По бреговете на река Чеян, от Мисис до Курткулагы.

В района на Гюне Мисис, на около 27 километра изток от Адана, започнете от каменния мост, който пресича река Чеян с девет свода. Тъй като мостът все още е отворен за движение, най-добре е първо да го разгледате от брега, от малко по-далеч; само оттам можете да видите цялата композиция на сводовете в един кадър. Най-широкият свод в средата е с разстояние около единадесет метра, а двата по-малки свода от всяка страна постепенно намаляват. Тази симетрия прави лесно да се забележи дължината на моста, която надхвърля 130 метра, когато се гледа от брега. Обърнете внимание на заострените сводове, тъй като въпреки че мостът е построен по време на Римската империя, сегашният му вид носи следи от редица ремонти, извършени през вековете. Според източниците, строителството му е приписано на различни империи; Културният портал свързва моста с император Константин II през 201 г. от н.е., докато някои изследователи предлагат по-ранна дата. Известно е, че византийският император Юстиниан е ремонтирал моста през 6-ти век. През Османската епоха, през 1736 г., мостът става неизползваем след срутването на средния свод, и е ремонтиран отново през 1766 г. Според Ислямската енциклопедия, мостът е унищожен още веднъж през 1832 г. Сградата, която виждате днес, е резултат от реставрацията, извършена през 1998 г.

След това се качете на моста и го прекосете, но внимавайте, тъй като има движение на автомобили. От средата на моста, гледайки в двете посоки, ще видите как река Чеян разделя равнината. Реката се ражда близо до Елбистан и, след като измине около 509 километра, достига до морето, образувайки голяма делта в региона Чукурова. Според Ислямската енциклопедия, преди да бъде запушена от наносни отлагания, реката е позволявала на корабите да стигат до Мисис. Киликийският арменски владетел Левон II също е разрешил на венецианските и дженовските търговци да търгуват тук. Така че, преминаването, на което стоите, е било кръстопът както за сухоземния, така и за речния транспорт в продължение на векове. Има и една легенда, свързана с моста, която местните разказват: се казва, че формулата на лекарството за безсмъртие на Локман Хеким е била записана на лист хартия, който е изтърван от ръцете му и е паднал в реката.

След моста, се насочете към хълма зад селището, към хълма, където се е намирала древната

В Съркели, река Чеян тече покрай подножието на планината Мисис, известна още като планината Нур, преминавайки през тесен проход, а хълмът се издига точно на западния бряг на този проход. След като спрете колата, първо погледнете размера на хълма: той е приблизително 400 метра на 300 метра и 30 метра висок. Според информацията, селището, включително долната част на града, обхваща площ от около 80 хектара и е един от най-големите хълмове в Киликия. Реката обгръща хълма от двете страни, а гърбът на планината го предпазва естествено. От върха на хълма се вижда цялата равнина – изток, запад и север. Основната цел е скалната повърхност на североизточния край на хълма, където е издълбан барелеф на хетския цар Муваталии II, обърнат към реката. Барелефът е разположен на около пет метра над нивото на водата и най-добре се вижда от брега. На него е изобразен цар, облечен в дълга дреха и държейки церемониален жезъл с извит връх. Надписът от дясната му страна го идентифицира като Муваталии, син на великия цар Муршили, великия цар и герой. Смята се, че Муваталии II е управлявал през първата половина на 13-ти век преди новата ера, и този барелеф е най-старият известен хетски царски барелеф, който може да бъде точно датиран. Същият цар е известен с това, че се е изправил срещу египетския фараон Рамзес II в известната битка при Кадеш в Сирия. Според изследователите, Съркели е бил един от най-важните пунктове за преминаване на река Чеян по пътя към Сирия. На няколко метра вдясно от барелефа на Муваталии има следи от втори барелеф, но той може да бъде забелязан само в определени часове на деня, когато слънцето пада под подходящ ъгъл. Смята се, че този втори барелеф е бил умишлено премахнат в древността. Триизмерното сканиране, проведено през 2017 г., показва, че премахнатият надпис вероятно е бил посветен на Мурушили III, син на Муваталии. Смята се, че премахването е извършено по време на управлението на Мураталии III или неговите наследници, които са го свалили от трона. Между двата барелефа е открита и изравнена повърхност, която може да е част от трето изображение, но не е ясно дали е била завършена. Малки вдлъбнатини, изрязани в скалата над барелефите, са свързани с ритуали на жертвоприношения. Тези вдлъбнатини, заедно със структура, разположена западно от барелефите, се интерпрети Стените, които виждате на хълма от другата страна на реката, са стените на крепостта Йъланкале. След като преминете реката, с кратко пътуване ще стигнете до подножието на крепостта. Източник: "Хетски паметници", Съркли; Проект "Съркли", LMU Мюнхен.

Замъкът Йълънкале е разположен на върха на варовикова скала, издигаща се самостоятелно на източния бряг на река Чеян, в близост до равнината. Оттук се вижда хълмът Съркли, а от предходната спирка, сега вече сте вътре в стените, които видяхте от отсрещния бряг. Изкачването започва от главната порта от южната страна на замъка, откъдето се стига до терасите по каменни стъпала. Пътят е стръмен и на места неравномерен, затова е задължително да носите обувки с добро сцепление, вода и шапка. Докато се приближавате към портата, погледнете към горната част на отвора – там има релеф на седящ цар, обграден от два лъва. Дълго време се смяташе, че този релеф е на цар Левон I, но по-късни изследвания показват, че може да е на Хетум I или II. Източниците са различни относно датата на построяване на замъка. Английската и турската Уикипедия го отнасят към края на 12-ти и началото на 13-ти век, по време на Арменското кралство Киликия, и го свързват с цар Левон I. От друга страна, порталът "Култур" пише, че замъкът е построен от византийците по време на кръстоносните походи в Чукурова. На конструкцията се виждат следи от ремонти от византийската, кръстоносната и арменската епохи, като арменските ремонти са особено забележими в прозорците, нишите и арките над вратите. Разгледайте внимателно стените: камъните са внимателно изрязани, с груба повърхност, и са подредени, следвайки извивките на варовиковата скала. Замъкът се състои от три двора, като всеки двор има само един вход. Двата долни двора са предназначени за защита на югоизточната част, а най-горната част, която е най-голяма и добре защитена, е мястото, където е живял гарнизонът. Достъпът до площада на замъка се осъществява през три порта, а подвижните стълби, свързващи вратите, правят мястото много трудно за превземане. Обърнете внимание на полумесечните кули, разположени по стените, и на бойниците между тях. В най-горната и най-северната част се намират повечето цистерни, тъй като събирането на вода на върха е било от съществено значение за оцеляването при дълга обсада. След като стигнете върха, се обърнете към равнината. Оттук се виждат замъците Анаварза, Тумлу и Козан, които също са в обсега на замъка. Оттук, с един поглед, се разкрива извивката на река Чеян, хълмът Съркли и планините Мисис, а този Оттук маршрутът минава покрай река Чеян и продължава на югоизток към Курткулаъ, която е последната точка от маршрута. Източник: Културен портал, Йълънкале; Уикипедия, Йълънкале.

Последната спирка от маршрута е кервансараят "Курткулагы", разположен в квартал "Курткулагы", на югоизток от Чеян, по стария път Адана-Халеб. При приближаване към сградата, първо забележете дебелината на външните стени – кервансараят е изграден от масивни каменни стени, почти като крепост. Мощни колони, достигащи до нивото на корнизите, поддържат стените и придават на сградата почти военен вид. Кервансараятът има голям правоъгълен план, приблизително 46 метра на 24 метра, а входът е разположен на източната страна. Източната фасада се отличава от останалите със своите изпъкнали елементи, което я прави различна от класическата структура на кервансараятите, затова започнете снимките оттам. Тъй като източната фасада е осветена от сутрешната слънчева светлина, снимките на вратата ще бъдат по-добри преди обяд. Обърнете внимание на мястото над входната врата, където би трябвало да има надпис, тъй като именно там се крие отговорът на въпроса за датата на построяване на сградата. Според турската Уикипедия, надпис, намерен в музея в Адана, свързва сградата с Хюсеин Паша от 1659 г., а архитектът е Мехмед Ага. Статия, публикувана от Хайрие Акил през 2006 г., отбелязва, че на вратата на сградата има място за надпис, но самият надпис липсва. Поради това, Акил датира сградата на 1704 г., позовавайки се на ферман от 1704 г. на султан Ахмед III и на завещанието на комплекса "Караморт". Английската Уикипедия отбелязва, че надписът е премахнат между 1919 и 1922 г., някои източници посочват 1693 г. и подчертава, че сградата не може да е построена след 1704 г. След като влезете, веднага ще разберете какво означава типът "кервансарай без двор", тъй като цялата сграда се състои от една голяма покрита зала. Две редици колони, разположени напречно, са свързани с остри арки, а надлъжните куполни сводове образуват цялото покритие. Застанете в центъра на залата и погледнете по дължината на сводовете; ритъмът на колоните показва цялата логика на този план. Кервансараятът е бил "мензил хан" през Османската епоха, т.е. място, където се отсядали коне и служители, където пътниците са преспивали и където са се пренасяли новини. Според информация от Министерството на културата и туризма, тук е функционирала и пощенска служба. Източниците съобщават, че през 171 Условията за посещение могат да се променят, затова е препоръчително да се свържете с местната дирекция, за да получите актуална информация преди да посетите мястото. При завръщането си можете да излезете на магистралата през град Чеян и да стигнете до Адана. Източник: DergiPark, Akıl 2006; TRT Haber, Кюрткулагы кервансарай.