Odunpazarı Evleri

Одунпазаръ е първото селище на Ескишехир, разположено по склоновете на хълмовете на юг от града. Името на квартала произлиза от пазара, където търговци от околните села са продавали дърва. Градът е бил известен като Дорилаон до Средновековието, а когато турците се заселват в района, те го наричат "стар град", виждайки останките на древния град. Според народна легенда, преразказана от общината на Одунпазаръ, първите заселници са закачили по едно парче от вътрешностите на овца на брега на река Пърсук и на хълма, където днес се намира Одунпазаръ. Тъй като парчето, закачено на хълма, се е развалило по-късно, се разказва, че първото селище е основано там. Днес видяните къщи отразяват гражданската архитектура от периода на Османската империя, а Министерството на културата и туризма ги смята за едни от най-красивите примери на гражданската архитектура от 19-ти век. Криволичещите улици, задънените улички и къщите, подредени една до друга, с балкони и дървени украси, запазват цялостната атмосфера на квартала. Фасадите, гледащи към улицата, са с изпъкнали части и конзоли, което означава, че горните етажи се простират над долните и към улицата. Някои от къщите се отличават с белите си стени и кафявите рамки на прозорците, докато други са боядисани в индиго или керемидено червено. Жилищата обикновено са построени в два типа: в първия входът е директно от улицата, а градината е отзад, докато във втория къщата е разположена в градината, а градината е отпред. Къщите са с един, два или три етажа, а стаите са разположени около централен хол. На долния етаж обикновено се намират кухня, обор, перално помещение или склад, а семейният живот се развива на горните етажи. Стаята, разположена в ъгъла и с прозорци, гледащи в две посоки, е най-голямата и важна стая в къщата. Според турската Уикипедия, тези къщи споделят архитектурни характеристики и мотиви с жилищата в Сафранболу, Бейпазаръ и Гьойнюк. През 20-ти век кварталът губи значението си като жилищен район. В Ислямската енциклопедия се споменава, че при изграждането на булевард Шейх Шехабедин, свързващ Одунпазаръ с центъра на града, някои исторически и архитектурно ценни къщи са унищожени. След като стойността на къщите е оценена отново, кварталът е включен в списъка на историческите обекти и днес се запазва като "исторически и градски обект". В рамките на проекта "Оживяване на къщите в О Един екземпляр на произведението "Роза" (Gül Asa), изработено от майстора Хафиз Ахмет Ефенди, известен със своите изделия от люляково камък, се излага днес в музея на Аниткабир. Над сградата на Яъззаде има наблюдателна кула, наречена "джиханнума", а днес сградата се използва като библиотека и музей "Атаол Бехрамоглу". Сградата на гимназията "Ататюрк" също е регистрирана като паметник в рамките на плана за опазване на градския комплекс "Одунпазар". Районът е известен и като място, където се практикуват различни занаяти, като обработка на мед, калайджийство, антиквариат и дърворезба. Можете да видите люляковия камък, символ на Ескишехир, както в музея, така и в ателиетата, разположени в хановете и пазарите. Тъй като улиците са с павета и на места са наклонени, препоръчително е да носите удобни обувки. Повечето сгради са жилищни или служат за учреждения; само музеите и галериите са отворени за посещения. Най-подходящото време за фотографиране на цветните фасади е рано сутрин или привечер. Можете да стигнете до района пеша от центъра на града по булевард "Хамамйолу". За тези, които пътуват с трамвай, страницата за транспорт на съвременния музей "Одунпазар" (EsTram) показва спирката "Гимназия "Ататюрк", откъдето може да се стигне до улиците с кратка разходка. Преди да посетите музеите в района, проверете техните работни дни и часове на официалните им уебсайтове.