Yılankale

Замъкът Йъланкале е средновековна крепост, разположена на стръмен и скалист хълм, който се издига от равнината, на източния бряг на река Чеян. Според екскурзовод на община Адана, замъкът е на 45 километра от центъра на града, докато в турската Уикипедия се посочва, че е на 13 километра от град Чеян и на 3 километра от стария път Е-5. Оттук започва и пътен възел с името "Йъланкале" на магистралата. Крепостта е разположена на стратегическо място, откъдето се наблюдава историческия път на Копринения път, който преминава през планините Торос и води до Антиохия, както и равнината Чукурова. На запад от замъка се намира хълмът Съркели, известен с хетските релефи, разположен на другия бряг на реката. Строителството на замъка е описано по различен начин в различните източници. Уебсайтът "Културния портал" и екскурзоводът на общината свързват крепостта с византийската епоха по време на кръстоносните походи. Турската и английската Уикипедия датират замъка към края на 12-ти и началото на 13-ти век и го приписват на крал Левон I от Арменското кралство Киликия, като арменското му име е "Левонкла", което означава "замокът на Левон". На крепостта се виждат следи от ремонти, датиращи от византийската, кръстоносната и арменската епохи, като арменските ремонти са особено забележими в сводовете над вратите и прозорците. На крепостта има и арменски надпис, който документира тези ремонти. Замъкът е изоставен през 14-ти век, по време на периода на Рамазаногълите. Старото име на замъка е било Ковара или Говара. През 17-ти век, пътешественикът Евлия Челеби, преминал през региона, го е нарекъл "Замъкът на Шахмеран", тъй като се вярвало, че тук се разказват легенди за Шахмеран. Според "Културния портал", в книгата на Евлия Челеби се споменава, че в замъка има стада от змии. Според друга легенда, разказвана в региона, замъкът е пълен със змии, които се хранят с мляко, и ако някога останат без мляко, ще слязат в град Мисис. Днешното име на замъка, Йъланкале, е наследство на тези истории. От архитектурна гледна точка, замъкът представлява поредица от стени и кули, които са внимателно адаптирани към извивките на скалистия хълм. В изследването на археолога Едуардс, публикувано през 1987 г., планът на замъка е разделен Според Културния портал, крепостта обхваща в зрителното си поле и крепостите Анавза, Тумлу и Козан, разположени в равнината. Оттук се вижда тесният проход, през който река Чеян преминава през планините, достигайки равнината, хълма Съркели на отсрещния бряг на реката и пътя, простиращ се по долината. Тази гледка незабавно обяснява защо крепостта е построена точно тук. Според английската Уикипедия, крепостта е отворена за посещения и е била реставрирана през лятото на 2014 г. Пътят е стръмен и стъпалата преминават през неравни скали, затова носете удобни обувки и вземете вода. През лятото, в часовете преди обяд, на върха е много горещо, затова е препоръчително да посетите рано сутрин или привечер. Препоръчително е да се информирате за актуалните условия за посещение от местната дирекция за култура и туризъм, преди да тръгнете. Крепостта се намира на място, до което може да се стигне с автомобил, пътувайки в посока Чеян, и може да бъде посетена заедно с хълма Съркели в същия ден.