Harmantepe Kalesi

Замъкът Хармантепе се намира на север от Адапазар, в равнината, разположена северно от Хармантепе. Това е византийска отбранителна структура, изградена върху малък естествен хълм. Според източниците, той е част от верига от наблюдателни кули и укрепления, разположени по западното брегове на река Сакария през 12-ти или 13-ти век, с цел защита на източните граници на Византийската империя. Туристически брошура на общината датира структурата от 12-ти век, докато Областната дирекция за култура и туризъм посочва и двата века като възможни дати. Според дирекцията, замъкът е един от най-добре запазените примери за крепости в долната част на басейна на река Сакария, достигнали до наши дни. С решение от 18 април 1992 г. Комисията за опазване на културните и природните обекти на Бурса обяви структурата за обект, подлежащ на опазване. Околността на замъка някога е била влажна и блатиста. По-късно, канали, прокопани от двете страни, превърнаха тази площ в плодородни земеделски земи. Днес замъкът изглежда като каменен пръстен, изправен сам сред обработените полета. Планировката му е елипсовидна, близка до кръгла. Стените са изградени от местни камъни. Дебелината на стените достига 2 метра, а височината варира между 8 и 10 метра в зависимост от мястото. По протежение на стените са разположени шест кули с приблизителни размери 5 на 5 метра. Вътрешността на кулите е запълнена с камъни и вар, а за укрепване на конструкцията са вградени дървени греди в решетъчна форма. С течение на времето дървените греди са се разложили, и днес на стената се виждат редици кръгли дупки, което е една от най-забележителните характеристики на структурата. В горната част на кулите има отвори, насочени в различни посоки. Към замъка водят пет кръгли входа с различни размери, разположени в различни посоки; главният вход е на юг. До входовете все още могат да се видят дупки, в които са се плъзгали дървени щори, за да се затварят вратите от вътрешната страна. Въпреки че част от арките на входовете и някои участъци от стените и кулите са разрушени, значителна част от структурата е запазена и планът на замъка е лесно разпознаваем. При строителството не са използвани тухли, а само камъни и вар. Датирането на замъка е предмет на продължителни дебати. Някои изследователи го свързват с проект за канализация от 6-ти век, който доведе и до изграждането на моста на Юстиниан. Откритията Поради това, преди да посетите мястото, се информирайте за актуалната ситуация от местната дирекция за култура и туризъм, не влизайте в археологическия обект и наблюдавайте крепостта отвън. До крепостта се стига по черен път, който се отклонява наляво от пътя между Кучук Сьогютлю и Акджакамыш. Последните около 2 километра от пътя са по черен път; въпреки че дирекцията посочва, че може да се стигне до там през всички сезони, порталът за култура отбелязва, че транспортът може да бъде затруднен при дъждовно време. Крепостта се намира на около 13 километра от центъра на града и най-удобният начин за достигане до нея е с личен автомобил. Тъй като равнината е равна и открита, лесно е да се възприеме дължината на стените с един поглед. Когато имате възможност да се приближите, потърсете отворите в основата на кулите и гнездата за резета отстрани на вратите, тъй като именно тези детайли най-добре илюстрират начина, по който е изградена византийската стена. Тъй като околните площи са земеделски земи, не влизайте в засадените площи и не карайте автомобил по обработената земя. Препоръчително е да си вземете вода и обувки, устойчиви на кал. Крепостта може да бъде посетена в същия ден заедно със крепостта Сеифлер, която се намира на север по посоката на течението на реката, и в източниците се подчертава, че двете структури са част от една и съща отбранителна линия. Хармантепе, която запазва до голяма степен първоначалния си вид, предлага най-ясния пример в региона за византийската гранична отбрана в Долна Сакария.