От езерото Карагьол до град Карабел, от хълма до хетската релефна украса – източната част на Измир.

Започнете пътуването си от езерото Карагьол, разположено на върха на планината Яманлар, за да се насладите на най-спокойните и приятни часове сред природата. Езерото се намира на равна повърхност близо до върха на планината, на около 850 метра надморска височина, според различни източници. Околността му е обявена за природен парк през лятото на 2011 г. и паркът заема площ от около 19 хектара. Тъй като не може да се стигне с обществен транспорт, до там се пътува с автомобил, като се изкачва планината от страната на Карсъяка. Имайте предвид, че се заплаща вход и проверете актуалните цени и работното време на официалните източници, преди да посетите.

След като паркирате автомобила, първото нещо, което трябва да направите, е да обиколите пешеходната пътека около малкото, кръгло езеро. Ббрегът е обрасъл с върби, а по някои от стволовете се катери увивник. От мястото, където свършват върбите, започват борове, черни борове и чемшири; лесно е да се проследи тази смяна на растителността по време на разходката. Ако се вгледате внимателно във водата, можете да забележите водни растения като воден зюмбюл и други. В езерото живеят шарани, а повърхността на водата е най-спокойна сутрин. В околните гори са забелязани различни видове птици, като дяволи, овесарки, копринари и сойки, така че е добре да имате бинокъл със себе си.

Произходът на езерото е описан по различен начин в различните източници; в статията за планината Яманлар то е представено като кратерово езеро, докато други източници говорят за езеро, образувано от свлачище. Можете сами да видите, че планината е съставена предимно от вулканични скали, като разгледате тъмните камъни по пътеката. Езерото Карагьол е свързано с древногръцката митология и легендата за Танталос, и това е най-често разказваната история за езерото. Тъй като този маршрут е свързан с времето, започнете деня си, като сравните митичната история на езерото с реалните археологически следи, които ще видите.

В парка има места за пикник, чешми, детска площадка и къмпинг, но за този маршрут препоръчваме да не правите пикник, а да се насладите на кратка разходка. През уикендите мястото е много посещавано; ако искате да се насладите на спокойствие край езерото, отидете рано сутринта. Най-доброто време за снимки също е рано сутринта, когато отражението на дърветата в спокойната вода е по-ясно. През лет

Разположен в центъра на равнината Борнова, археологическият обект Йешилова е най-старото известно селище в Измир и ту започва историческата линия на маршрута. Посетителският център се намира в квартал Карачоглан, в парцел, разположен непосредствено до зоната на разкопките. Сградата е построена по проект, спечелил национален архитектурен конкурс през 2010 г., и е отворена за посетители в началото на 2015 г. Тъй като дните и часовете на работа на центъра могат да се променят, е препоръчително да се свържете с община Борнова, която го управлява, за да получите актуална информация. При входа обърнете внимание на двете различни фасади на дългата и ниска сграда. Югозападната фасада, която посреща посетителите, е непрозрачна, докато североизточната фасада, гледаща към зоната на разкопките, е полупрозрачна и дава представа за външното пространство. След приемната, дълъг рампа ви отвежда до изложбената зала на първия етаж, където се намира основната част от обиколката. В изложбата са представени копия на артефакти, открити по време на разкопките, както и секции, описващи ежедневието на общността, живяла на хълма. В витрините потърсете инструменти, направени от кремнени камъни, върхове на стрели и предмети, изработени от обсидиан. Според ръководителя на разкопките Зафер Дерин, обсидианът не е местен и е бил донесен от остров Мелос и от Кападокия. Печати, символизиращи слънцето, и тежести за тъкачни станове също са сред артефактите, които показват, че производството е било организирано по систематичен начин. Отпечатъците от пръсти на деца и жени, открити върху керамични фрагменти, са датирани преди около 8500 години. Екипът, провеждащ разкопките, разказва, че жителите на хълма са обичали мидите и рибата и са ловили риба с мрежи, изработени от камък. Разширението на изложбената зала е наблюдателна тераса, която се простира към зоната на разкопките и в края на обиколката ви дава възможност да видите реалните останки. Докато гледате от терасата, си припомнете защо хълмът не изглежда като връх отвън – селището е разположено под алувналните отлагания на равнината, на няколко метра под днешната повърхност. Хълмът е открит през 2003 г. благодарение на останки, открити случайно в земята, която е била преместена за изграждането на парк. По време на разкопките са идентифицирани три културни слоя: най-долният е от Неолита, над него е от Камено-медното време, а най- Източник: Уикипедия, Зелиова Хиджек; Студио Еврен Башбуг, Информационен център за Зелиова Хиджек; VOA на турски език, Зелиова Хиджек.

От село Йешилова се отправяте по пътя към Анкара и след като преминете през прохода Белкахве, ще се озовете в равнината Кемалъпаша. При влизането в центъра на града, ще бъдете посрещнати от масивна, релефна стена, която се издига отстрани на пътя. Visit İzmir представя тази структура като символ на града, която посреща посетителите още при пристигането им в Кемалъпаша. Сградата, известна сред местните като "Кулата на девойките", всъщност е основната част от дворец, построен тук от византийските императори. Според изследването на историка Семави Ейъче, публикувано през 1961 г. в списание "Беллетен", старото име на Кемалъпаша е било Нимфаион, градът се намира на около 30 километра източно от Измир и е бил разположен по древния път, свързващ Измир със Сардес. Паркирайте автомобила си на подходящо място в центъра на града и се приближете до руините пеша, тъй като сградата се намира непосредствено до главния път. Историята на двореца започва през 1204 г. Армията на Четвъртия кръстоносен поход завладява Константинопол през тази година и на територията на Византийската империя са създадени няколко малки държави. Най-мощната от тях е държавата, управлявана от династията Ласкарис, със столица Никея; тя съществува до 1261 г., когато Константинопол е завладян отново. Според сайта Byzantine World, през този период императорите не са пребивавали в един-единствен дворец, а придворните се местили между градовете в зависимост от сезона, а Нимфаион е бил предпочитан зимен дом. Не е известно със сигурност кой е построил двореца; според общоприетото мнение, изложено от Ейъче, първият владетел на държавата Никея, Теодор I Ласкарис, е инициатор на строежа, докато статия, публикувана в университета в Централна Европа, посочва, че повечето изследователи приписват строежа на Йоан III Ватац. Йоан III умира в шатра, разположена в градината на двореца, на 3 ноември 1254 г. На 13 март 1261 г. тук е подписан Нимфаионският договор с Генуа, който осигурява морска подкрепа за завладяването на Константинопол от Византия през същата година. Градът попада под османска власт през 1315 г. Започнете разглеждането на руините от място, откъдето можете да видите цялата структура. Сградата е правоъгълен блок с дължина около 25 метра и ширина 11,5 метра, ориентиран от север на юг, и според Ейъче, над мазето са се издигали още три етажа. Първо разгледайте долната част: мазето е Според Ейиче, тази украса е ограничена само до тази малка площ. Майсторите са започнали да прилагат декоративните елементи на фасадата, но след това са се отказали, вероятно защото не са могли да намерят необходимите материали, или защото са били принудени да завършат работата бързо. Все още можете да проследите зигзагообразните следи на вътрешен рампа, който свързва различните нива и е покрит с тухлена сводеста конструкция. Изследователите сравняват този план с този на двореца Текфур в Истанбул, тъй като и двете сгради са многостепенни, с масивни мазета и цветни фасади. За да направите снимка, времето е важно: следобед слънцето пада върху западната фасада, а разликата в цветовете на тухлите и камъните е най-забележима в този час. Над руините има поставена стоманена конструкция, която ги предпазва от дъжд; настройте кадъра си така, че да я включите. Според турската Уикипедия, реставрационни работи са започнали в обекта през декември 2011 г. Поради защитните мерки, районът може да бъде ограден и достъпът до вътрешността може да бъде ограничен. За да получите актуална информация, се свържете с общината Кемалъпаша. Не се качвайте по стените и не докосвайте разхлабените камъни. Ако желаете, можете да разгледате от разстояние руините на византийската крепост, разположена на хълма на юг; според Джедамски, там има останки от кула, стена и порта. Има и малко историческо събитие, което свързва това място със следващото. Според информацията на Ейиче, Едуин Фрешфийлд, докато е бил в Измир около 1883 г., е планирал да види хетската релефна украса в Карабел, и докато е минавал през Ниф, се е заинтересувал от тези руини, определяйки ги като дворец на императорите от Изник. Следвайте неговия пример: след като разгледате двореца, се върнете към пътя за Торбалъ от Кемалъпаша. С кратко пътуване с кола, ще преминете покрай подножието на планината Ниф на юг и ще стигнете до прохода Карабел.
Източници: Belleten, Semavi Eyice, Laskarisler Sarayı; Central European University, Jedamski, Nymphaion; Byzantine World, Palace of Nymphaion; Visit İzmir, Kemalpaşa.

Проходът Карабел е тесен проход, разположен на пътя между Кемалпаша и Торбалъ, между планината Ниф и източните склонове на планината Боздаг. Релефът, издълбан в скалата на склона на прохода, е една от най-старите исторически находки в региона и представлява последната и най-забележителна спирка по този маршрут. Релефът е разположен в ниша, до която се достига по стълби, отклоняващи се от пътя. Спирането до пътя изисква внимание поради трафика, затова паркирайте автомобила на безопасно място и се приближете до релефа по стълбите. Фигурата, издълбана в нишата, е висока около 2,5 метра и широка 1,5 метра. Изобразява воин, който върви надясно, с лък в едната ръка и копие в другата. Между главата му и копието има три реда лувийски йероглифи. Надписът е силно изтъркан и трудно се разчита с просто око. В зависимост от ъгъла на светлината, изтърканите линии се четат по различен начин, затова разгледайте релефа от различни ъгли в продължение на няколко минути. Според проучването на Дейвид Хокинс от 1998 г., надписът идентифицира човека на релефа като Таркнава, цар на царството Мира. Мира е западноанадолско царство, което е било подчинено на Хетската империя през 13-ти век преди новата ера. В надписа се споменава Алантали като баща на Таркнава, а името на дядото не може да бъде прочетено, но други документи предполагат, че той е бил Купанте-Курунта. Древният историк Херодот е свързал подобни скални изображения в Йония с египетския фараон Сесострис, и се смята, че Карабел може да е бил един от паметниците, за които той говори. Релефът е видян за първи път през 1839 г. от френския пътешественик Шарл Тесие, а след неговите пътешественици дълго време са го смятали за египетски артефакт. През 1843 г. Хенрих Киперт сравнява релефа с паметниците в Язълъкая и установява връзката му с хетския свят. Местните жители наричат релефа "Ети Баба". На около сто метра северно от релефа са били разположени други два релефа и два надписа, но те са унищожени по време на строителните работи по пътя между 1977 и 1982 г. Дори и сегашният релеф не е в добро състояние, тъй като е бил повреден многократно през годините от иманяри. Според публикации в пресата, през 2016 г. върху него е била излята киселина, а през 2019 г. е бил повреден с пробивни инструменти. В регистъра на културното наслед За връщане, можете да слезете в посока Торбалъ и да се включите към магистралата, или да се върнете по пътя, по който сте дошли, преминавайки през Кемалпаша към Измир. Източници: Културен инвентар, Паметник "Карабел"; Уикипедия, Проход "Карабел"; "Хюриет", Релеф "Карабел"; Visit Izmir, Отдихателна зона "Карабел".