Дворец и болница на брега на река Тунджа.

Започнете разглеждането на джамията "Уч Шерафели" от западната й порта, тъй като връзката на сградата с пазара е най-добре видима оттук. Поради наклонения терен, до тази порта се стига по стълби, а масивната й конструкция се извисява напред. Обърнете внимание на колоните в ъглите на нишата, които я обграждат; те са украсени с мотиви, наподобяващи пясъчен часовник и плетки. Червените и белите палмови листа, които украсяват свода на нишата, са още една детайл, който отличава тази порта от останалите в двора. След като влезете в двора, спрете и огледайте околността, тъй като верандата в двора е използвана за първи път в тази сграда. Колоните, които поддържат верандата, са изработени от различни видове камък; повечето са от мрамор, а в северната част има колони от гранит и зелен камък "Егрибоз". Повдигнете поглед, за да разгледате орнаментите вътре в куполите на верандата. Тези украси са обновени през 18-ти век, като са запазени старите мотиви. В два от прозорците на двора има сини и бели керамични панели, а порталът "Култур" отбелязва, че в тях се споменава името на султан Мурад II. След това се опитайте да различите четирите минарета, разположени в ъглите на двора, тъй като всяко от тях е украсено по различен начин. Минарето, дало името на джамията, е с три балкона и е изградено от червен камък, украсен със зигзагообразни мотиви. С височина от почти седемдесет метра, то е било най-високото минаре от своето време. Фактът, че до всеки от трите балкона се стига по отделна стълбица, е най-често споменаваният инженерно-технически детайл на сградата. Според Ислямската енциклопедия "TDV", минарето, украсено с червени и бели квадратни мотиви, е построено по време на управлението на султан Мехмед II. Минарето, с дебелите си вертикални ленти, обвиващи го като спирала, е построено след земетресението през 1762 г. Ако влезете в женската част на джамията, уверете се, че раменете и коленете ви са покрити, а жените посетители трябва да си покрият главите. Вътре ще бъдете посрещнати от правоъгълно пространство, разположено по дължина. Големият купол в центъра е с диаметър около двадесет и четири метра, а от двете му страни има по два по-малки купола. Източниците подчертават, че този план е бил по-усъвършенствано приложен в джамиите в Истанбул от известния

Когато стигнете до моста Кануни, не се изкачвайте веднага на него, а първо се полюбувайте на моста от брега на града. Този мост е известен още като "Дворцовият мост", тъй като през вековете той е бил основният път за преминаване от града към района Сарайичи. Изграден от дялан камък, мостът има четири свода, които пресичат един от ръкавите на река Тунджа. В спокойни дни, сводовете се отразяват в повърхността на реката. В историческите източници има две различни версии за построяването на моста. Някои твърдят, че е построен между 1553 и 1554 година, докато порталът "Култур" посочва, че се смята, че е построен през 1560 година заедно с дворците на Правосъдието и Везните. Свързването му с архитекта Синан е интересен детайл, тъй като, според Turkish Archaeological News, мостът не се споменава в османските списъци с произведенията на Синан. Позоваването идва от книгата "Riyaz-ı Belde-i Edirne" на Ахмет Бади Ефенди. Има и различия в източниците относно дължината му; посочени са различни размери, от шестдесет до осемдесет метра. Ширината му е посочена като четири и половина метра, което представлява тесен проход, по който двама души могат да минат един до друг. Според Уикипедия, днес мостът е исторически паметник, принадлежащ на Генералната дирекция за пътища. Turkish Archaeological News подчертава, че въпреки че самият дворец е изчезнал, три исторически каменни моста, свързващи полуострова със сушата, са оцелели и все още се използват. Сега се изкачете на моста и се разходете до средата му. Оттук, гледайки наляво и надясно, ще разберете как реката обгръща полуострова, тъй като Тунджа се разделя на два ръкава малко южно оттук, превръщайки Сарайичи в остров. Дългият мост, който се вижда в югозападна посока, е мостът, построен през 1451 година от везира Шахабедин Паша и известен още като мост "Сарачхане". Този мост е реставриран през 1706 година по време на управлението на II Мустафа, а надписът за реставрацията все още е на мястото си. Мостът "Фатих" с три свода, който се намира на северния ръкав, ще го видите от следващата спирка, от вътрешността на дворцовия комплекс. Според портала "Култур", Кануни е позиционирал този мост на една ос с моста "Фатих", като по този начин е определил отново главния вход към двореца. Така че, пътят, по който вървите, е част от церемониалния път, който султаните и посланиците са следвали, когато са влизали в двореца. Водата, която е достигала

Когато влезете в Sarayiçi, първо се отбийте в широката поляна в центъра и се опитайте да си представите мащаба на мястото. Според портала "Kültür Portalı", дворецът е разположен на площ, надвишаваща 300 000 квадратни метра, и е вторият по големина дворец в Османската империя, след Топкапъ. Строителството му започва през 1450 г. по време на управлението на II. Мурад, а завършен е през 1475 г. от Фатих Султан Мехмед. Тъй като е заобиколен от река, не е била необходима защитна стена, а само ниска и семпла ограда. Започнете разходката си от Adalet Kasrı (Палатата на правосъдието), която е лесно забележима от разстояние – това е кула с квадратна форма, изградена от обработени камъни и покрита с пирамидална куполна конструкция. Според информацията във Wikipedia, тя е построена от Султан Сюлейман Великолепни през 1561 г. по проект на Мимар Синан, а на най-горния етаж се намира мраморен фонтан. Източниците посочват, че в миналото в тази сграда са се провеждали заседания на Дивана и съдебни дела. От палатата се насочете към Fatih Köprüsü (Мостът на Фатих), който с три свода пресича северния ръкав на река Тунджа. Този мост датира от 1452 г., тоест година преди завладяването на Истанбул, и свързва Hasbahçe с площада на двореца. След като преминете моста и влезете в територията на двореца, ще видите дълга сграда с куполи от западната страна – това е Matbah-ı Amire, кухнята на двореца. Обърнете внимание на каменните комини на покрива, тъй като те показват отвън местоположението на огнищата вътре. Намиращият се в североизточния край на площада Kasr Hamamı (Банята на двореца) е една от малкото сгради, оцелели от средата на 15-ти век. Основната сграда на двореца, Cihannüma Kasrı, днес е запазена само като останки от каменни стени. Разглеждайки руините, е важно да знаете как дворецът е достигнал това състояние. През 19-ти век той е използван като склад за боеприпаси, а по време на войната от 1877-1878 г., след като складираните боеприпаси в района на Babüssaade се запалили, дворецът е унищожен от експлозии, продължили три дни. Останалите части са използвани в други сгради впоследствие. Днес на територията се извършват разкопки и реставрационни работи; следвайте обозначените пътеки, тъй като някои зони може да са оградени. Sarayiçi е също така арена за традиционните борби Kırkpınar, които се провеждат на това място от 192

Когато пристигнете на комплекса, първо се отбийте във вътрешния двор и прочетете информацията за комплекса, тъй като това не е само една сграда, а комплекс от постройки, разположени по протежение на река Тунджа. Според Ислямската енциклопедия, в двора от едната страна се намират болницата (дарулшифа) и медресето, а от другата – кухнята и складовете, а в края, към реката, е джамията. Основите на комплекса са положени от султан Баязид II през 1484 г., по време на похода му към Акърман, а комплексът е завършен през 1488 г. Музеят посочва, че най-вероятно архитектът е бил Мимар Хайредин, но няма документ, който да потвърждава това. Не забравяйте да разгледате чешмата с пирамидална форма, разположена пред главния вход, която има четири фасади; според надписа, тя е добавена през 1669-1670 г. След като влезете в музея, ще стигнете до първия двор, където ще видите малки куполни стаи, подредени зад колонада. Музеят е превърнал тази част в поликлиника и тук е разположена изложбата на музикални инструменти. Обърнете внимание на стените, тъй като музеят съобщава, че са открити двадесет и осем рисунки, издълбани в камъка. Сред тях са изображения на кораби, крепост, елени и птици, като се смята, че са нарисувани от пациенти, които са били настанени тук. Преминете през арка и се озовавате във втория двор; куполните стаи в ъглите и двете пристройки отстрани са били административната част на болницата. Най-впечатляващото място е третата част – лечебницата, която трябва да запазите за последно и да разгледате бавно. Ейваните и стаите, разположени около шестоъгълен фонтан, високият купол в центъра и светлинният фенер на върха на купола ви очакват. Застанете пред фонтана в центъра и просто се насладете на тишината. Евлия Челеби е писал, че тук пациентите са слушали музика три дни в седмицата, а музеят днес пресъздава тази традиция, съчетавайки звука на водата и музиката под един и същ купол. Смята се, че нишата с пет прозореца срещу входа е била мястото на музикантите, но Ислямската енциклопедия отбелязва, че има и други мнения за тази част. Обърнете внимание на прозорците на стаите, които гледат както към градината, така и към фонтана, тъй като светлината, въздухът и звукът са били внимателно обмислени тук. Музеят пресъздава медицинското образование през 15-ти век с помощта на манекени в медресето, което е разположено до дарулшифа