Aziziye Tabyası

Азизие Табия е една от османските отбранителни съоръжения, разположени в подножието на планината Топ Дааъ, на изток от Ерзурум, и е най-известната табия в града. Според туристическия справочник на Областната дирекция за култура и туризъм, основната табия се намира в южната част на планината Топ Дааъ, на около 2068 метра надморска височина. Съоръжението е построено между 1867 и 1872 година по заповед на султан Абдулхамид II и по проект на Фоскур Мустафа Паша. Целта е била да се контролира пътя Ерзурум-Карс, който води към града от изток. Днес табията, заедно със съседната Меджидие Табия, се намира в границите на Историческия национален парк "Нене Хатун". Линията на табиите, обграждащи Ерзурум, е много по-обширна от едно отделно съоръжение. Според портала за култура, в околностите на града има 21 табии, разположени на високи хълмове, откъдето се осигурява добър изглед. В текста се посочва, че първите табии датират от османо-иранските войни през 18-ти век. Статия на Ерман Аксой от Гази Университет посочва, че са идентифицирани 44 табии, съществували през 18-ти и 19-ти векове. Според Ислямската енциклопедия на Тюркската академия, няколко табии, включително Азизие и Меджидие, са построени преди 1877 година, а останалите са построени по-късно. Според туристическия справочник, при строителството на това съоръжение са използвани камъни от крепостта на Ерзурум, която е била частично разрушена. Името Азизие всъщност обхваща три близки съоръжения. Първата табия има форма на буквата "U"; в западната част се намират командните помещения, а останалите части се състоят от сводести стаи, до които се стига през кръгли арки. Източната и северната стена са изградени от обработени камъни, а останалите стени – от груби камъни. Втората табия се намира на около 200 метра северно от първата, представлява насип от пръст във формата на полумесец и две каменни постройки в краищата. Третата табия има правилна шестоъгълна форма и е построена, за да контролира пътя на река Ванк, идваща от равнината Пасилер. В двора на тази постройка има кладенци за съхранение на сняг. В арките на вратите и прозорците са използвани базалт, в стените – тъмнокафяви камъни, а покривът – тухли. Порталът за култура описва и общата структура на табиите. Стаите, разположени една до друга, Статията на Аксой разказва как жителите на града са се присъединили към битката, бягайки към крепостта и използвайки камъни и пръчки. Според туристическия справочник, пред крепостта се намира паметникът "Азизие", изграден през 1953 г., както и гробът на Нене Хатун, която е станала символ на отбраната. Нене Хатун е получила титлата "Майка на годината" през 1955 г., но същата година е починала в Ерзурум. Според "Ислямската енциклопедия на Турската организация за развитие", градът, който не е бил превзет с военни действия, е бил предаден през примирието в началото на 1878 г., а след това, на 13 юли 1878 г., е бил отново освободен с Берлинския договор. Този район, който дълги години е бил военна зона, е обявен за исторически национален парк с площ 387 хектара с решение от 18 май 2009 г. Всеки ноември се организира възпоменателно шествие до крепостите Азизие и Меджидие. Според портала "Култура", крепостите се намират на около три километра от центъра на града, в източната част, близо до военния гарнизон по пътя към Карс, и достъпът до тях е с лични или търговски превозни средства. Тъй като теренът е открит, препоръчително е през лятото да носите шапка, а през зимата – топли дрехи. От района около паметника, гледайки на запад, се разкрива цялостна панорама на града, а на юг се вижда склонът на планината Паландьокен.