Завоевателят е разделил тази територия извън стените на занаятчии на кожи и ковачи, и тук са били построени стотици кожните фабрики. Областната управа на Зейтинбурну също разказва, че султанът е преместил занаятчии на кожи от Едирне и Ана