От Каракая до Коджатепе: Един ден в Афйонкарахисър.

Започнете от новата музейна сграда, разположена в западната част на града, по пътя към Измир. Отделът за култура и туризъм посочва адреса на музея като улица "Тургут Озал" в квартал "Дортюол"; до там може да се стигне с кола или с градски автобус от центъра на града. Музеят е затворен в понеделник, а за останалите дни проверете работното време на официалната страница. Историята на тази институция е по-стара от сградата, затова имайте това предвид при посещението си. През първите години на Република произведенията, събрани от организацията "Asar-i Atika Muhipleri Cemiyeti", през 1931 г. са преместени в официален музей, а през 1933 г. е създаден музейния отдел. Колекцията е изложена в "Таш Медресе" до 1970 г., след което е преместена във втора сграда, а през 2023 г. е преместена в настоящата сграда. Постоянната експозиция се развива хронологично на пет етажа, затова е най-добре да започнете обиколката от долните етажи и да се изкачвате нагоре. На долните етажи разгледайте глинените съдове от каменно-медната и бронзовата епоха. Един от артефактите, които "Културният портал" подчертава, е червен съд с украса във формата на глава, датиращ от ранната бронзова епоха, който се смята за рядък церемониален съд. Артефакти от ранната бронзова и хетска епоха, открити по време на разкопките, проведени от британския археолог Уинфрид Ламб в "Кусура Хьоюк" в Сандъклии през 1935-1937 г., също са част от тази колекция. На следващите етажи проследете периодите на хетската, фригийската, лидийската и персийската епохи; тук ще се запознаете с първите обитатели на скалата, от която се издига крепостта. Най-интересната част от музея е дървената гробница, донесена от могилата "Татарлъ" в Динар. Някои от гредите, украсени с фигури, боядисани в ярки цветове, са били откраднати по време на незаконни разкопки през 1969 г. и са върнати в Турция през 2004 г., където са реставрирани. Тази стая, която съчетава елементи от фригийската и персийската култура, е обединена през 2023 г. и е изложена в специален раздел на новата сграда. На римския етаж потърсете скулптурната група, открита през 1964 г. по време на строителни работи в село Чавдарлъ, в района "Ковалик". Групата се състои от 71 артефакта, датиращи от края на 2-ри век от новата ера, Източник: Културен портал, Музей в Афйонкарахисар.

Крепостта се достига пеша от центъра на града, преминавайки през старите къщи на Афйонкарахисар. Общината посочва, че пътят е кратък и е обозначен с указателни табели. Преди да започнете изкачването, спрете за момент в подножието на скалата и погледнете нагоре. Според портала "Kültür Portalı", това е естествен скален масив с вулканичен произход, висок 226 метра, а името на града произлиза от тъмния му цвят. Според "TDV İslam Ansiklopedisi", градът е основан в подножието на този стръмен хълм, на около 1010 метра надморска височина. Стълбите са реставрирани, но са дълги и стръмни; не бързайте и си почивайте на междинните площадки. През летните месеци не започвайте изкачването в най-горещите часове и вземете вода със себе си. Докато се изкачвате, помислете за различните имена, под които тази скала е била известна. През походите на хетския император II. Murşil, около 1350 г. пр.н.е., това е било укрепеното място Hapanuva, което означава "Висок хълм". През римската и византийската епоха, скалата е обградена със стени и придобива вид на крепост, като е известна под името Akroenos, според Wikipedia. Когато стигнете върха, разходете се бавно по площадка и потърсете цистерните. Източниците посочват, че на върха има четири големи цистерни, както и следи от културата на фригийците. Тези следи от фригийската епоха са добра отправна точка за тези, които планират да посетят скалните паметници в Ихсание на следващия ден. Стените на крепостта са били реставрирани през 1235 г. от Мимар Бедретин Гевхерташ, строителният надзорник на султан Аладдин Кейкубат от Селджукската династия; към крепостта е построена малка джамия и дворец. Според разказите на Евлия Челеби, руините на тази селджукска джамия са били запазени и по време на неговото посещение. През 1573 г., по заповед на османския султан II. Селим, Махмут Бей реставрира кулите, цистерните и стените на крепостта. През османската епоха, крепостта запазва значението си като място за съхранение на съкровища и имущество на населението, както и като затвор; след Танзимат, това значение намалява. Сега се отдалечете и се насладете на гледката към града от всички страни, защото истинският дар на крепостта е именно тази панорама. Според TDV, селището е било разположено в рамките на крепостта до средата на 12-ти век, а през 13-ти век се разширява извън крепостта и към югозападните

Музеят на победата се намира в центъра на града, срещу парка "Анитпарк", на булевард "Мили Бирлик", в непосредствена близост до сградата на общината. Преди да влезете в сградата, погледнете фасадата от тротоара, тъй като самата сграда е исторически документ. Сградата е построена между 1913 и 1914 година от кмета Есбаззаде Хюсеин Тевфик Ефенди и е служила като административна сграда на общината, заедно със сградата на общината. Според източниците, строителството е осъществено от арменски майстори. Двуетажната сграда има три входа – на изток, запад и юг. Обърнете внимание, че прозорците на долния етаж са с ниски арки, а тези на горния – с остри. Рамките на прозорците и ъглите са изработени от релефен камък, което придава на фасадата този скромен, но величествен вид. След освобождението на града на 27 август 1922 г., тази сграда е използвана като щаб на Западния фронт. Тук са работили върховният главнокомандващ Мустафа Кемал Паша, командирът на Западния фронт Исмет Паша, началникът на Генералния щаб Февзи Паша и ръководителят на оперативното отделение на Западния фронт Тевфик Бъıklъоглу. В тези стаи са изготвяни плановете за битката при Чанаккале. През 1935 г., след построяването на новата сграда на общината, тази сграда е освободена и в продължение на години е използвана за различни цели. През 1985 г. е прехвърлена към Дирекцията на историческия национален парк "Върховен главнокомандващ" и е превърната в Музей на победата. Вътре, първо отделете време за разглеждане на снимките, топографските карти и таблата. В витрините ще видите предмети, използвани по време на войната, като оръжия, защитни мрежи и консервни кутии. Именно тези обикновени предмети най-добре разказват за живота на фронта. Порталът за култура посочва, че в музея има 213 експоната. Сред тях е и сребърна ножица, изработена специално за откриването на паметника на победата – потърсете я. Стаите, в които са отсядали командирите, са реконструирани и са отворени за посещения през 1995 г. Спрете се на праговете на вратите и разгледайте подредбата на стаите. Според източниците, разпределението на стаите е различно: Порталът за култура посочва осем стаи на горния етаж, а Дирекцията за култура и туризъм на провинцията – девет стаи. Можете сами да преброите, докато разглеждате. След като излезете от музея, се отправете към

Коджатепе се намира на около 22 километра от центъра на град Афйонкарахсар, в границите на община Бююккаледжик. Според Областната дирекция за култура и туризъм, това е хълм, до който се стига, като се продължи около 8 километра след града. Пътят е асфалтиран, но Областната администрация посочва, че през зимата е затворен поради снеговалежи; ако планирате да посетите мястото през зимата, предварително се информирайте за състоянието на пътя. След като паркирате, не бързайте към паметника, а първо огледайте околността. Този хълм, висок 1874 метра, според описанието на Областната администрация, предлага панорамна гледка към равнините на Афйонкарахсар и Синанпаша. Най-лесният начин да разберете защо командирите са избрали това място е да се насладите на тази гледка. Мустафа Кемал Паша и неговите другари пристигат в Коджатепе на 25 август 1922 г., а Голямата офанзива започва оттук на 26 август, с първите лъчи на слънцето. Първият етап на офанзивата е ръководен от щаба, разположен тук, и от окопа, който все още е запазен. Главният командир напуска Коджатепе на 27 август 1922 г., а същия ден градът е освободен от окупацията. Отидете до окопа и погледнете към разпростиращата се земя; оттук ще усетите мащаба на фронта. След това се разходете до паметника, изграден през 1953 г. Този паметник, изработен от обработен камък, има мраморна плоча с релефни орнаменти; приближете се и разгледайте детайлите. Най-забележимата структура на хълма днес е паметникът на Ататюрк, открит през 1993 г. като част от благоустрояването на Министерството на културата. Бронзовата статуя тежи около 4 тона и достига височина от 7,5 метра, включително постамента. Разходете се около паметника; ще видите, че статуята и окопът гледат към една и съща равнина. Общината напомня, че четири дни след началото на операцията, на 30 август, е постигната решителна победа в Дюмлюпънар. Коджатепе е в центъра на историческия национален парк "Главният командир", обявен на 31 август 1981 г.; другата голяма част от парка се намира в района на Дюмлюпънар. Всяка година, на 26 август, се провежда първата церемония по време на Седмицата на победата, която се провежда от 26 до 30 август. Областната администрация отбелязва, че въпреки значението на мястото, броят на посетителите е малък; през оста