Edirne Sarayı (Sarayiçi)

Дворецът в Едърне, разположен в района Сарайъичи, на северозапад от града, където река Тунджа се разделя на два притока, е мястото, където някога се издигаше един от най-големите дворци на Османската империя. В източниците е известен като Сарай-ъ Джедид-и Амире, което означава "Новият дворец", но също така е известен като Дворецът на Тунджа и Дворецът на Хюнкар Бахчеси. Според Уикипедия, това е вторият по големина дворец на Османската империя, след двореца Топкапъ в Истанбул. Според Културния портал, дворецът се простирал на площ от над 300 000 квадратни метра по брега на реката. Строителството му започна през 1450 г. по време на управлението на Мурад II. След смъртта на султана, строителните дейности бяха прекъснати за известно време, но бяха възобновени по време на управлението на сина му, Фатих Султан Мехмед, и дворецът беше завършен през 1475 г. Според разказа, основан на трудовете на Евлия Челеби, това място е било ловно поле преди завладяването и е било известно като място, където султаните са идвали да се отпуснат от времето на Мурад I. Тъй като островчето, образувано от реката, осигурявало естествена защита, дворецът е бил построен без нужда от високи защитни стени, а само с обикновена стена около него. През вековете дворецът се разширявал с постройки, добавени от всеки султан. Според Културния портал, периодът на управление на Сюлейман Великолепни и Мимар Синан е бил вторият голям етап на развитие на двореца. Синан свързал един от притоците на водата Ташлъмюселим, която довел в града, към двореца и, за да се предпази от наводнения, създал дъгообразен канал, който обграждал територията на двореца с втори воден път. В частта между реката и канала се намирала частната градина на султаните, Хасбахче. Сюлейман построил мост над канала, центриран около моста Фатих, като по този начин определил основния вход към двореца. В центъра на двореца се намирал дворецът Чиханума, известен още като Тахт-ъ Хюмайун. Около двореца били разположени Хас Ода (частни стаи), библиотеката на двореца, отделението за Сянък-ъ Шериф (имперското знаме), стаята за аудиенси и стаите на султана, валиде султан (майката на султана) и принцовете. Пред стаята за аудиенси се намирала Бабус-сааде, известна още като "Вратата на щастието". Според Turkish Archaeological News, през най-добрия си период дворецът се е състоял от 72 постройки, включително 18 хамама Кюшето на Справедливостта е кула, построена през 1561 г. по заповед на Султан Сюлейман Великолепния и проектирана от Мимар Синан. Изградена е от обработен камък, с пирамидална покривна конструкция и квадратна форма, и е запазена в голяма степен до наши дни. В центъра на най-горния етаж се намира мраморен фонтан. Кухнята "Matbah-ı Amire" е правоъгълна сграда, състояща се от три части, покрити с куполи, и съдържа четири пещи, изградени от тухли. Банята "Kum Kasrı" е една от малкото останали сгради от епохата на Фатих, изградена от грубо обработен камък и тухли, подредени шахматно. Първото научно проучване на обекта е проведено през 1956 г., а разкопките са продължили на интервали след 1999 г. По време на този процес са завършени реставрациите на "Babüssaade", "Matbah-ı Amire" и Кюшето на Справедливостта. Тъй като разкопките и реставрационните дейности продължават и до днес, някои части на обекта може да бъдат затворени за посещения. Препоръчително е да проверите актуалната информация от официални източници преди посещението. "Tavuk Ormanı", разположена на север от обекта, е парк, който е бил използван като двор на двореца и, според брошурата на Министерството на културата и туризма, съдържа ловна вила от епохата на Мехмед IV. В района на двореца се намира и арена, където се провеждат традиционните борби "Kırkpınar". До двореца се стига от града през моста на Сюлейман, а от север – през трикуполния мост "Fatih", построен през 1452 г. Можете да стигнете до обекта, като се разходите пеша от района на Селимие на север, към река Тунджа, или с кратко пътуване с автомобил. Тъй като площта е голяма и открита, е препоръчително да носите удобни обувки и да предприемете мерки за защита от слънцето през летните месеци. Руините на двореца "Cihannüma", заедно с околните тревни площи и дървета, са най-фотографираната част от комплекса.