Ihlamur Kasrı
Влез, за да харесваш и оценяваш
Исторически и природен елегантен място - Къщата на липите
За мястото
Бешикташ, Ялдъз и Нишанташи между хълмовете, Ихламурската долина, според историческите източници, е била място за отдих от 18-ти век до началото на 20-ти век, през което преминава река Фулйа, засенчена от липи и платани, сред зеленина.
Днес първата част на долината, където се намират летните резиденции, е била лозе, принадлежащо на Хаджи Хюсеин Ага, един от главните строители на корабостроителницата по времето на султан Ахмед III (1703-1730), и е била преобразувана в имение, принадлежащо на султана, след като е била включена в държавната хазна. Втората част, която се издига към Ялдъз, е мястото, където султан Селим III (1789-1807) и султан Махмуд II (1808-1839) са провеждали състезания по стрелба с лък с куманите, както се разбира от някои запазени до днес паметни камъни. На тези паметни камъни са записани разстоянията, степените и датите на стрелбите, които султаните са правили с водни съдове. През периода на султан Абдулмеджид (1839-1861) е добавена третата част на долината, наречена "Градината на любовта", и са извършени работи по озеленяване и изграждане на стени.
Френският поет Ламартин, през 1846 г., описва Ихламур и околността, където е бил приет като гост на султана, по следния начин:
“…В градината срещу сградата имаше красиви плодни дървета и големи липи, които дават името на тази долина. Пред трите стъпала на стълбите, водещи към къщата, малък фонтан, който не можеше да достигне до клоните на жасмините, изливаше вода в мраморния басейн с приятен шум. Ихламур е любимата резиденция на султана; тук той почива и размишлява.”
На мястото на този скромен лозов павилион, султан Абдулмеджид построява две летни резиденции между 1849 и 1855 г. и дава името "Нузхетие", което означава "простор, свежест, радост, щастие".
През периода на султан Абдулазиз (1861-1876) в имението понякога се организират различни развлечения и борби с борци. През следващите години Ихламурските летни резиденции продължават да бъдат място за посещение на султана и неговото семейство, а след обявяването на Републиката, през 1951 г. са предоставени на Столичната община от Великото национално събрание на Турция и са организирани като "Музей на Танзимата".