Eber Gölü

Еберското езеро е сладководно езеро, разположено в източната част на провинция Афйонкарахисар, между окръзите Чаай, Болвадин и Султандаг, известно със своите обширни кални площи. Областната управа посочва, че езерото започва на около 8 километра югоизточно от центъра на окръг Болвадин. Повърхността му е на около 967 метра над морското равнище. На север се издигат планините Емир, а на юг – планините Султан. Низината между тези две планини формира дъното на езерото. Езерото е част от затворена тектонична долина, простираща се от северозапад на югоизток, известна като басейна на Акарчай. Смята се, че в края на последната ледникова епоха в тази долина се е образувало едно голямо езеро, което с оттеглянето на водите се е разделило на езерата Ебер и Акшехир. Днес между двете езера има сухоземна ивица с дължина около 10 километра. Част от водите на Ебер се отвеждат към езерото Акшехир, разположено на югоизток, чрез канал, известен като "каналът Ебер". Според информацията, името на езерото произлиза от селището "Ебер", в което са живели туркмените Авчар в този регион. В източниците се споменава, че през византийския период този водоем е бил известен като "Tessarakonta Martyron", което означава "Езерото на четиридесетте мъченици". Основните източници на вода за езерото са река Акарчай, която преминава през град Афйонкарахисар, и извори, слизащи от планините Султан. Поради това площта му варира от година на година, дори от сезон на сезон. Областната дирекция за култура и туризъм посочва площта на езерото като 150 квадратни километра, докато Уикипедия дава средна стойност от около 125 квадратни километра. Според регистрите, най-високото ниво на водата е измерено през май 1969 г., а най-ниското – през октомври 1991 г. През октомври 2018 г. в пресата беше съобщено, че езерото е пресъхнало поради суша, но в следващите години е установено, че водата се е възстановила. Поради това е препоръчително да се информирате за текущото състояние на водата от местни източници преди посещение. При първия поглед, вместо езеро, се вижда обширна зона с кални площи. Голяма част от повърхността е покрита с червени тръстики и рогоз, достигащи височина от пет до шест метра. Местните жители наричат плаващите островчета, образувани от корените на тръстиката, които се отделят от почвата и се натрупват под въздействието на вятъ Затова, отнасяйте се към езерото не като към парк за отдих, а като към ценна влажна зона, която трябва да бъде защитена; не влизайте в растителността, където птиците си строят гнезда, и не оставяйте боклук. Областната управа определя пролетта, лятото и есента като периодите, в които езерото е най-живо. Най-доброто време за наблюдение на птиците е рано сутрин и по време на залеза; стадата, излитащи в утренната светлина, и завръщането им следобед са едни от най-впечатляващите гледки на езерото. Носете бинокъл и обектив с голям фокус, тъй като повечето птици остават в дълбоките части на растителността. Можете да се разхождате по брега и е възможно да се организира къмпинг в района; за разходки с лодка е необходимо да се консултирате с местните рибари. От селата, разположени по южния бряг, като Чаярпънар, се открива прекрасна гледка към езерото и към планините Султандаг в задната част. Най-лесният начин да се стигне до езерото е през град Болвадин; от Афйонкарахисар до Болвадин може да се стигне по шосе или с междуградски автобус, а до селата, разположени по брега, трябва да се пътува с личен автомобил. Пътните настилки по брега могат да се превърнат в кал по време на дъждовни периоди. В рамките на един ден можете да посетите и историческия мост Къркьоз, разположен над река Акарчай, както и хана Ишакли в планината Султандаг, като по този начин завършите разглеждането на района на река Акарчай.