Sadabad ve Kağıthane Deresi Mesiresi

Садабад е името, дадено през 18-ти век на обширната равнина, разположена от двете страни на река Кагъътхане и простираща се към Златния рог. Според Ислямската енциклопедия, името означава "благоприятно и процъфтяващо място". От времето на Султан Сюлейман Великолепния, долината е била едно от любимите места за отдих на жителите на Истанбул. Евлия Челеби разказва как занаятчиите – бижутери, ковачи и други – са поставяли палатки тук, за да се забавляват и да провеждат срещи. Тук са се провеждали и ритуали, свързани с техните професии. През пролетта това е било едно от най-популярните места за разходки сред хората. През византийския период реката е била известна като Барбисос, а името Кагъътхане произлиза от фабриките за хартия, които са се намирали тук. През управлението на Баязид II в долината е била изградена фабрика за барут, която е работила дълго време. През 16-ти век са построени чешмата Имрахор и дворецът Имрахор, а през управлението на Мурад IV е създаден дворец и градина в ирански стил. Районът придобива истинската си слава в началото на 18-ти век. Според сведения, пиршеството, организирано от везира Невешърли Дамат Ибрахим Паша през 1717 г., е довело до това султан Ахмед III да се влюби в това място. През 1722 г. коритото на реката пред двореца е почистено и превърнато в равен канал с мраморни парапети от двете страни. Според надписи, мраморът за този канал, известен като Чедвели Сим, или Сребърната река, е донесен от двореца Кулелибахче в района на Ченгелкьой. По протежение на канала са изградени тераси, водопади и басейни, а водата е преминавала през малки водопади, за да се събира в мраморни басейни. Лятният дворец е завършен за няколко месеца през лятото на 1722 г.; източниците дават различни дати за завършването му – между края на юли и началото на август. Около двореца са построени вили, мостове и чешми, а държавните служители са били насърчавани да строят дворци по протежение на реката. Според общината Кагъътхане, са построени 173 дворци по склоновете, водещи към Златния рог. Градината и оформлението на канала често се свързват с плановете, донесени от Йърмишекбели Мехмед Ефенди, който е бил пратен в Париж като посланик. Архитектът Седад Хакъ Елдем в своята работа от 1977 г. твърди, че Садабад не съответства особено на френ В близост до сградата на общината могат да бъдат видени малкото останали фрагменти от двореца, разположени на открито. Джамията Садабад, разположена на брега на реката, е построена през 1863 г. по заповед на султан Абдулхамид II на мястото на старата джамия Хайрабад. Това е сграда с дървен покрив и един минарет, известна още като джамия Азизие. Според информацията от общината, част от каменните останки от замъка, построен за Атие Султан, все още се намират зад автобусните спирки в Кагътепе. Най-подходящият сезон за посещение е пролетта, когато районът е най-посещаван. Поради факта, че теренът покрай реката е равен и къс, разходка от един час е достатъчна, за да се видят останките и джамията. До центъра на Кагътепе се стига с обществен транспорт; актуалните линии на метрото и автобусите могат да бъдат проверени в уебсайтовете на Metro İstanbul и İETT.