В Одънпазаръ, старата част на Ескишехир, от люляковия камък до стъклото.

Започнете разходката си от външния двор на комплекса Куршунлу. Сградите на комплекса са разположени в U-образна форма около централната джамия, като са свързани с вътрешни стени, образувайки външен двор. Всеки край на двора има врата, така че можете лесно да влезете, независимо откъде идвате. Имайте предвид, че комплексът е построен от везира Чобан Мустафа Паша и според документите на фондацията, по-голямата част от сградите са построени между 1517 и 1525 година. Според източниците, архитектът е Адем Али, който е бил главен архитект преди Мимар Синан. Докато се разхождате в двора, забележете, че сградите не са на едно и също ниво; поради наклона на терена има стъпала между тях. Музеят на люляковия камък се намира в частта на комплекса, която е известна като ханик или медресе, и е разположена по-високо от джамията. Достъпът до куполообразната зала и стаите се осъществява чрез стълби, а портикът, който се простира по фасадата, гледаща към двора, е реставриран. Преди да влезете в музея, спрете за момент под този портик и се насладете на гледката към двора и куполите, покрити с олово. Вътре в музея са изложени произведения, събрани от международните фестивали на люляковия камък, конкурси за занаяти и изложби, организирани от Областната администрация на Ескишехир от 1998 г. Тези произведения са закупени от Областната администрация, а музеят е открит от общината Одунпазаръ през 2008 г. Колекцията се състои от около 400 произведения на 60 художника. Докато разглеждате витрините, обърнете внимание първо на цвета на камъка; люляковият камък е материал с бял или почти бял цвят, с фини пори и мека текстура. Майсторите го обработват, когато е влажен, тъй като омеква, а след като изсъхне, става твърд. Затова разгледайте отблизо фините резби, малките лица и извивките във витрините и се опитайте да си представите колко търпение е необходимо, за да бъдат изработени с помощта на нож. В таблата можете да намерите информация за това, че камъкът е известен още като "Дениз Кьопюку", "Миершаум" и "Сепиолит", а името "Сепиолит" е дадено от немски минералог през 19-ти век. В таблата можете да прочетете, че камъкът се намира на дълбочина до 150 метра под земята и че според археологическите изследвания е известен от около пет хиляди години. Люляковият камък не гори и става много устойчив, когато изсъхне, което обяснява защо фините Музеят е затворен в понеделник. Моля, проверете условията за посещение и работното време на официалната му страница. Оттук, с кратка разходка на север, ще стигнете до Атлъхан, където днес се обработва камъкът, който сте видели в музея. Източници: Областна дирекция за култура и туризъм на Ескишехир, Музей на тютюнената фабрика и комплекс Куршунлу; Ислямска енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита, комплекс Куршунлу; Уикипедия, Тютюнената фабрика.

Когато стигнете до Атлъъхан, първо спрете пред вратата и се огледайте, за да видите цялата сграда. Този хан е построен през 1850-те години от Такатин Бей, един от големите земевладелци в Ескишехир. Целта му е била да осигури настаняване както за търговците, пътуващите и селяните, идващи от околните села, градове и населени места, така и за техните животни. Разказва се, че тук са отсядали и търговците, идващи на дървения пазар, който дава името на района, което означава, че този двор е бил в сърцето на ежедневната търговия на Одюнпазар. Благодарение на чайния кът в хана, сградата се превръща не само в място за настаняване, но и в място, където местните жители се събират и обсъждат актуални теми. С течение на времето ханът е известен и с други имена, като Тавафджъ хан и Одюнпазар хан. През втората половина на 20-ти век, когато губи първоначалната си функция, ханът се превръща в руина. Сградата, която виждате днес, е възстановена през 2006 г. в рамките на проекта "Възстановяване на къщите на Одюнпазар" на общината Одюнпазар, като е запазена оригиналната архитектура, и е преименувана на Атлъъхан. Затова, когато се оглеждате, помнете, че виждате не стара сграда, а възстановена такава. Ханът заема площ от 768 квадратни метра и се състои от два етажа: приземния и първия. Започнете с обиколка на приземния етаж, след това се качете на първия етаж и разгледайте и там. Днес основната функция на Атлъъхан е да събира магазини, където се произвежда и продава люляковата глина. Спрете пред една от работилниците и наблюдавайте как майсторът обработва глината, с какви инструменти и в каква последователност. Сравняването на готовите изделия, които виждате в музея на люляковата глина, с необработените парчета, които се оформят тук, е най-добрият начин да разберете колко труд е необходим за производството на този материал. Произходът на глината не е далеч; според Уикипедия, почти всички търговски находища на люлякова глина се намират в провинция Ескишехир, а в околностите на града има над 300 мини, разположени на площ от 100 квадратни километра. Същият източник отбелязва, че люляковата глина може да промени цвета си с времето, тъй като абсорбира никотина и пожълтява. Освен люляковата глина, в хана има и магазини за сребро, керамика и стъкло, така че можете да видите няколко традиционни занаяти на едно място. Ако искате да снимате майсторите по Източник: Областна дирекция "Култура и туризъм" на Ескишехир, Пазарът на занаяти "Атлъхан"; Културен портал, Пазарът на занаяти "Атлъхан"; Община Одунпазаръ, Ръководство за туристи.

Това не е сграда, а едночасова разходка из живописни улички. Районът Одунпазаръ е разположен на хълмовете в южната част на града и, според легендата, първите общности, които са се заселили в Ескишехир, са избрали тези хълмове, защото тук месото се е запазвало най-дълго. Започнете разходката от площада на квартала и се разпръснете из тесните, криволичещи улички. Завивките и задънените улички са характерни за този район, така че се разходете, без да гледате твърде често картата, и се насладете на изследването на всяка улица. Според Уикипедия, къщите в този район имат сходни архитектурни характеристики и мотиви с тези в Сафранболу, Бейпазаръ и Гьойнюк, а Go Türkiye ги определя като едни от най-красивите примери за гражданска архитектура от 19-ти век. Районът се простира до областта, наречена Бадемлик, в южната част. Обърнете внимание на фасадите на къщите, които гледат към улицата – те често имат изпъкнали части и конзоли, а горните етажи се простират към улицата. Някои къщи се отличават с кафяви рамки върху бели стени, докато други са боядисани в индиго или керемидено червено; наблюдавайте как цветовете се променят от улица на улица. В тези къщи обикновено има кухня, обор, перално помещение или склад на долния етаж, а семейството живее на горните етажи. Според източниците, къщите са от два типа: тези, чийто вход е директно от улицата и чиято градина е отзад, и тези, чиято градина е отпред, а къщата е разположена в градината. Опитайте се да различите тези два типа, докато се разхождате; къщите, чиито градини са скрити зад стена, са по-затворени към улицата. Къщите обикновено се състоят от дневна и стаи около нея, а ъгловата стая, разположена на фасадата и с прозорци от двете страни, е най-голямата и важна стая в къщата. Ъглите на балконите показват тези стаи; можете да ги преброите, като погледнете нагоре. Прочетете табелите на улиците, знаейки, че пет от улиците, споменати в "Пътеписа" на Евлия Челеби, все още носят същите имена. Евлия Челеби пише, че градът се състои от 17 квартала и че къщите са с градини. В рамките на проекта "Съживяване на къщите в Одунпазаръ" са реставрирани 300 къщи и 15 чешми в 30 улици, които представляват най-голямата част от района; обърнете внимание и на чешмите по пътя. В "Ислямската енциклопедия" на Турската фондация за изследване на религията се разказва и Източник: Областна дирекция "Култура и туризъм" на Ескишехир, къщите в Одунпазаръ; Уикипедия, къщите в Одунпазаръ; Ислямска енциклопедия на Турската академия на науките, Ескишехир; Община Одунпазаръ, Пътеводител.

Преди да влезете в музея, отделете няколко минути, за да наблюдавате сградата отвън, от площада. Сградата е проектирана от японското архитектурно бюро Kengo Kuma and Associates и реализирана от местния архитект и колекционер Ерол Табанджа. Според източници, екипът на Кума е посетил Ескишехир, за да проучи града, и след като установил, че районът е център на дървената търговия, проектът е разработен около тази идея. Обърнете внимание на дървените елементи на фасадата, които препращат към дървената търговия на района, и на това как обемите са групирани, без да следват права линия. Бюрото е известно с това, че използва възможно най-малко бетон и залага на естествени материали като дърво, камък и хартия; стадионът, проектиран за летните олимпийски игри в Токио през 2020 г., също носи подписа му. Според музея, философията на бюрото се състои в хармоничното съчетаване на природата и архитектурата, създавайки силна връзка между сградата и мястото, където се намира. Музеят подчертава четири основни елемента в своята архитектура: геометрия, светлина, групиране и дърво. В дизайна се съчетават елементи от гражданската архитектура на Одюнпазар, от османската куполна архитектура и от традиционната японска архитектура. Дърветата, използвани в сградата, според източниците, са селектирани от устойчиви и индустриални гори в Русия, където са достигнали края на жизнения си цикъл. Музеят отвори врати на 7 септември 2019 г. и заедно с другите градски музеи в района, формира музейна площ. Вътре в триетажната сграда, която заема площ от около 4500 квадратни метра, се намират експозиционни зали, пространства за събития и ателиета. Докато разглеждате експонатите, обърнете внимание не само на самите произведения, но и на светлината, която прониква в пространството чрез дървената структура; музеят определя светлината като един от основните източници на вдъхновение за своята архитектура. В музея се излагат съвременни и модерни произведения на изкуството от Турция и от света, както от колекцията на музея, така и временни изложби на художници от различни области. Музеят се определя като място, където произведенията на изкуството на художници от Турция и от света се представят с универсална перспектива. Споменава се и инсталацията, проектирана за музея от японския майстор на бамбука Танабе Чикуунсай IV; ако посещавате музея, попитайте служителите къде се намира тя, тъй като подредбата на изложбите може да се променя. Тъй като временните изложби се сменят често, проверете програмата на музея на официалния му уебсайт, преди да го посетите. Музеят също така организира обиколки с екскурзовод в След като излезете, направете няколко крачки в посока булевард "Ататюрк" и се насочете към последната спирка на маршрута – Музея на съвременното стъкло. Източник: OMM, информация за сградата OMM и за посещения; Областна дирекция за култура и туризъм на Ескишехир, OMM; Уикипедия, Музей на съвременното изкуство "Одунпазаръ".

Последната спирка от маршрута е Музеят на съвременното стъкло, разположен в близост до OMM, сред сгради, наподобяващи традиционните къщи на Одюнпазаръ. Музеят е открит на 1 декември 2007 г. и е първият музей на съвременното стъкло в Турция. Създаден е в резултат на сътрудничеството между община Ескишехир, Анадолския университет и групата "Приятели на стъклото". Според Уикипедия, музеят е част от комплекса "Градски музей на къщите на Одюнпазаръ" и сградата му е създадена чрез обединяването на три реставрирани къщи от този стил. Министерството на културата и туризма посочва, че музеят е създаден, за да задоволи нуждата от социално, културно и художествено развитие на града. Ръководството на община Одюнпазаръ също отбелязва, че с този музей Ескишехир се присъединява към редките градове в света, които имат музей на стъклото. Ръководството подчертава, че музеят е открит в Анадола, регион, известен като родното място на стъкларството. Музеят се състои от три зали, като според източниците две от тях са посветени на постоянната колекция, а една – на временни изложби. Докато разглеждате залите, обърнете внимание на техниките, използвани при създаването на произведенията; колекцията включва произведения, изработени с различни техники, от горещо формоване до студено оформяне. Сравняването на течливата форма на произведение, изработено чрез горещо формоване, с произведение, създадено чрез студено оформяне, ще ви помогне лесно да разберете разликата между двете техники. Прочетете етикетите, за да разберете, че произведенията са били дарени от местни и чуждестранни художници. В колекцията са включени произведения, дарени от японски, полски, латвийски и немски художници. Културният портал съобщава, че в музея са изложени произведения на 58 местни и 10 чуждестранни художници, докато Уикипедия споменава 42 художника и 125 произведения. Тъй като броят на художниците и произведенията се различава в различните източници, най-добре е да се запознаете с актуалния обхват на колекцията директно от музея. За да видите как светлината взаимодейства със стъклото, разглеждайте произведенията от различни ъгли и наблюдавайте как сенките им падат върху стената. През 2022 г., когато Организацията на обединените нации обяви 2022 г. за Международна година на стъклото, музеят се присъедини към проект на платформата "Музеи без граници", който включва 39 държави. Благодарение на този проект, някои от избраните произведения на музея могат да бъдат разгледани онлайн, което ви позволява да ги прегледате отново след посещението си След като излезете от музея, можете да слезете на булевард "Ататюрк" и да се качите на трамвая на спирка "Лицей "Ататюрк", или да се разходите към брега на река Пърсук. Източници: Областна дирекция за култура и туризъм на Ескишехир, Музей за съвременно стъкло, Културен портал, Музей за съвременно стъкло, Уикипедия, Музей за съвременно стъкло.