В долната част на река Сакария се намират крепостите, устието на реката и лонгозните гори.

Започнете от крепостта Хармантепе, разположена в равнината на север от Адапазаръ. Според "Културния портал", до крепостта се стига по черен път, който се отклонява наляво от пътя между Кючюк Сьогютлю и село Акчакамыш. Според Областната дирекция за култура и туризъм, последните два километра от пътя са по черен път, но е проходим през всички сезони; обаче, се отбелязва, че при дъждовно време достъпът може да бъде малко по-труден. Паркирайте автомобила си на безопасно място от пътя, където няма да пречите на преминаването на селскостопански машини. Преди да продължите, спрете и се огледайте към мястото, където се намира крепостта. Крепостта е малка и се намира на естествен хълм, заобиколен от равна равнина. "Културният портал" разказва, че тази местност някога е била блатиста и влажна, но впоследствие е превърната в плодородни ниви благодарение на канали, прокарани от двете й страни. Представете си, че равната повърхност, която виждате днес, е била блато; само тогава ще разберете колко забележителна е била крепостта в тази среда. Според статията във Уикипедия, крепостта е разположена в уязвима позиция в широката равнина и се смята, че около нея е имало ров, но следите му са неясни. Преди да посетите, бъдете наясно със състоянието на обекта. Според информацията на дирекцията, към 2023 г. в крепостта се извършват почистващи и разкопателни дейности и тя не е отворена за посещения. Затова не се опитвайте да влезете вътре; ако има ограда, бариера или предупредителни знаци, не ги преминавайте и не стъпвайте в зоната на разкопките. Стените на крепостта могат лесно да се видят от разстояние, от равната повърхност на равнината; планирайте посещението си като разходка отвън. Докато се разхождате около стените, разглеждайте плана. Източниците посочват, че крепостта има приблизително елипсовидна, кръгла форма; затова ще забележите гладката линия на стените, дори от разстояние. Дебелината на стените е 2 метра, а височината варира между 8 и 10 метра. Пребройте шестте кули, които са приблизително с размери 5 на 5 метра, и обърнете внимание на разстоянието между тях. Търсете два детайла в кулите. Първият са кръглите отвори: дирекцията обяснява, че дървени летви са били поставени в решетъчна форма в запълването на кулите, а когато летвите са се разложили, са останали дупки. Вторият са отворите в горната част на кулите, които са насочени в различни посоки. Крепостта има пет кръгли входа с различни При отпътуването се отклонете от черен път и се придвижете по асфалтов път в североизточна посока към Сеифлер; разстоянието между двете крепости по въздух е приблизително 10 километра. Източник: Областна дирекция за култура и туризъм на Сакария; Културен портал; Туристически брошура на община Сакария за 2025 г.; Уикипедия.

Крепостта Сеифлер се достига от северната част на Ферижли, от входа на село Сеифлер. Според портала за култура, крепостта се намира в селото и е на 30 километра от центъра на града. Не очаквайте тук туристически център или табели; руините се намират в покрайнините на селото, сред дървета и лози. Паркирайте автомобила си край пътя, без да пречите на входа, и се приближете до руините пеша. Първо се ориентирайте, защото разбирането на тази крепост започва оттам. Крепостта е разположена на полуостров, където река Сакария и потока Чарк се приближават и се сливат. Според Уикипедия, този стратегически район е бил наричан "Месонесион" или "Среден остров" в древността. Потокът Чарк е малък приток с дължина около 45 километра, който според брошурата на общината отвежда излишните води от езерото Сапанча и се влива в река Сакария в близост до село Сеифлер. Така че, от едната ви страна е езеро, а от другата – река; крепостта контролира прохода между двете води. Според портала за култура, крепостта вероятно е построена по пътя между Черно море и Адапазар, за да осигури сигурността на мостовете над потока Чарк и река Сакария. Това е малка крепост, с размери около 80 на 80 метра. Точната дата на построяването е неизвестна; Уикипедия споменава, че се смята, че е построена през 12-ти или 13-ти век, а брошурата подчертава, че датата не е установена. Сега потърсете това, което е останало. Според портала за култура, двете полукръгли кули в западната и северната част все още стоят. Брошурата добавя, че тези две кули са разположени на около 10 метра една от друга и между тях има остатък от стена. Уикипедия описва, че руините се намират край потока, а в полето зад тях, където някога са били дебели стени, сега са останали само основите. Не влизайте в полето; наблюдавайте останките от стените от пътя и от брега на потока. Обърнете внимание на напречното сечение на стената. Според източниците, стените са изградени с техника, при която външната повърхност е облицована с камъни, а вътрешността е запълнена с груби камъни. На разрушен ъгъл можете да видите тези два слоя един до друг; тук можете да видите вътрешността на облицовката, която сте виждали отвън в Хармантепе. Уикипедия също отбелязва, че стилът на строителство на двете крепости е един и същ. Не забравяйте какво представлява тази крепост в историята. Според статията, крепостите Сеифлер и Хармантепе са били важни за завладяването на земите При излизане продължете на север в посока Карасу; устието на реката в Йенимахале е на около 22 километра по въздух. Източник: Културен портал; Туристически брошура на община Сакария, 2025; Уикипедия.

Когато влезете в квартал Йенимахале в Карасу, ще сте много близо до мястото, където реката се влива в морето. Според Областната дирекция за култура и туризъм, около един километър от входа на квартала до Черно море е покрит с павета и превърнат в пешеходна алея. Оставете колата на входа на квартала и се разходете по тази алея; да видите последния километър от реката пеша е основната цел на това място. Преди да започнете да вървите, помислете откъде идва реката. Според дирекцията, река Сакария извира от Ескишехир, изминава 824 километра и се влива в Черно море, преминавайки границите на квартал Йенимахале. Според енциклопедия "Кюре", реката е третата по дължина река в Турция, след река Кизилиърмак и река Тигрис, и е най-голямата река в северозападна Анадола. Същият източник посочва, че името на реката произлиза от гръцкия бог на реките, Сангарий. Според "Кюре", реката достига морето, приемайки притоците си Мудурнучай, които се намират на север от равнината Адапазар, и Чаръкая, която видяхте преди малко в района на Сейифлер. По време на разходката се взирайте в повърхността на реката. Дирекцията нарича това място и мястото, където се срещат сладка и солена вода. Ще видите рибарски лодки, привързани към брега, и вековни платани от двете страни на алеята. Според съобщение на общината, на площ от 6380 квадратни метра са обособени зони за разходки и отдих, велоалея, места за сядане, сенници и зони за риболов; брошурата на общината посочва, че този проект е завършен през сезон 2025. Това е чудесно място да седнете на пейка и да наблюдавате течението на реката. Когато стигнете до края на алеята и достигнете морето, обърнете внимание на формата на делтата. Според статията за делтата на река Сакария във Уикипедия, тази делта не образува ясно изпъкване към морето, както делтата на реките Кизилиърмак и Йешилърмак. Поради внезапното засилване на дълбочината на морето и силните течения, делтата се е развила предимно в посока изток-запад, успоредно на брега. Равномерната брегова линия, която виждате, е резултат от това. Дюните по крайбрежието са част от същата история. Статията посочва, че дюните, които имат формата на малки хълмчета, са с височина средно пет метра и че тази зона е най-дългата непрекъсната дюнова система в Турция. Не стъпвайте върху дюните; растителността задържа пясъка и лесно се увре Общината определя това място като една от най-красивите точки в града, откъдето може да се наблюдава залеза. След последната спирка от маршрута, можете да се върнете тук, за да се насладите на вечерната светлина. Прекарайте около час тук, след което се насочете на запад, успоредно на брега, към защитената зона Ачалар Лонгозу. Източници: Областна дирекция за култура и туризъм на Сакария; Община Сакария; Енциклопедия Кюре; Уикипедия.

Последното и най-дълго място за посещение днес е Ачалар Лонгозу. Според Уикипедия, Лонгозу се намира между окръзите Карасу и Кайнарджа, на 6 километра западно от река Сакария, и е заобиколен от села като Денизкьой, Карамюеззинлер, Учолук, Ташлъгечит и Джамитепе. Министерството на културата и туризма посочва, че достъпът е по асфалтов път и че районът може да се посещава през всички сезони. Районът се управлява от общината Сакария и входът е платен; за информация относно цените и работното време, моля, вижте актуалните съобщения на общината. Преди да влезете, трябва да знаете какво представлява лонгозу. Лонгозу е гора, която е частично или напълно потопена във вода в зависимост от сезона. Според министерството, площта на района е 1562 хектара и е обявена за защитена природна зона от първа степен. Уикипедия определя лонгозу като най-голямата гора от този тип в Турция, с дължина 7,5 километра и ширина между 250 и 1250 метра; брошурата на общината използва същата формулировка. Платформата "Посетете Турция" я определя като втората по големина гора от този тип в страната, след Игнеада Лонгозу; разликата в определенията може да се дължи на критерия за "цялостност". Поемете по пътеката за разходки. Министерството посочва, че има общо 1,5 километра пътека за разходки, по която посетителите могат лесно да се разходят, както и наблюдателни площадки. Разходете се по пътеката без да бързате и спрете за няколко минути на всяка площадка; именно това е причината да отделим два часа за това място. Когато гледате към водата от площадките, ще видите, че стволовете на дърветата излизат директно от водата – това е образът, който отличава лонгозу от обикновена гора. Опитайте се да разпознаете дърветата. Министерството посочва, че околността на лонгозу е изцяло заобиколена от гори от дъб и че тези дървета понякога проникват в блатистите части на езерото. Уикипедия добавя, че в гората, освен дъб, са разпространени и видове като червен дъб, ясен и габър. На повърхността на водата, обърнете внимание на водяните лилии; порталът за култура посочва, че в лонгозу има около 2300 вида растения, включително водна орхидея, водна нарцис и водяни лилии в различни цветове. Уикипедия отбелязва, че водната орхидея се среща само в Ачалар. Брошурата на общината посочва, че през пролетта районът придобива най-живописния си вид с появата на ендемични растения. Не заб Според Уикипедия, тази област е типично крайбрежно естуарно езеро: реките, които се вливат в морето, са блокирани от пясъчни наноси, а вдлъбнатината зад тези пясъчни бариери е запълнена с вода. Височината на пясъчните бариери, които отделят Лонгозу от морето, е между 20 и 25 метра. В момента се намирате от вътрешната страна на пясъчната ивица, която видяхте преди. Културният портал посочва, че в Лонгозу се организират разходки с лодка и водни колела, докато Уикипедия отбелязва, че използването на моторни лодки по време на периода на размножаване на птиците може да навреди на водните птици. Затова, ако искате да се разходите по вода, изберете вариант с гребла или тих двигател. Нанесете репелент против насекоми, не се отдалечавайте от пътеката и си вземете боклука със себе си. Ако след два часа има време преди залеза, можете да се върнете към устието на реката в Йенимахале и да завършите деня там. Източници: Областна дирекция за култура и туризъм на Сакария; Културен портал; "Отидете в Турция"; Туристическа брошура на община Сакария за 2025 г.; Уикипедия.