От езерото Сера до Кадъралак: Езерото, планинските пасища и пещерите на западен Трабзон.

Езерото Сера е най-красиво рано сутрин, когато вятърът все още не е раздвижил повърхността му. Както отбелязва и регистърът на културното наследство на Черно море, основната му привлекателност се крие в отражението на дърветата от околността в спокойните води. След като паркирате автомобила, първо се отбийте до брега и се насладете на гледката към двата склона на долината. Този поглед е важен, за да разберете как е възникнало езерото. Според източниците, през февруари 1950 г., след обилни валежи, големи маси от скали се откъснали от склоновете на долината Деречик, запушили дъното на долината и преградили течението на река Сера. Според данните от Уикипедия, откъснатата маса е била приблизително петнадесет милиона кубични метра, а езерото се е запълнило напълно за осемнадесет дни. В историческите източници има разминаване от един ден; Областта за култура и туризъм посочва 20 февруари, докато други източници споменават 21 февруари. Отбелязва се, че днес все още могат да се видят следи от откъсването на склоновете; добър начин да започнете е да търсите стръмните и оголени стени. Името на езерото произлиза от старото име на населеното място Йълдъзлъ, където се намира – Сера. Следвайте пешеходната пътека, която се простира по брега, и се насочете към дъното на долината. Когато езерото се е образувало за първи път, то е било с дължина около четири километра, но с течение на времето, тъй като преградата се е износвала, нивото на водата е намаляло. Днес, според Областта за култура и туризъм, ширината му варира между сто и петдесет и двеста метра. Докато вървите, обърнете внимание на цвета на водата и на отлаганията по брега, тъй като от 1990 г., когато се случиха големи свлачища, пръстта, идваща от реката, постепенно запълва езерото. Затова не влизайте във водата от брега; в Уикипедия се посочва, че натрупаната пръст на дъното на езерото затруднява излизането на хората и може да доведе до жертви. В езерото живеят шаран, риба с мустаци и поточна риба, а също така се е размножила сладководна рак, която е била пусната там. През 2005 г. районът е обявен за защитена природна зона, а през 2010 г. – за природен парк. Според Уикипедия, на около триста метра под брега на езерото се намира малка хидроцентрала. В рамките на природния парк могат да се организират еднодневни екскурзии, пешеходни преходи

Ето преводът на текста от турски на български:

За да стигнете до Хидърнеби, следвайте указанията на Областната дирекция за култура и туризъм: Отдръпнете се на запад от дванадесетия километър на пътя между Акчаабат и Дюзкьой и се изкачете около десет километра до планинската местност. Официалните източници посочват, че този път е отворен за движение през цялата година, но все пак трябва да се движите бавно в дните със мъгла. Докато се изкачвате, ще забележите как гората се променя и долините остават по-надолу. Височината на планинската местност е посочена по различен начин в различните източници; Уикипедия и информацията, предоставена от Акчаабат, посочват хиляда и шестстотин метра, докато Областната дирекция за култура и туризъм споменава по-висока стойност. Независимо от цифрата, която изберете, ще усетите, че въздухът е значително по-хладен от крайбрежието, когато слезете от колата. Първо, направете кратка разходка между къщите в планинската местност. Значителна част от дървените къщи тук са построени в съответствие с местната архитектура в рамките на проекта "Yayla Kent", който започва през 1998 г. Областната дирекция за култура и туризъм отбелязва, че тази планинска местност е създадена, за да бъде пример за хармония с природата. След това се изкачете до хълма Хидърнеби, тъй като, според повечето източници, той е като естествена наблюдателна площадка. Оттук, в хубаво време, можете да видите Акчаабат, околните села и синьото на Черно море. В облачни дни, гледката се променя и облаците се простират като море под краката ви. Ако искате да видите "море от облаци", изчакайте топли дни, когато ниските облаци са ниски. На върха може да духа силен вятър, затова вземете със себе си яке. Посетете и поляната, където се провеждат фестивалите; местните жители наричат това място "Dernek Çimeni" или "Argolos Çimeni". Според информацията от Акчаабат, фестивалът, който започва в средата на юли, завършва на 20 юли, а събитията в последния ден са известни като "Orak Yedisi". По време на фестивала се организира пазар, а също така се образуват кръгове от хора, които танцуват на музика от кавал и тъпан. Ако посетите мястото през юли, ще бъде много натоварено, така че паркирайте колата си на мястото, указано от служителите. Ако посетите мястото през есента, ще видите жълти и червени листа в по-ниските части и мъгла на върховете. Областната дирекция за култура и туризъм също отбелязва, че в гората могат да бъдат

За да стигнете до пещерата Чаал, следвайте указанията на Областната дирекция за култура и туризъм: Отклонете надясно, преди да влезете в окръг Дюзкьой, и преминете през село Чаал, за да достигнете пещерата. Входът на пещерата се намира непосредствено до пътя, който води от Чаал към Чаирбагъ, и е разположен над река Кулак. След като паркирате, преди да влезете, погледнете нагоре, тъй като на върха на хълма над пещерата се намира историческа крепост. Вземете си яке и сложете телефона в джоба си; вътре е по-хладно и влажно отвън. Пещерата Чаал всъщност е подземен воден канал, през който тече малка рекичка. Според информация от агенция AA, дълбочината на тази рекичка достига един метър и половина през дъждовните периоди, а през лятото намалява до двадесет и пет сантиметра. Затова, ако посетите пещерата през пролетта, ще чуете и усетите по-силно звука и течението на водата. След входа, първите двеста метра са по един коридор и трябва да обърнете внимание на постоянно променящата се височина на тавана. Според Областната дирекция за култура и туризъм, сталактитите и сталагмитите започват да се появяват след първите сто и петдесет метра. Коридорът се разделя на две след около двеста метра и препоръчваме да влезете първо в десния клон. Разстоянието, което може да се обиколи в десния клон, е около четиристотин метра, а на около шестдесетия метър се намира малко езеро и водопад. Спрете пред водопада и се насладете на звука на водата, която се разбива в скалите; това е едно от най-впечатляващите места в пещерата. След това се върнете към разклонението и продължете по левия клон, който е дълъг около сто и петдесет метра. В стаята в края на този клон има шахта, през която преминава вода, идваща от повърхността. Според агенция AA, в тази част на пещерата има овални дупки, пълни с вода, образувани в резултат на разтваряне и срутване на варовика. Тъй като в пещерата има връзки с външния свят чрез тези дупки, усещате лек въздушен поток, и затова някои източници твърдят, че човек има усещането, че се намира в долина, а не под земята. Според Уикипедия, пещерата се е образувала в два етапа: първо, чрез просмукваща вода, която е разтворила варовика, и след това, с повдигането на района. До момента са проучени около осем километра, но частта, която е отворена за посетители, е с дължина около един километър. Не се отделяйте от дървените и металните пътеки, не докосвайте образувания

Последната спирка за деня е природният парк Кадъралак, разположен непосредствено до окръга Тоня. Според Уикипедия, паркът се намира на около два километра от центъра на Тоня, на височина 1480 метра и е разположен в близост до планинската местност с име Кадъралак. В новините се споменават различни размери за самата планинска местност – 1300 метра и 9 километра до окръга – което показва, че двете имена се отнасят до различни части на една и съща територия. Паркът обхваща площ от около 3500 декара и е регистриран като 223-и природен парк в Турция. Според Уикипедия, на изток от парка се намират зони за висококачествена и устойчива защита, което означава, че околните поляни също са част от защитената територия. След като паркирате, първо се разходете до ръба на поляната, за да се насладите на гледката. Планинската местност е заобиколена от гори от ели, смърч и бор, а в центъра на поляната се намират дървени къщи, построени върху каменни основи. Това, което прави Кадъралак известен, са сините цветя "звезда", които цъфтят през пролетта; това растение, чието научно наименование е Scilla bifolia, обагря поляната в лилаво. Затова местните хора наричат тази местност "Лилава поляна". Според новините, цветята обикновено цъфтят през април и могат да се наблюдават около две седмици. Въпреки това, времето на цъфтеж варира в зависимост от зимата; след тежка зима цветята цъфтят по-късно, а през мека година – още през март. Сините цветя "звезда" са сред растенията, чиято защита е задължение на Турция съгласно Бернската конвенция. Според TGRT, миналата година посетители, които са снимали цветята, са стъпили върху тях, което е довело до бързата им загуба. Затова, през сезона на цъфтеж, не влизайте в поляната, ходете само по пътеките и правете снимки отстрани. След като цветята изсъхнат, на поляната цъфтят жълти цветя, и се споменава, че същото място е известно и като "Жълта поляна". В началото на лятото можете да направите кратка разходка по горските пътища, които минават покрай поляната, и да намерите тихо място за наблюдение на птици и растения. Според енциклопедията Küre, на тази местност не се организират големи фестивали, така че е много по-спокойно място в сравнение с Хидърнеби. През есента, местността се преобразява с жълти листа и гъста мъгла. Според Küre, на тази местност няма места за настаняване и възможностите за хранене са ограничени, затова е важно да си носите вода и леки закуски. Съ