От Малтепе до Пендик, южният бряг на азиатската част на Истанбул.

Започнете разходката си от спирките "Süreyya Plajı" или "Maltepe" на линията Marmaray. Няколко от пешеходните входове на парка са близо до тези станции, и веднага след като преминете булевард "Turgut Özal", ще се окажете в един от най-големите открити спортни комплекси в Турция. Според община Maltepe, паркът е открит на 5 януари 2020 г. Площта му е 120 хектара, от които 101 хектара са създадени чрез запълване на морското дъно, а 19 хектара са съществуващи зелени площи. Според данните на общината, паркът е с дължина 3,2 километра, ширина 400 метра и обща площ над 1 200 000 квадратни метра. Затова, ако отделите два часа, опитайте се да видите най-интересните неща, а не всичко. Първият избор е дали да се разхождате или да карате велосипед: в парка има над 7,5 километра велосипедни алеи и писта за бягане с дължина 1900 метра, а също така има пет входа за велосипеди, които са обозначени. След като влезете в парка, вървете по пътя, който е близо до морето, но не на запад, а на изток, към района на Dragos. Така слънцето ще бъде зад вас, а силуетите на островите Büyükada и Heybeliada ще бъдат пред вас през цялото време. Докато се разхождате, можете да преброите спортните съоръжения, които се намират откъм сушата: според списъка на общината, има три футболни игрища, пет тенис корта, четири баскетболни и две волейболни игрища, писта за лека атлетика и пясъчно игрище за плажен футбол. Картинг пистата, трасето за BMX, мини голфът и пистата за модели на коли са чудесни места за удължаване на посещението, особено ако сте с деца или група. Откъм страната на зелените площи, има около 16 000 зрели дървета, над 100 000 храста и 63 000 рози. Розовата градина е най-красива през май и юни. В частта на парка, която гледа към морето, ще видите пристана на компанията "Şehir Hatları" в Maltepe. Оттук има ежедневни курсове до островите Büyükada, Heybeliada, Burgazada и Kınalıada. Ако искате да комбинирате посещението си в парка с посещение на островите, можете да се качите на ферибота оттук. Проверете разписанието на курсовете на официалния уебсайт на "Şehir Hatları". В близост до водата се провеждат събития като състезания с лодки "dragon boat", състезания по кану и гребане, както и фестивалът на водните спортове. Можете да използвате крайбрежната але Паметникът "Девици", състоящ се от шест колони, някога стоял на 50 метра от брега, върху скалите, а днес се намира на около 600 метра навътре в морето, в пясъчната ивица. Статуята на Венера, която се е намирала в него, е загубена, но самият паметник е реставриран от общината през 2022-2023 г. Търсете паметника в района на спирката "Сюрея Плаж"; името на плажа съществува само на тази спирка. Името "Орхан Гази" в името на парка е свързано с тази крайбрежна зона: според историческите страници на общината "Картъл", Орхан Гази е спечелил битката при Пелеканон, известна като битката при Малтепе, през 1329 г. Според Уикипедия, османската армия е създала своя втори лагер по пътя към Багдад, след Ускюдар, именно в Малтепе. Същият източник посочва, че името "Малтепе" означава "хълм на съкровището" и е свързано с легендата за Драгош; съкровището, което драконът пази, ви очаква на следващата спирка. Изберете една от пейките близо до брега, за да си починете, тъй като вътрешните части на парка са без сянка през обяд. За да стигнете до Драгош, следвайте крайбрежната пътека на изток; хълмът се издига пред вас, а ако пътувате с Marmaray, спирката "Чевизли" се намира в подножието на хълма. Източници: Община Малтепе; Служба за младежки и спортни дейности на общината; Инвентар на културното наследство; Търговска енциклопедия на Турция; MİMDAP; Община Картъл; Градски транспорт; Уикипедия.

За да стигнете до върха, тръгнете от спирка Чевизли или от парка Малтепе и следвайте крайбрежната пътека. Върхът се издига на 107 метра над морето и се намира точно на границата между Малтепе и Картал. Докато се изкачвате по склона, обърнете внимание на подредената структура на улиците и къщите с градини. Според "Енциклопедия на Истанбул", този връх е застроен през 1947 г. от кооперацията "Истанбул-Анкара Евлилери", построени са къщи на разпределените парцели, а на върха са засадени борови дървета. Боровите дървета на върха са наследство от това засаждане и създават най-доброто място за наблюдение на пейзажа. Според същия източник, на около шест километра от върха е доведен питейна вода, а в подножието е построена станция Чевизли; тоест, спирката, на която пристигате с влак, е резултат от живота на върха през лятото. Името Dragos, което се смята за чуждо, също е официално променено на Орхан Тепе през същата година. Според Уикипедия, голяма част от върха днес се намира в квартал Орхантепе на Картал, но старото име никога не е напълно забравено. Когато стигнете върха, първо се обърнете на юг. Гледката към островите и Мраморно море, която се открива от върха, е възхвалявана както в "Енциклопедия на Истанбул", така и в Уикипедия. Голям, Хеибелиада, Бургазада и Къналъада са подредени една до друга, както са показани на картата. Тъй като островите са на юг, слънцето на обяд създава обратна светлина, така че е по-добре да снимате рано сутрин или следобед. След това се обърнете на запад: паркът Малтепе, по който току-що вървяхте, се простира под вас като зелена ивица. На изток се виждат бреговете на Картал и Пендик, а в задната част, според Уикипедия, се издига връх Айдос, най-високата точка на Истанбул, на 537 метра надморска височина. В статията на Уикипедия за Dragos, този връх е наречен "Балконът на Истанбул", същото име се използва и за връх Якаджък в статията за Картал; преценете сами кой балкон е по-добър. Под пейзажа се крие и легенда. Според Уикипедия, името Dragos означава "дракон", а легендата разказва за дракон, който пази скрито съкровище на върха; името на Малтепе, което означава "върхът на съкровището", също е свързано с тази история. Историята е по-стара от легендата: миналото на Dragos датира от шести век, а през 2 Пристигайки на брега, в района на Картал, ще видите кампуса "Драгос" на Университета "Мармара", който е построен на мястото на бившата фабрика за тютюн "TEKEL", според Уикипедия; крайбрежната ивица продължава дълго и право в посока Картал. Според съобщения на общината Картал, на брега в района "Драгос" се изгражда кей за водни спортове, включително ветроходство, гребане и плуване; не се изненадвайте, ако видите яхти на брега. Брегът в "Драгос" е подходящ и за почивка по време на обяд; пейките на брега предлагат директна гледка към Принцовите острови. За следващата спирка, продължете по крайбрежната алея на изток, към площад "Картал", или се качете на влак от гара "Чевизли" и слезте на гара "Картал", която е трета спирка след "Аталар" и "Башак". Източници: Енциклопедия на Истанбул; Община Картал; Община Картал; Уикипедия.

Ако пътувате до Картал с Marmaray, слизайте от гарата и се насочете към морето. Според Wikipedia, гарата се намира между кварталите Юкари, Чавушоглу и Кордонбою, точно до площада. Самата гара също има история: тя е открита за първи път на 22 септември 1872 г. като част от железопътната линия на Османската империя, свързана е с електрическата линия на 29 май 1969 г., затворена е през 2013 г. и преместена на около 800 метра на изток, а на 12 март 2019 г. е отворена отново като част от Marmaray. Според историческата страница на общината на Картал, тази железопътна линия, открита през 1870-те години, и първият фериботен терминал, основан през 1857 г., са двете неща, които са допринесли за развитието на Картал, който дотогава е бил малко селище; железопътната линия и терминалът са част от историята на района. Самият площад се простира между морето и линията на Marmaray. Според информация от общината на Картал, обновения площад на Картал заема площ от около 100 000 квадратни метра, проектиран е да бъде достъпен за всички и тази стара зона за отдих край морето е отново свързана с морето. Първо следвайте крайбрежната линия: в тази част на крайбрежната алея има рибарско пристанище, а около него е най-оживеното място сутрин, когато рибарските лодки се връщат. След това се разходете до терминала; според Wikipedia, от фериботния терминал на Картал има морски транспорт до островите и до Ялова, но Картал не се среща в списъка с линии на "Градските линии", а курсовете се извършват от други компании; проверете актуалните линии и разписания, преди да тръгнете. Дори и да не чакате ферибот, терминалът е мястото, откъдето можете да видите островите най-отблизо; оттук Голям остров и Хеибелиада изглеждат по-големи, отколкото от терминала в Малтепе. За най-добрия кадър за снимка се насочете от края на терминала към площада и влака, преминаващ над линията; следобед, когато слънцето залязва от запад, площадът е добре осветен, а морето остава тъмно. Според Wikipedia, тази част от крайбрежната алея минава през квартал Кордонбою и носи името си заслужено: крайбрежната алея и велосипедната пътека продължават без прекъсване. Името на Картал също произлиза от този бряг. Според общината, центърът на селището е бил рибарско селище, наречено Карталимен, през византийския период, а историята му датира от началото на шести век; Wikipedia също посочва, че Според общината Картал, тук се намира площад "Нейзен Тевфик Колайлъ", наименуван в чест на известния поет. В рамките на проекта "150 проекта за 150 дни" на община Истанбул, площта е преустроена и обхваща 75 900 квадратни метра, включвайки 6500 квадратни метра зелени площи и амфитеатър с 250 места. В същата новина, булевард "Саварона" е описан като сърцето на Картал; за обяд можете да се разходите по този булевард към пазара. Можете да се отпуснете в амфитеатъра на площада или да се върнете към брега през подлеза "Картал Баба". Препоръчително е да отделите половин час за брега и останалото време за пазара и площада. Оттук можете да видите и другите две възвишения на Картал, известни само по име: според Уикипедия, в района се намират връх "Айдос", най-високата точка на Истанбул, и връх "Якаджък", известен като "Балконът на Истанбул"; и двете са извън този маршрут, в по-вътрешната част. За да стигнете до Пендик, продължете по крайбрежната алея на изток или се качете на влака Marmaray и слезте на втората спирка след "Юнус", която е "Пендик"; станцията на метрото M4 в Картал се намира по протежение на пътя D-100 и е далеч от площада, така че влакът е по-бърз вариант. Източници: Областна администрация на Картал, община Картал, "Шехир Хати" (градски транспорт), Уикипедия.

Ако пътувате до Пендик с влак, ще слязате на станция, където се преплитат линиите на Marmaray и високоскоростния влак, според Wikipedia. Станцията се намира в квартал Йени Махале, а общината посочва, че е на 100 метра от морския терминал, което означава, че ще стигнете до брега за няколко минути. Тази станция е спирка по османската линия, открита на 22 септември 1872 г.; през 1969 г. е свързана с електрифицираното предградие, а на 19 юни 2013 г. е затворена, за да бъде включена в Marmaray на 12 март 2019 г. Отделете около деветдесет минути за пътуването до последната спирка, тъй като крайбрежието на Пендик е дълго: според Wikipedia, районът има 9 километра крайбрежие на Мраморно море, а общината го описва като съсед на Мраморно море и Принцовите острови на юг. Първо се насочете към кея. Според Wikipedia, линията Tuzla-Pendik-Büyükada на компанията Şehir Hatları, която тръгва от кея в Пендик, работи само в събота, неделя и на официални празници; ако сте през уикенда и денят ви е кратък, е възможно да завършите маршрута на остров Büyükada. От същия кей, според Wikipedia, тръгват бързи фериботи до Ялова; общината представя Пендик като едно от малкото места в Турция, където се преплитат въздушен, морски и железопътен транспорт, а летището Сабиха Гьокчен е на 12 километра от центъра. Проверете разписанията и дните на работа на линиите Şehir Hatları и İDO на техните официални уебсайтове; разписанията се променят в зависимост от сезона. След това се разходете по крайбрежната алея на запад, към Картал. Според Истанбулската община (İBB), велосипедната мрежа, която свързва Бостанчъ с Пендик и е с дължина 36 километра, минава по това крайбрежие, което означава, че пешеходната и велосипедната алеи са непрекъснати. Според общината, районът е съседен на Tuzla на изток и на Картал на запад; крайбрежната алея продължава и в двете посоки, но маршрутът тук завършва. Имената на станциите на Marmaray също подсказват какво предстои на изток: след Пендик следват Kaynarca и Tersane. В крайбрежната алея на квартал Доğu Махале има спортни съоръжения, наречени Pendik Sahil Spor Tesisleri, създадени през 2006 г., според Истанбулския спортен инвентар (İBB Spor Envanteri); съоръженията, управлявани от Spor İstanbul, включват два футболни терена с осветление и корт за тенис. По край През 1924 г., в резултат на размяната на население, тук са заселени 2200 души; населението е наброявало 4 хиляди души през 1935 г. и 30 хиляди през 1970 г. Районът се отделя от Картал на 4 юли 1987 г. и според Уикипедия, в момента там живеят над 750 хиляди души. Ето как може да се разпредели времето за разходка: половин час за кея и околностите, четиридесет минути за разходка по крайбрежната алея и двадесет минути за наблюдение на залеза. За връщане, влакът Marmaray функционира в двете посоки; станцията на метрото M4, според Уикипедия, е на около километър пеша от жп гарата. Станцията за високоскоростните влакове също се намира на същото място; за тези, които искат да започнат пътуване до Анкара или Коня, Пендик е добра крайна спирка. Източници: Община Пендик; Градски линии; Инвентар на спортните съоръжения на общината; Велосипеди на общината; Уикипедия.