Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye
От Амориум до планините Султан, старият път на Източен Афйон.
Културен4 Спирка

От Амориум до планините Султан, старият път на Източен Афйон.

Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Маршрутът започва с крепостта, разположена върху черна скала, и обгръщащата я градска среда. Този маршрут се простира на изток, към обширната равнина между планините Емирдаг и Султандаг, и разказва историята на тези земи като важен проход през вековете. Четирите спирки показват историческа последователност, преминаваща от един от най-важните градове на Византийската империя до селджукския кервански път.

Първата спирка е Хисаркой, на изток от Емирдаг, в района на древния град Амориум. Амориум, важен военен център и град, в който са коронявани византийски императори, никога повече не възстанови предишната си мощ след голямата обсада през 838 г.

Втората спирка е близо до Болвадин, над река Акарчай, където се намира мостът Къркгьоз. Този мост, построен от византийски император през 1150 г. и разширен от Мимар Синан през 16-ти век, е част от древния път, свързващ Истанбул с южните региони.

Третата спирка е Ебер Гьолу, езерото, където река Акарчай се влива. То разкрива красотата на равнината с неговите тръстики, плаващи острови и птици.

Денят завършва в района на Султандаг, в историческия кервансарай Ишакли, разположен в двора на селджукския хан, датиращ от 1249 г.

Маршрутът следва географска последователност. Амориум е най-северната точка; оттам се слиза на юг към Болвадин. Къркгьоз и Ебер са разположени по протежение на река Акарчай, и следвайки посоката на реката, се достига естествено от моста към езерото. Султандаг се намира на югоизток от езерото, у подножието на планината. По този начин маршрутът се завършва без да се връща.

Темата също следва тази последователност: Амориум представлява селището и отбраната, докато Къркгьоз и Ишакли разказват за пътя и пътуването; Ебер показва самата равнина, разположена между тях. Пътят, преминаващ над Къркгьоз, е бил кервански път, свързващ Истанбул с южните региони още от римската епоха, и е бил използван и от османските поклоннически кервани. Кервансараят Ишакли е бил една от местата за отдих по селджукския път, свързващ Афйон с Аксихир и Коня. Руините на Амориум са били забравени за векове, и местоположението им е било установено отново едва през 19-ти век благодарение на изследванията на пътешественик.

Това е маршрут, който Транспорт: Тъй като че спирките са разположени в селски райони и са отдалечени една от друга, за пътуването е необходим собствен транспорт. Няма редовен обществен транспорт, който да свързва спирките в рамките на един ден. Преди да тръгнете, проверете опциите за пътуване от Афйонкарахисар до центровете на окръзите Емирдаг, Болвадин и Султандагъ.

Източници:

Emirdağ, Afyonkarahisar
Културен
4 Спирка
~3 ч 35 мин на местата
Път ~66 км · 1 ч 50 мин
Общо ~5 ч 25 мин
19 октомври 2026 г.

Спирки на маршрута

1
Amorium Antik Kenti

Античният град Амориум.

~1 ч 15 мин тук
Hisarköy Mahallesi, Emirdağ / Afyonkarahisar

Започнете пътуването си в Амориум, разположен в най-северната точка на маршрута, в село Хисаркой, на около тринадесет километра източно от Емирдаг. Според "Културния портал", градът се намира на около седемдесет километра североизточно от Афйонкарахисар. Преди да тръгнете, се информирайте за условията за посещение на археологическия обект от местната дирекция за култура и туризъм или от музея. Когато стигнете до селото, първо се насладете на гледката; хълмът, издигащ се в центъра на равнината, е известният като "Горния град" тепе. Този тепе е центърът на най-старото селище в района, а по краищата му все още могат да се забележат останки от византийските крепостни стени. "Долният град" е заобиколен от втори крепостен пояс. Най-лесният начин да разберете двуслойната структура на града е да започнете разходката от подножието на хълма и да следвате следите от стените. Според дирекцията за култура и туризъм, градът е бил известен като "Аура" през периода на Хетското царство, а името "Амориум" е от класическата епоха. По време на елинистическата и римската епоха почти не се откриват останки; най-ярките следи от тези периоди са монетите, които градът е бил упълномощен да сече. Според "Културния портал", Амориум е един от първите градове в региона, на които Римският сенат е разрешил да секат собствени монети. Златният период на града е през византийската епоха. По време на управлението на император Зенон, в края на пети век, са построени крепостните стени на града. След 640 година, Амориум става щаб на византийската армия в Анадола, а по-късно – център на темата "Анадоликон". През девети век, от този град произхожда династията, която даде трима императори на Византийския трон; дирекцията посочва, че тази династия е известна като "Фригийската династия". Но тази слава довежда и до края на града, тъй като през 838 година армията на арабския халиф Мутасим обсажда и завладява града. Според "Ислямската енциклопедия", градът е разрушен отново през 931 година от емира на Тарсус, след което постепенно губи значението си. През следващите векове, местните жители наричат това място "Херган Кале", а местоположението на руините е установено отново едва през деветнадесети век благодарение на изследванията на пътешественика Уилям Хамилтън. Докато разглеждате разкритите структури по време на разкопките, обърнете внимание на информационните табели. Според "Културния портал", през 2001 година в района Източник: Културен портал, Античният град Амориум; Областна дирекция "Култура и туризъм" на Афйонкарахисар, Антични градове; Ислямска енциклопедия на Турската академия на науките, Амориум.

Амориум е древен град, разположен в окръг Емирдаг, близо до Афйонкарахисар, в района на днешния град Хисаркьой. Според Културния портал, градът се намира на около 170 километра югозападно от Анкара, на около 70 километра североизточно от Афйонкарахисар и на около 12 километра източно от Емирдаг. В гръцките източници градът е известен като Аморион, а в арабските и ислямските източници – като Аммурия. През Османската епоха местните жители го наричали Херген Кале или Херган Кале. Градът се намирал по древния византийски военен път, свързващ Истанбул с Чукурова. Историята на селището датира от ранната бронзова епоха. Според Афйонкарахисарската дирекция за култура и туризъм, през периода на хетите градът е бил известен като Аурия, а името Аморион датира от класическата епоха. Културният портал отбелязва, че селището е съществувало непрекъснато през периодите на хетите, фригийците, гърците, римляните, византийците, селджуците и османците. Според една легенда, известният разказвач Езоп е роден в Амориум, въпреки че мястото на раждането му е спорно. Фактът, че градът е бил сечен монети от около 1 век пр.н.е. до 3 век от н.е., показва, че през този период е бил развит и важен център. Културният портал посочва, че Амориум е един от първите градове, на които Римският сенат е разрешил да сече собствена монета в региона. Градът придобива особено значение през византийския период. Стените на града са построени по време на управлението на император Зенон, в края на 5 век. От 640 г. насам, Амориум е бил един от византийските военни центрове в Анадола, а по-късно става столица на темата Анатоликон. През периода от средата на 7-ми до средата на 9-ти век, градът служи като мощна крепост, защитаваща византийските територии от арабските набези. Император Михаил II, който се възкачва на трона през 820 г., е роден в Амориум, и династията, която той основава, е известна като династията на Аморион. През 838 г., армията на арабския халиф Мутасим обсажда и завладява града, разрушавайки го значително. Според Тюркската енциклопедия на исляма, въпреки че градът е бил възстановен, през 931 г. той е унищожен отново от емира на Тарсус. Археологическите находки показват, че през 10-ти и 11-ти век градът отново придобива военно значение. През 1116 г При разкопките в Долния град е открита голяма базилика, а в района около нея – сграда от късната римска и ранновизантийската епоха, известна като „Голямата сграда“. През 2001 г. в централната част на обекта, в района „Голямото пространство“, са открити византийска баня и улица, датиращи от периода между 6-ти и 9-ти век. Уикипедия отбелязва, че през годините преди обектът да бъде обезопасен, той е сериозно повреден от разкопки, извършвани от иманяри. Започнете посещението си от хълма; гледането от върха на Горния град към равнината и разпростиращата се площ на Долния град е най-лесният начин да се ориентирате в мащаба на града. След това слизайте към разкритите структури в Долния град и разгледайте стените, колоните и крепостните стени. Имайте предвид границите на обекта и предупредителните табели, тъй като част от руините се намират под и около селските къщи. Тъй като равнината е открита и без сянка, шапка, вода и удобни обувки ще ви бъдат от голяма полза. Условията за посещение могат да се променят през периодите на разкопки и след тях, затова е препоръчително да се свържете с Музея в Афйонкарахисар или с Областната дирекция за култура и туризъм, за да получите актуална информация преди посещението.
Виж мястоУпътване
2
Kırkgöz Köprüsü (Bolvadin)

Мостът Къркгьоз (град Болвадин).

~45 мин тук
Akarçay üzerinde, Bolvadin ilçe merkezinin yaklaşık 7 kilometre dışında, Bolvadin / Afyonkarahisar

Мостът Къркгьоз се намира на около седем километра от центъра на окръг Болвадин, над река Акарчай, която се влива в езерото Ебер. Според различни източници, разстоянието е между шест и седем километра, и до моста се стига лесно с кола от центъра на окръга. Днес, тъй като мостът е извън главния път, околността е спокойна и можете да се разходите по него, без да бързате, и да видите дължината му. Първо се отбийте в началото на моста и се насладете на гледката към цялата му дължина. Според новинарския канал CNN Türk, мостът е дълъг около двеста метра. Името му означава "мост с четиридесет очи", но броят на отворите се е променял през вековете. Според Anadolu Ajansı, мостът е построен през 1150 г. от византийския император I Мануил Комнин с четиридесет отвора. През шестнадесети век, по време на кампаниите на Сюлейман Великолепни, архитектът Мимар Синан го удължава на север, добавяйки още двадесет и четири отвора, така че общият брой става шестдесет и четири. Днес, според източниците, запазени са петдесет и седем отвора. Wikipedia отбелязва, че някои от отворите са премахнати по време на премахването на речното корито, а други са останали под земята. Затова не е изненадващо, ако получите различен резултат, опитвайки се да преброите отворите. Докато се разхождате, обърнете внимание на формата на арките. Централните арки са по-широки и заострени, докато към краищата те стават по-малки и плоски. Камъните също разкриват слоевете на моста. Отделът за култура и туризъм на окръга посочва, че южната част е изградена от мрамор и обработен базалт, а северната част е добавена от Синан. В основата на моста могат да се видят архитектурни елементи, дори и надгробни плочи, от гръцкия, римския и византийския период. Търсенето на тези елементи превръща моста в малък музей на открито. Според Wikipedia, в северната част, датираща от османския период, каменните орнаменти са по-редовни; можете сами да видите тази разлика, сравнявайки двата края. Синан също добавил към моста място за молитва и мраморна стълба, водеща към водата. Надписът на моста днес не е на мястото си; Wikipedia разказва, че в един момент надписът паднал в реката, след което бил намерен и преместен в музея. Историкът Мустафа Гюлер, цитиран от Anadolu Ajansı, казва, че мостът е бил важен пункт по керванския път, свързващ Истанбул с южните региони още от

Мостът Къркгьоз е исторически мост с множество арки, разположен на около 7 километра от центъра на окръг Болвадин, пресичащ река Акарчай, която се влива в езерото Ебер. Според източниците, първата част на моста е построена през 1150 г. от византийския император I Мануил Комнен. Както съобщава Anadolu Agency, при първоначалното си построяване мостът е имал четиридесет арки и е получил името си от този брой. Изграден е от мрамор, андезит и базалт. Мостът е един от най-многослойните паметници в басейна на река Акарчай, тъй като носи следи от византийската, селджукската и османската епохи. Мостът е бил важен пункт по север-южния кервански път, който е използван от римската епоха и се простира от Истанбул на юг. Според историци от университета "Кocatepe" в Афйон, през селджукската епоха мостът е бил използван като основен път, а през османската епоха е бил оживен пункт, през който са минавали поклоннически и търговски кервани. Районът е претърпял редица ремонти през селджукската и османската епохи. През 16-ти век, по време на кампаниите на Сюлейман Великолепни в Багдад и Иран, мостът е ремонтиран от Мимар Синан и е удължен на север. Министерството на културата и туризма посочва, че Синан е увеличил броя на арките до 64 и е добавил надпис. В различните източници се посочва различен брой арки, което се дължи на намаляването на броя им с течение на времето. Според Wikipedia, по време на дейностите за промяна на коритото на река Акарчай, осем арки са разрушени, а някои са останали заровени под земята. В момента повечето източници посочват, че останалите арки са 57. Съществуват и различни данни за дължината на моста; CNN Türk споменава 200 метра, докато Wikipedia посочва стойност от 400 метра, затова най-добрият начин да определите дължината е да я измерите сами. По време на войната за независимост мостът е повреден, а надписът от епохата на Синан е паднал в реката и впоследствие е намерен и преместен в музея. Това, което прави моста интересен, е възможността да видите каменните работи от три различни епохи. Южната част е от византийската епоха, северната част е османско допълнение и има по-редовна каменна структура. Арките са по-широки и заострени в средата, а към краищата са по-малки и плоски. Вътрешността на моста е запълнена с отпадъци, свързани с вар, а външната част е изградена от обрабо Мостът е тих, тъй като се намира извън главния път, и понякога можете да срещнете пастири, които преминават с техните стада. Най-доброто време за снимки е сутрин и вечер, когато слънцето е ниско, тъй като страничното осветление подчертава редиците от арки и текстурата на камъните. Мостът е на открито и няма специална инфраструктура. Околността е предимно земеделска земя и пасища, така че е препоръчително да носите подходящи обувки, особено след дъжд, когато пътищата могат да бъдат кални. Тъй като няма засенчени места, през лятото е добре да носите вода и шапка. За да стигнете до моста Киргоз от град Болвадин, трябва да използвате собствен транспорт. От Афйонкарахисар до Болвадин можете да пътувате по шосе или с междуградски автобус. Реката Акарчай, над която е построен мостът, се влива в езерото Ебер след няколко километра. Затова е естествено да комбинирате посещението на моста с разходка до селата, разположени край езерото. Друг исторически мост, разположен в центъра на град Афйонкарахисар, е мостът Алтъгоз, построен през 1209 г., според Агенцията Анадол, и получил името си от шестте си арки.
Виж мястоУпътване
3
Eber Gölü

Еберското езеро.

~45 мин тук
Bolvadin ilçesinin güneydoğusu, Bolvadin / Afyonkarahisar

Езерото Ебер, последната спирка на река Акарчай, се намира между окръзите Болвадин, Чай и Султандаг. Според Уикипедия, езерото е на седем километра от Болвадин. То е разположено в затворена низина, наречена басейна на река Акарчай; на север се издигат планините Емир, а на юг – планините Султан. Повърхността на езерото е на около 967 метра над морското равнище. Областната дирекция за култура и туризъм посочва площта му като 150 квадратни километра, докато Уикипедия дава 125 квадратни километра; разликата се дължи на променящата се площ на езерото през годините. Преди да посетите това място, задължително се информирайте за състоянието на водата. Вестник "Хюриет Дейли Нюз" съобщи, че езерото е пресъхнало по време на суша. Английската версия на Уикипедия посочва, че водата се е върнала в езерото през 2020 г. Следователно, гледката, която ще видите, може да варира значително в зависимост от сезона и валежите през съответната година. Когато стигнете до брега, най-вероятно няма да видите вода, а тръстика. Според Уикипедия, голяма част от повърхността е покрита с червена тръстика, достигаща височина от пет до шест метра, поради което езерото от разстояние прилича на ливада. Плаващите островчета, наричани "копак" от местните жители, също са съставени от корените на тръстиката, отделени от почвата. Тръстиката и рогозът са били източник на препитание за околните села в продължение на векове и се използват за направата на кошници, възглавници и хартия. Според областната дирекция, в езерото живеят шаран и пъстърва. Ебер е също така важна зона за птици. Английската версия на Уикипедия посочва, че организацията "BirdLife International" е определила езерото като важна зона за птици през 1989 г. Турската статия изброява видовете птици, които посещават езерото, включително малка гъска, лопатар, далматински пеликан и лилаво гъска. Насочете бинокъла си към местата, където тръстиката се среща с откритата вода, тъй като там най-често се виждат водни птици. За да не изплашите птиците, бъдете тихи и не влизайте в тръстиката. Езерото е обявено за защитена природна зона от първа степен през 1992 г. Областната дирекция също така отбелязва, че езерото е засегнато от замърсяване, което прави още по-важно да не оставяте нищо на брега. Когато нивото на водата надвиши определена граница, излиш

Еберското езеро е сладководно езеро, разположено в източната част на провинция Афйонкарахисар, между окръзите Чаай, Болвадин и Султандаг, известно със своите обширни кални площи. Областната управа посочва, че езерото започва на около 8 километра югоизточно от центъра на окръг Болвадин. Повърхността му е на около 967 метра над морското равнище. На север се издигат планините Емир, а на юг – планините Султан. Низината между тези две планини формира дъното на езерото. Езерото е част от затворена тектонична долина, простираща се от северозапад на югоизток, известна като басейна на Акарчай. Смята се, че в края на последната ледникова епоха в тази долина се е образувало едно голямо езеро, което с оттеглянето на водите се е разделило на езерата Ебер и Акшехир. Днес между двете езера има сухоземна ивица с дължина около 10 километра. Част от водите на Ебер се отвеждат към езерото Акшехир, разположено на югоизток, чрез канал, известен като "каналът Ебер". Според информацията, името на езерото произлиза от селището "Ебер", в което са живели туркмените Авчар в този регион. В източниците се споменава, че през византийския период този водоем е бил известен като "Tessarakonta Martyron", което означава "Езерото на четиридесетте мъченици". Основните източници на вода за езерото са река Акарчай, която преминава през град Афйонкарахисар, и извори, слизащи от планините Султан. Поради това площта му варира от година на година, дори от сезон на сезон. Областната дирекция за култура и туризъм посочва площта на езерото като 150 квадратни километра, докато Уикипедия дава средна стойност от около 125 квадратни километра. Според регистрите, най-високото ниво на водата е измерено през май 1969 г., а най-ниското – през октомври 1991 г. През октомври 2018 г. в пресата беше съобщено, че езерото е пресъхнало поради суша, но в следващите години е установено, че водата се е възстановила. Поради това е препоръчително да се информирате за текущото състояние на водата от местни източници преди посещение. При първия поглед, вместо езеро, се вижда обширна зона с кални площи. Голяма част от повърхността е покрита с червени тръстики и рогоз, достигащи височина от пет до шест метра. Местните жители наричат плаващите островчета, образувани от корените на тръстиката, които се отделят от почвата и се натрупват под въздействието на вятъ Затова, отнасяйте се към езерото не като към парк за отдих, а като към ценна влажна зона, която трябва да бъде защитена; не влизайте в растителността, където птиците си строят гнезда, и не оставяйте боклук. Областната управа определя пролетта, лятото и есента като периодите, в които езерото е най-живо. Най-доброто време за наблюдение на птиците е рано сутрин и по време на залеза; стадата, излитащи в утренната светлина, и завръщането им следобед са едни от най-впечатляващите гледки на езерото. Носете бинокъл и обектив с голям фокус, тъй като повечето птици остават в дълбоките части на растителността. Можете да се разхождате по брега и е възможно да се организира къмпинг в района; за разходки с лодка е необходимо да се консултирате с местните рибари. От селата, разположени по южния бряг, като Чаярпънар, се открива прекрасна гледка към езерото и към планините Султандаг в задната част. Най-лесният начин да се стигне до езерото е през град Болвадин; от Афйонкарахисар до Болвадин може да се стигне по шосе или с междуградски автобус, а до селата, разположени по брега, трябва да се пътува с личен автомобил. Пътните настилки по брега могат да се превърнат в кал по време на дъждовни периоди. В рамките на един ден можете да посетите и историческия мост Къркьоз, разположен над река Акарчай, както и хана Ишакли в планината Султандаг, като по този начин завършите разглеждането на района на река Акарчай.
Виж мястоУпътване
4
İshaklı Kervansarayı

Каравансараят Ишакли.

~50 мин тук
Sultandağı ilçe merkezi, Afyon-Akşehir-Konya yolu üzeri, Sultandağı / Afyonkarahisar

Последната спирка от маршрута е кервансараят "Ишакли", разположен в центъра на окръга Султандаг. Старото име на Султандаг е "Ишакли", откъдето идва и името на кервансараята; сградата е известна още като "Хасан Ата Хан". Според "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания", сградата се намира по пътя между Акшехир и Чаай, на двадесет и пет километра от Акшехир. Кервансараятът лесно се разпознава по дългите и масивни каменни стени. Според енциклопедията, дебелите крепостни стени и поддържащите кули над тях превръщат сградата в нещо като крепост. Преди да влезете, отделете малко време, за да разгледате фасадата. Външните стени са поддържани от квадратни и полуцилиндрични колони. Главният вход към двора е покрит със седем реда мукарси (декоративни елементи), а върхът му е разрушен. Обърнете внимание на многоъгълните ниши от двете страни на входа и на малките триумфални арки във формата на миди в горните ъгли. Надписите разказват кога и от кого е построена сградата. Според "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания", от надписите на двата входа се установява, че сградата е построена през септември 1249 г., в ранните години на управлението на султан II. Иззедин Кейкавус, по заповед на везира Сахип Ата Фахредин Али. Енциклопедията представя този хан като най-старата сграда, построена от Сахип Ата, за която има исторически сведения. Сахип Ата е бил един от най-влиятелните държавници през периода на Селджуците, който е поръчал построяването на много сгради; turkishhan.org споменава, че той е поръчал и медресето "Инче Минарели" в Коня и медресето "Гьок" в Сивас. След като влезете в двора, обърнете внимание на малката, издигната постройка в центъра, която е джамия. Порталът за култура отбелязва, че тази сграда е последният пример за селджукски джамии, разположени самостоятелно в дворовете. Ако погледнете внимателно, ще видите, че джамията е наклонена спрямо главната ос на хана, тъй като е разположена спрямо посоката на молитва (кибла). Енциклопедията споменава, че на някои места по западната стена са използвани фрагменти от римски и византийски саркофази. От другата страна на двора се намира затворената част, която се нарича "зимен хан". Това е просторна зала, близка до квадратна форма, с пет кораба, покрити с куполни тавани, поддържани от шестнадесет каменни колони. Централният

Кервансараят "Ишакли" се намира в центъта на окръг Султандагъ, край стария път, свързващ Афйон, Акшехир и Коня. Сградата носи това име, тъй като старият район на Султандагъ се е наричал "Ишакли"; известна е още като "Ханът на Сахип Ата", на името на строителя ѝ. Според "Ислямската енциклопедия на Турция" (TDV), кервансараят се намира на около 25 километра от Акшехир. Надписите на порталите показват, че е построен през септември 1249 г., в ранните години на управлението на султан II. Иззедин Кейкавус. Сахип Ата Фахредин Али, везирът, който е поръчал строежа, е бил важен държавник, построил много сгради през периода на Селджуците. Според TDV, кервансараят "Ишакли" е най-старата сграда, за чийто строеж е известен. Уикипедия посочва, че архитектите са Кьолюк бин Абдулла и Калуян ел-Кьоневи. Кервансараят е реставриран около 1885 г., а след това до 1925 г. е използван като склад. През 1964 г. Генералната дирекция на вакуфските имоти е извършила реставрация; според "Културния портал", реставрационните дейности са продължили до 1975 г. и са предприети повторни реставрации в по-скорошно време. Сградата е важен пример за типа "султански ханове": има вътрешен двор, използван през лятото, и затворена част, използвана през зимата. Дебелите външни стени, ъгловите кули и полуцилиндричните конзоли придават на кервансараята вид на крепост. Според Уикипедия, дебелината на външните стени е 1,60 метра, а общата площ е около 1800 квадратни метра. Размерите на почти квадратния двор са посочени в енциклопедията като 36 метра на 34 метра. Входът към двора е през монументален портал, разположен на източната страна. Околността на портала е оформена с рамки с различна ширина, а горната част е покрита със седем реда мукарни. От двете страни на отвора на портала има ниши с мукарни. Надписът, състоящ се от три реда, е разположен между мукарните и арката на портала. Въпреки че горната част на портала е разрушена, все още могат да се видят малки триумфи във формата на миди в ъглите и редица розетки. В центъра на двора се намира малка джамия, издигаща се върху четири арки. Според "Културния портал", тази джамия е последният пример за джамии, разположени самостоятелно в центъра на двора на ха По време на посещението, първо се разходете около хана, за да разгледате външните му стени, наподобяващи крепост, и колоните. След това се впечете в декорациите на главния вход. В двора разгледайте основите на джамията и използваните камъни, след което преминете в затворената част и изчакайте очите ви да свикнат с полумрака. На снимки, направени от западната страна, каменната фасада на хана и куполът се виждат в един кадър. Тъй като ханът се намира в центъра на района, е лесно да се намери. За информация относно условията за посещение и актуалните часове, проверете местните източници или Областната дирекция за култура и туризъм. До град Султандаг се стига от Афйонкарахисар по пътя, водещ към Акшехир и Коня, както и с междуградски автобуси, пътуващи по този маршрут. Ханът е на разстояние, което позволява да бъде посетен в същия ден заедно с езерото Ебер и моста Къркгьоз в Болвадин. Намиращите се на юг планини Султандаг напомнят за географията на региона и се виждат на фона на хана.
Виж мястоУпътване

Карта на маршрута

Информация за маршрута
ГрадEmirdağ, Afyonkarahisar
ТипКултурен
Спирка4
Дата19 октомври 2026 г.
Radar TürkiyeАвторRadar TürkiyeЗапочни маршрут