Siyavuşpaşa Kasrı (Havuzlu Köşk)

Павилионът Сявашпаша, известен още като "Павилионът с басейна", е каменна постройка от 16-ти век, разположена в центъра на голям басейн в квартал Бахчелиевлер. Днес се намира в парка "Милли Егеменлик", точно до общината и кметството на квартала, върху леко наклонена местност. Сградата се намира близо до стария път, свързващ Истанбул и Едърне, в района, известен с името Чавушбаши. Околният квартал носи името на държавника, който е поръчал построяването на павилиона; имението на Сяваш паша днес е име на квартал. Основателят на павилиона, Сяваш паша от Канидже, е държавник с предполагаем хърватски или унгарски произход, обучен в Ендерун. Според Ислямската енциклопедия, той е бил велик мирахур през 1567 г., а през 1569 г. е станал ага на яничарите, след което е бил женен за Фатма Султан, дъщеря на Сюлейман II. Сяваш паша е бил назначен за велик везир три пъти, през 1582, 1586 и 1592 г., и е починал в Истанбул през 1602 г. В източниците се споменава, че през периодите, когато е бил отстранен от властта, е пребивавал в имението си или в градината си в Ускюдар. На павилиона няма надпис, който да посочва датата на построяването му. Според изследването на Хамза Гюндоуду, надписът на чешмата, разположена на около 100 метра североизточно от павилиона, датира от 1571-1572 г., и тази дата се приема за валидна и за градината, павилиона и прилежащите сгради. Въпреки че архитектът е неизвестен, се смята, че павилионът е построен от хора, свързани с Мимар Синан, поради датата на построяването и стила му; обаче, името му не се споменава в списъците с творбите на Синан. Смята се, че в началото павилионът е бил част от ловен парк с площ от 40 декара, включващ обори, складове, кухни, хамам и резервоари за вода. Днес са запазени само павилионът и чешмата. Гюндоуду съобщава също, че по време на разкопки на около 50 метра североизточно от павилиона са открити останки от периода на Византийската империя. Павилионът е с размери 24,60 метра на 20,30 метра и е разположен в центъра на басейн с дълбочина 1,5 метра. Входът, обърнат на изток, се достига чрез стълбище с два заострени арки, пресичащи басейна. Подземният етаж е проектиран частично да бъде Високият каменен комин също е резултат от тази реконструкция, а оригиналният вид на покрива все още е обект на дебати сред изследователите. Подът на залата е облицован с шестоъгълни османски тухли, а в средата на северната стена има камина от гипс, а на западната стена – мраморни рафтове. За да посетите обекта, най-добре е да започнете от входа на парка и да обиколите първо около басейна, за да видите вилата от всички четири страни. Поради наклона на терена, западната стена на басейна е висока над два метра, и от тази посока вилата изглежда сякаш се издига над водата. На източната страна, разгледайте мраморния надпис с две реда, разположен над входната врата, и редицата от червени и бели камъни в арката на вратата. След това намерете историческия фонтан в североизточния ъгъл на парка; надпис, който помага за датирането на вилата, е разположен върху него. Според Уикипедия, вилата е била използвана като детска библиотека в един момент; попитайте в общината за текущото ѝ предназначение и дали е отворена за посещения. Вилата е винаги видима отвън, отвътре на парка, а следобедната светлина осветява западната фасада. Това е кратка, но ценна спирка, за да видите един от редките запазени примери на гражданска архитектура от 16-ти век в гъстата жилищна среда на Бахчелиевлер.