Конгресът в Паландьокен: Ерзурум през 1919 година.

Започнете обиколката си в къщата в центъра на града, където се намира Музеят на къщата на Ататюрк. На тази спирка ще прекарате около четиридесет и пет минути и ще видите ежедневието на конгреса. Преди да влезете, спрете за минута пред сградата и разгледайте фасадата. Къщата е построена на три етажа – сутерен, приземен етаж, първи етаж и таван. Точната дата на построяването не е известна, но източниците предполагат, че е построена в края на 19-ти век. Според ръководството, къщата е построена от заможно семейство от Ерзурум, а в изработката на дома се виждат характеристики от 1800-те години.

Историята на къщата започва преди конгреса, и знаейки това, обиколката става по-смислена. От 1915 до 1916 година къщата е използвана като консулство на Германия. След освобождението на Ерзурум през пролетта на 1918 година, тя е предоставена на губернатора, който я напуска на 3 юли 1919 година. На 9 юли 1919 година Мустафа Кемал Паша, Хюсеин Рауф Бей и техните другари се заселват тук. Работите по конгреса продължават в тази къща в продължение на 52 дни, до 29 август.

След входното фоайе, преминете в стаята отдясно. Тук са изложени документи, снимки, дрехи и лични вещи на Казим Карабекър, Раиф Динч и Казим Юрдалан. Не пропускайте стаята, която е точно срещу тази, защото там се намира най-впечатляващият експонат. Печатната машина, на която са отпечатани декларациите на Ерзурумския конгрес, е изложена в тази стая, заедно с вестниците "Албайрак" и "Енвари Шаркийе" от същата епоха. Спрете за малко пред машината и си представете как декларациите са били отпечатвани и разпространявани оттук, което превръща конгреса от заглавие в учебник по история в нещо осезаемо.

След това се изкачете по стълбите на първия етаж. Столовете и масите в началото на стълбите са от периода на второто посещение на Ататюрк в Ерзурум през 1924 година. В салона на първия етаж има снимки и кратки биографии на участниците в Ерзурумския конгрес; четенето на имената им ще ви позволи да видите от кои градове са дошли делегатите. От тази зона можете да преминете към кабинета, приемната и спалнята. В кабинета си спомнете, че Мустафа Кемал Паша започва своя живот като цивилен, след като подава оставка от армията, и че този факт е важен момент в историята на къщата, според музея.

За тези, които се интересуват от по-

Когато стигнете до голямата каменна сграда на булевард "Конгрес", ще бъдете в центъра на маршрута. Отделете един час за това място, тъй като сградата е дом на два отделни музея. Първо, огледайте сградата отвън, от близката морава, за да усетите мащаба ѝ. Според източниците, в сградата има над четиридесет отделни стаи, което е остатък от времето, когато е била построена като училищна сграда. Уебсайтът "Културен портал" посочва, че сградата е построена от Мигридис Санасарян и е функционирала като училище. Различни източници дават различни дати за построяването и откриването ѝ, така че е най-добре да се каже, че е построена през втората половина на 19-ти век.

Историята на сградата сякаш е изписана на фасадата ѝ. През 1924 г. сградата е изгоряла, като дървената част е унищожена напълно. След ремонта, през 1926 г., е открита като начално училище "Гази", а по-късно е използвана като гимназия по изящни изкуства и гимназия по социални науки. Между 2011 и 2013 г. е претърпяла мащабна реставрация. В края на 2014 г. е прехвърлена на Министерството на културата и туризма и от 2016 г. функционира като музей.

След като влезете, първо се насочете към конгресната зала, защото там е същността на посещението. Конгресът на Ерзурум се е провел в тази зала между 23 юли и 7 август 1919 г. В залата се намира президентското място, където е седял Мустафа Кемал Ататюрк, както и копие на лична карта. На масите на делегатите са изписани техните имена; можете да видите местата на участниците от Трабзон, Ерзурум, Сивас, Битлис и Ван. Портретите на стените и текстовете до тях разказват историите на живота на делегатите. Спрете за момент в центъра на залата и разгледайте подредбата на редовете; именно това пространство най-добре илюстрира мащаба на събитието.

Запознаването с решенията, взети по време на конгреса, ще ви помогне да разберете по-добре залата. Ръководството на общинската служба за култура подчертава, че конгресът е бил регионално събитие по отношение на начина, по който е бил организиран, но е имал национално значение поради взетите решения. Според ръководството, на конгреса е било решено, че в рамките на националните граници страната е едно цяло и че мандатът и протекторатът са неприемливи. Същият източник посочва, че конгресът е ускорил процеса, водещ до Конгреса на Сивас и създаването на Голямо

Пристигате на мястото на крепостта Азизие, разположена в източната част на града, северно от военния гарнизон по пътя към Карс, на около три километра от центъра. Прекарайте около час тук, тъй като това не е просто една сграда, а цяла отбранителна линия. Крепостта се издига на хълм с височина над две хиляди метра, на южния край на планината Топ. В момента районът е част от историческия национален парк "Нене Хатун"; това място, което дълго време е било военна зона, е обявено за исторически национален парк с площ 387 хектара през 2009 г. За да разберете защо крепостта е построена тук, обърнете се с гръб към града и погледнете на изток. Крепостта е построена между 1867 и 1872 г. по заповед на султан Абдулхамид II и по проект на Фоскур Мустафа Паша, с цел да контролира пътя между Ерзурум и Карс. Според портала за култура, в околностите на Ерзурум има двадесет и една крепости, построени на хълмове с добра видимост, като най-важните от тях са крепостите Меджидие и Азизие, разположени точно източно от града. Гледката към пътя и равнината пред вас отлично илюстрира защо е избран този хълм. След това се приближете до сградата и се опитайте да разберете нейната структура. Според местния гид, крепостта Азизие има форма на буквата "U" и в западната си част се намират командните помещения. Останалите части се състоят от сводести стаи, до които се стига през кръгли арки. Обърнете внимание на стените; източната и северната стена са изградени от обработени камъни, а останалите - от груби камъни. Според портала за култура, в тези крепости е наблегнато повече на здравината, отколкото на архитектурния стил, и покривите на съседните стаи са покрити с дебел слой пръст. Ширината на стаите варира от три до четири метра, а дълбочината - от шест до четиринадесет и половина метра. Пред крепостта има две мемориални места, които си заслужава да посетите. Едното е мемориалът "Азизие", построен през 1953 г., а другото е гробът на Нене Хатун, символ на войната от 1877-1878 г. Според изследването за крепостите, публикувано в DergiPark, на 8 ноември 1877 г., когато новината за падането на крепостта достига града, хората се вкопчили във всичко, което са могли да намерят, и се втурнали към крепостта, а Нене Хатун се превърнала в символ на тази борба. Нене Хатун е избрана за "Майка на годината" през 1955 г., но умира същата година и е погреба Източник: Културен портал, Ерузумските крепостни стени; Аксой, Предложение за културен маршрут "Ерузумските крепостни стени", DergiPark.

Последната спирка от маршрута е планината Паландьокен, която обгръща град Ерзурум от юг. Отделете два часа за това място и използвайте това време според сезона. Планината е много близо до центъра на града; според брошурата за природата, разстоянието е около пет километра. Името ѝ произлиза от думите "палан" (товарач) и "дюкен" (изсипване), което се отнася до падането на товари, пренасяни на гръб на животни по стръмни пътища.

Когато се изкачвате към планината, първо се обърнете към града, защото оттук се вижда цялата панорама. Сутринта разгледаните места, хълмът Топ Даа, където се намират укрепленията, и равнината, където е разположен градът, се простират в далечината. Тъй като Ерзурум е разположен на около хиляда осемстотин и петдесет метра надморска височина, планината, въпреки че достига над три хиляди метра, изглежда по-ниска, когато се гледа от града. Най-високата точка на планината е известна като Ейдър Тепе; източниците посочват, че върхът е на над три хиляди метра, като стойностите варират леко.

Ако посетите през зимата, Паландьокен е преди всичко ски курорт. Планината е обявена за зимен туристически център през 1993 г. Според брошурата за природата, най-дългата писта е с дължина дванадесет километра, а разликата във височината между началото и края на пистите е хиляда сто метра. Пистите Ейдър и Капъкая са регистрирани от Международната ски федерация; някои от пистите са осветени, което позволява каране на ски и през нощта. Планината беше домакин на Зимните университетски игри през 2011 г. и, според местния справочник, ще бъде Европейска столица на зимните спортове през 2025 г. Информацията за ски сезона, състоянието на лифтовете и пистите се променя всяка година, затова проверете актуалната информация от съответните институции.

През лятото планината придобива друг вид и е подходяща за пешеходни преходи. Според Уикипедия, няма технически трудности при изкачването, но поради голямата надморска височина и бързо променящите се атмосферни условия, ограничете продължителността на прехода и носете дрехи на слоеве. През май по склоновете цъфти вид камбанка, Campanula palandokenensis, която е уникална за тази планина; не откъсвайте цветята. На планината се намира и част от отбранителната линия от 19-ти век: на пътя Ерзурум-Текман, на висока точка на планината, се намира голямата крепост Паландьокен, която, според местния справочник, е най-голямата крепост в Ерзурум.

Ако планирате да прекарате края