"В двореца Топкапъ: Светът на Абдулхамид II"

Долината Ихламур, разположена между кварталите Бешикташ и Нишанташ, е била място за отдих от 18-ти до началото на 20-ти век, през което е преминавал потокът Фуля и където са расли липи и чинари, осигуряващи сянка. През периода на управление на султан Ахмед III, тя е превърната в частна градина на двореца. На склона все още могат да се видят камъни, които показват местата, от които султаните Селим III и Махмуд II са провеждали стрелби с лък, като на тях са изписани разстоянията и датите на стрелбите. Френският поет Ламартин е бил гост на султан Абдулмеджид през 1846 г. и е отбелязал в своите записки, че султанът много е обичал тази малка вила. На мястото на старата вила, султан Абдулмеджид построява два двореца между 1849 и 1855 г. и ги нарича "Нюзет", което означава "свежест" и "радост".

Пред двореца "Мерасим", който е бил използван за церемонии и приема на дипломати, може да се види стълбище с бароков стил и релефи. Вътре са разположени мебели в европейски стил и декоративни елементи, повлияни от Запада. Дворецът "Маиет", предназначен за свитата и харема на султана, е по-скромен: има традиционен план с ъглови стаи, водещи към вътрешен двор, а стените са украсени със стик, имитиращ мрамор. Дворците са превърнати в Музей на Танзимат през 1951 г., прехвърлени са към "Национални дворци" през 1966 г. и са отворени като музей-дворец през 1985 г. Ако посетите мястото между февруари и юни, ще видите цъфнали магнолии около басейна с лъвове. Според "Национални дворци", магнолиите са били въведени в дворцовите градини по време на управлението на Абдулхамид II, а разнообразието им се е увеличило по време на управлението на II Абдулхамид. Дворецът е затворен в понеделник; има и отделна опция за закупуване на билет само за разглеждане на градината.

Източник: Президентство на "Национални дворци"; Уикипедия.

Джамията, разположена на върха на булевард "Барбарос", в близост до входа на двореца "Йълдъз", е джамията за петъчна молитва, построена от султан Абдулхамид II до двореца. Въпреки че официалното ѝ име е "Хамидие", тя е по-известна като "Джамията Йълдъз". Според "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания", строителството ѝ е датирано между 1881 и 1885 година, а архитектът е майстор, работещ в строителния отдел на двореца, известен в османските източници като "Николаки Калфа"; някои източници посочват името "Саркис Балиан". Според описанието на "Националните дворци", общият план на двореца, с двореца на изток и джамията за петъчна молитва на запад, продължава традицията на турско-ислямските дворци, а тази джамия представлява западната част от този план.

Сградата съчетава ориенталистки и неоготически елементи, характерни за епохата. Малката и висока куполна част на молитвената зала е разположена близо до входа, а не до михраба; шестнадесетте прозореца в куполната част са с неоготически мотиви и осигуряват много светлина в интериора. Вътре, ако погледнете нагоре към купола, ще видите звезди върху тъмносиньото небе – мотив, който е същият като името на двореца. Вместо обичайните две минарета, характерни за султанските джамии, тази има едно, с цилиндрична форма. Отбелязва се, че решетките на балдахина (hünkar mahfili) са изработени от кедър и са дело на султан Абдулхамид II; дърводелството беше едно от най-известните занимания на султана. Часовниковата кула, разположена до джамията, е от 1890 година и е в същия стил. През периода на управление на Абдулхамид, тук се провеждали церемониите за обявяване на петъчната молитва. За посещение изберете време извън молитвените часове, избягвайте петъчната молитва; облечете се скромно, като покриете раменете и коленете; жените трябва да си покрият главите, обувките се събуват на входа и вътре трябва да говорите тихо.

Източници: "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания"; "Президентство на националните дворци"; Уикипедия.

Парковете, в които се намира дворецът Йълдъз, са били място за лов на султаните още от епохата на Кануни, а през 17-ти и 18-ти век са служили и като място за отдих. Първата вила в района е построена през периода на Селим III за майка му, Михришах Султан, а Абдулмеджид и Абдулазиз добавят още вили. Но дворецът се свързва най-вече с Абдулхамид II: султанът го нарича "Йълдъз Сарай-ъ Хюмаюн", превръща го в основната си резиденция и прекарва тук 33 години от управлението си. Според "Национални дворци", дворецът се състоял от три части: основната сграда, където се намирали сградите, свързани с управлението; частта, предназначена за султана и харема; и външната градина, която днес е паркът Йълдъз. Сградите, които след 1924 г. са били предоставени на военни училища, са прехвърлени на "Национални дворци" през 2018 г. и са претърпели мащабна реставрация. Дворецът беше отворен за посещения като музей през 2024 г.

По време на посещението си отделете време за разглеждане на сградите на харема, Малкия Мабейн и Хасбахче. "Национални дворци" уточняват, че тези три зони не са включени в билета за музея, затова го закупте съответно. Басейнът в Хасбахче е проектиран да наподобява естествен поток и е заобиколен от малки вили за отдих. Шале Вилата, една от трите сгради, оцелели от външната градина до наши дни, е разширена през 1877-1879 и 1889 г. от Саркис Балиан, а през 1898 г. от Раймондо Д'Аронко. Известни са перленото помещение, построено за посещенията на германския император Вилхелм II, и приемната зала с килим от една част, чиято площ надхвърля 400 квадратни метра. Уверете се, че интериорът на вилата е отворен за посещения в деня на вашето посещение, като се свържете с "Национални дворци". Дворецът е затворен в сряда.

Източник: Президентство на "Национални дворци"; Културен портал; Уикипедия.

Намирайки се в горната част на парк "Йълдъз", тази сграда на булевард "Паланга" е едновременно музей и все още функционираща фабрика. В началото на 1890-те години, султан Абдулхамид II създава фабриката "Йълдъз Чини Фабрика-и Хумаюну" в градината на двореца, с цел да съживи традиционното изкуство на керамиката и порцелана, като се поучава от порцелановите предприятия, свързани с европейските дворци. Сградата, сериозно повредена през 1894 г., е възстановена същата година от италианския архитект Раймондо Даронко. Целта е била да се задоволи нуждата на двореца и дворците от порцелан и да се представи Османската империя на света чрез продуктите; някои специални парчета са били подарени на чуждестранни династии.

Всяко изделие, произведено във фабриката, е маркирано с полумесец и звезда, а под него е посочена годината на основаването на фабриката и годината на производството на изделието. Чиниите и вазите, изобразяващи реалистично вилите, градините и архитектурата на епохата, са ценни като източници, документиращи външния вид на сгради, които днес са изчезнали. След свалянето на Абдулхамид II през 1909 г., производството е спряно; през 1910 г., когато фабриката е присъединена към "Музей-и Хумаюну", производството е възобновено по инициатива на Осман Хамди Бей и продължава до 1920 г. През 1959 г. фабриката преминава към "Сюмербанк", а от 1995 г. е част от "Национални дворци". Днес фабриката произвежда стенни плочи, вази, купички за захар, комплекти за кафе и чай, вдъхновени от традиционни мотиви. Посещението включва частта на фабриката, където се извършва декорацията на ръка, и билетите се продават за тази част. Фабриката е затворена по време на официални празници и религиозни празници; проверете актуалните условия за посещение на уебсайта на "Национални дворци".

Източник: Президентство на "Национални дворци"; Уикипедия.

Паркът Йълдъз е разположен в дворните площи на двореца. Първоначално бил част от задния двор на двореца Чираган, но след 1877 г. е разширен и превърнат в част от дворцовия комплекс Йълдъз. Тази площ, която по време на управлението на султаните е била само за двореца, днес е отворена за всички и представлява градски парк с площ над 36 хектара. Според регистрите на "Националните дворци", от многобройните вили в парка до днес са запазени само вилите Чадър, Малта и Шале. Влизайки в парка отстрани на фабриката за порцелан и тръгвайки по наклона, първо ще стигнете до вилата Малта. Тази вила, построена по време на управлението на Абдулхамид II, е изградена с камъни, донесени от Малта, и според английската Уикипедия, нейният архитект е Саркис Балиан. Можете да надникнете вътре, за да разгледате таванските декорации, мраморните детайли и огледалото, украсено със злато; в момента вилата функционира като ресторант.

Вилата Чадър, разположена пред един от двата големи басейна в парка, е построена през 1871 г. по желание на Абдулхамид II. Фасадата ѝ, изградена от обработен камък, с преобладаване на бяло и червено, е семпла, но елегантна, с двойна стълба и симетричен план. В парка има езера, водопади, дървени мостове и алеи; над изкуствения канал, който започва от порта на булевард Чираган, се простира висящ мост. Спрете на една от местата с изглед към Босфора и си представете някогашната градина на двореца, която се спускала до морето. Маршрутът завършва на порта на булевард Чираган; оттам можете да продължите пеша по крайбрежието до Бешикташ или Ортакьой.

Източник: Президентство на националните дворци; Уикипедия.