Acarlar Longozu

Ачалар Лонгозу е влажна зона, разположена в северната част на Сакария, между окръзите Карасу и Кайнарджа, и е определена като най-голямата непрекъсната крайбрежна гора в Турция. Лонгозу е смес от гора и езеро, което през зимата се пълни с вода, а през лятото водата отстъпва. От гледна точка на образуването си, това е типично крайбрежно езеро. Реките, преминаващи през стара крайбрежна низина, постепенно са били блокирани от крайбрежни дюни, а в резултат на това, вдлъбнатината зад дюните се е напълнила с вода, образувайки днешната езерна среда. Поради това, Лонгозу също има характеристики на лагуна. На север, между нея и Черно море, се намират дюни с височина 20 до 25 метра, а на юг – ниски хълмове с височина около 100 метра. Различни източници дават различни данни за размерите на Лонгозу. Според турската Уикипедия, дължината му е 7,5 километра, а ширината варира между 250 и 1250 метра, докато в английската статия се посочва, че гората се простира на 12 километра. Според Областната дирекция за култура и туризъм, площта на Лонгозу е 1562 хектара, а дълбочината му достига до 1,5 метра. През лятото част от земята, която е била суха, се използва като земеделска земя в околните села. Лонгозу се намира на около 6 километра западно от река Сакария, а излишната вода се оттича към реката през река Оку Дерес, а оттам – към морето. През 1971 г. река Оку Дерес е разширена и превърната в канал, и според източниците, площта на езерото е намаляла с около 40% оттогава. През 1998 г., с решение на Съвета за опазване на културните и природните обекти в Бурса, районът е обявен за зона с първа степен на природна защита. Лонгозу е и единствената зона за развитие на дивата природа в Сакария и е регистрирана като влажна зона съгласно план, изготвен през 2009 г. Околностите на Лонгозу са заобиколени от гори от дъб, а дърветата на места достигат до блатистите части на езерото. В гората, освен дъб, са разпространени и други видове, като люляк, ясен и габър. Според Областната дирекция за култура и туризъм, в Лонгозу се срещат около 2300 вида растения, включително водна циклама, водна лале и различни видове лилии. Водната циклама е вид, който се среща само в езерото Ачалар, а тук растат и други редки растения. В туристическата брошура на общината се подчер Дървената пътека позволява да се влезе пеша в гората, разположена близо до водата, и да се разгледат отблизо водните лилии. Територията се стопанисва от община Сакария и входът е платен; за актуална информация относно цените и условията за посещение, моля, обърнете се към съответната организация. Достъпът е по асфалтов път, а гората може да се посещава през всички сезони. Разстоянието от центъра на града е около 60 километра. До гората се стига по пътя между Ихсание и Денизкьой. От Министерството на културата и туризма се съобщава, че в гората се организират разходки с лодки и водни колела, но тъй като тези дейности могат да бъдат ограничавани в определени периоди, моля, уточнете актуалната информация от съответната организация. Известно е, че разходките с моторни лодки по време на периода на гнездене на птиците вредят на водните птици; най-лесният начин да се запази тази зона е да се запази тишина и да не се отклонявате от пътеката. Отпадъците от близките села и химикалите, използвани в селското стопанство, оказват влияние върху гората, затова моля, изнасяйте всички отпадъци, които сте донесли. Пътеката и наблюдателните площадки предлагат добри гледни точки за фотография, позволяващи да се заснемат дърветата, отразени във водата, както и облаците. Препоръчително е да си вземете бинокъл за наблюдение на птици и да посетите гората рано сутрин. Пясъчната ивица, разположена по крайбрежието на Черно море, се намира непосредствено на север от гората, и е възможно да се посети както гората, така и устието на реката и крайбрежната зона на Карасу в рамките на един и същи ден.