Çal Mağarası

Пещерата Чаал се намира в района Дюзкьой, в провинция Трабзон, в границите на квартал Чаал. Това е дълга карстова пещера, издълбана от подземен поток. Министерството на културата и туризма на провинция Трабзон я описва като намираща се на около пет километра югозападно от Дюзкьой, на надморска височина 1050 метра. Според Уикипедия, разстоянието до района е 11 километра, а височината варира между 1050 и 1116 метра, в зависимост от източника. От центъра на града се стига по път с дължина малко над 50 километра. Пещерата е открита не чрез научни изследвания, а от местните жители. Това е споделено от проф. д-р Осман Бекташ, пенсиониран преподавател по геология от Техническия университет в Караденъз, в интервю за TRT Haber. По-късно екип от същия университет е провел изследвания в пещерата, след което Областната администрация на Трабзон е изградила дървена пътека и осветление. Според Anadolu Ajansı, пещерата е отворена за посещения през 2003 г. след тези подобрения. Според TRT Haber, по-късно общината Трабзон е спечелила търга за управление на пещерата и е започнала проект за подмяна на дървената пътека с материали, устойчиви на гниене. Образуването на пещерата започва с варовика. Според Уикипедия, водата, проникваща от повърхността, е разтворила варовика, а пукнатините в скалата са се разширили, превръщайки се в подземен воден канал. По време на регионалното издигане, този канал е бил издълбан от потока вода, а в местата, откъдето водата е прониквала, са започнали да растат сталактити и сталагмити. Смята се, че пещерата е формирана за около осем милиона години. На страницата на Министерството на културата и туризма за Трабзон, структурата е описана като "подземен воден канал". Частта, по която посетителите ходят, е всъщност само малка част от пещерата. Според Anadolu Ajansı, до момента е възможно да се навлезе на дълбочина до осем километра, но само около един километър е оборудван с пътека и осветление. Управителят на пещерата, в същото съобщение, разказва, че са стигнали до осмия километър, като са ходили шестнадесет часа с фенери, и че в затворената част има езера, водопади и прилепи. На страницата на министерството се посочва, че пещерата "е смятана и за втората по дължина пещера в света", но това е местна квалификация и реалната дължина все още не е напълно известна. Вътре в пещерата, пътят скоро се разделя. На около 200 метра от входа, пещерата се разделя на Пещерата има приятна циркулация на въздуха, тъй като пукнатините и вдлъбнатините в тавана я свързват с външния свят. Агенция "Анадолъ" описва усещането при разходката в пещерата като разходка в долина. Дълбочината на потока, който тече през пещерата, варира в зависимост от сезона – достига до един и половина метра през дъждовните периоди и намалява до двадесет и пет сантиметра през лятото. Вътрешността на пещерата е по-влажна от въздуха в началото, затова е препоръчително да носите леки дрехи, дори и през лятото. В някои дни, когато нивото на водата се покачва значително, входът на пещерата може да бъде временно затворен. Ако планирате посещение през дъждовна седмица, проверете предварително информацията. На хълм, надвесен над пещерата и предлагащ красива гледка към околността, се намират останки от малък замък. И Министерството, и медиите споменават този замък в същия контекст като пещерата. В близост до входа има зони за отдих и кафенета. Пещерата е отворена през цялата година. За информация относно дните за посещения, часовете на работа и цените, моля, свържете се с управителя на пещерата и с местните власти в Дюзкьой. Дървените и метални пътеки могат да бъдат мокри, затова е важно да носите обувки с нехлъзгаща се подметка – това е единственото истинско изискване за тази екскурзия. До пещерата се стига по автомобилен път, а общественият транспорт не достига директно до нея. Според информацията на Министерството, се достига до пещерата, като се следва асфалтов път, който се отклонява надясно, преди да се стигне до град Дюзкьой, и се преминава през селището Чаал. По същия маршрут могат да бъдат посетени и планинските пасища на Дюзкьой, както и природния парк Кадъралак в град Тоня, намиращ се на запад. За тези, които идват от Акчаабат, разположен на брега, езерото Сера и планинското пасище Хидърнеби са естествената отправна точка на този планински път.