От крепостта в Ерзурум до Ташхан: Селджукският и Османският Ерзурум.

От крепостта се стига по кратък, но стръмен наклон, който започва от ъгъла, където Републиканската улица се пресича с квартал Тебризкапъ. Изкачете наклона спокойно, тъй като градът е разположен на значителна височина над морското равнище и в началото може да ви е трудно да дишате. При входа се предполага, че крепостта е туристически обект, принадлежащ на министерството, и че сте проверили валидността на вашата музейна карта на официалния уебсайт. След като преминете през вратата, ще се озовете в двора на вътрешната крепост; запазената част днес представлява именно тази вътрешна крепост. Стените на Ерзурум някога обграждали града в три слоя, но от външните стени са останали само фрагменти от стени и имената на вратите. Имена като "Вратата на Тебриз", "Вратата на Ерзинкан" и "Грузинската врата" все още съществуват като имена на квартали; докато се отправяте към последната спирка на маршрута, ще се насочите към посока "Грузинската врата". Според източниците, вътрешната крепост е построена по време на Византийската империя; порталът "Kültür" посочва годината 415 и император Теоодосий, докато английската Уикипедия споменава годината 422. В двора първо обиколете вътрешната страна на стените и пребройте кулите; местният туристически справочник посочва, че вътрешната крепост има осем кули. В двора потърсете останките на стара баня, изградена от тухли. От 2000 г. насам в крепостта се провеждат редовни разкопки, при които са открити различни обекти, керамика и малки находки. Спазвайте обозначените зони около зоните на разкопки и не се приближавайте до откритите ями. След това се насочете към кулата "Топса Минаре", разположена в югоизточния ъгъл на двора. Тази кула, според местния справочник, е построена между 1124 и 1132 г. по време на периода на Салтукли и е служила както като наблюдателна кула, така и като минарет на крепостната джамия. Обърнете внимание, че тялото на кулата, издигащо се върху каменна основа, е изградено от тухли, а в долната част на балдахина има декоративни надписи. Точно кога е добавен часовникът към кулата не е известно, но Уикипедия посочва, че това е станало преди 1843 г.; името "Часовникова кула" произлиза от това допълнение. Местният справочник посочва, че към върха на кулата може да се стигне по дървени стълби; попитайте служителите на входа дали достъпът е отворен в момента. Веднага до източната страна на кулата се намира малка крепостна джамия с коничен купол; източниците я смятат Източник: Културен портал, Крепостта в Ерзурум; Музеи на Турция, Крепостта в Ерзурум; Областна дирекция за култура и туризъм на Ерзурум, Туристически справочник; Ислямска енциклопедия (TDV), Ерзурум; Уикипедия, Минарет "Тепси".

Към медресето се приближавате от югоизточната страна на крепостта, от квартал Тебризкапъ. Преди да влезете, преминете на отсрещната страна на тротоара и разгледайте фасадата, която е обърната на север. Двете минарета, които дават името на сградата, се издигат от двете страни на главния вход. Според портала "Култур", височината на всяко от тях е двадесет и шест метра. Разгледайте отблизо глазираните, тюркоазени елементи по тухлените тела на минаретата и декорациите на балконите. След това насочете поглед към страничните стени на главния вход. На панела от западната страна е изобразен двуглав орел, две змии с отворени уста и дърво на живота, съставено от листа. На симетричния панел от източната страна няма изображения на листа или орел; опитайте се да забележите тази разлика сами. Регионалният туристически справочник също подчертава, че двете страни не са еднакви, като едната е по-семпла, а другата е с по-изящна украса. Най-често използваните декоративни мотиви са палмови листа и руми. Разглеждането на това как тези два мотива се преплитат е най-лесният начин да се разбере селджукската каменна обработка. Точната дата на построяването на медресето не е известна, тъй като сградата няма надпис. Порталът "Култур" и Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване на науката (TDV) обикновено посочват края на 13-ти век, докато Уикипедия посочва 1253 г., което показва разминаване в източниците. Името "Хатуние" произлиза от предположението, че сградата е построена от дъщерята на селджукския султан, Хунди Хатун, или от императрица Хатун от династията Илхани. След като преминете през главния вход, се озовавате в открит двор, който е обграден от аркади от четирите страни. Сградата е двуетажна и има четири айвана (отворени галерии), и е един от най-важните примери за медресета с открит двор. Обърнете внимание, че повечето от колоните в аркадите са цилиндрични, а някои имат осмоъгълни тела. От двете страни на двора са разположени стаи за студенти и преподаватели; на долния етаж има деветнадесет стаи, а на горния - осемнадесет. Според Уикипедия, горният етаж е разделен на четири отделни групи и за да преминете от една група в друга, трябва да слязате на долния етаж. Квадратната зала в западната част на входа е била използвана като джамия, според източниците. В южната част на двора се издига купол с дванадесет страни, който е свързан с главния айван; отвън е покрит с купол, а отвътре - с

Докато вървите на запад по булевард "Джумхуриет", от разстояние ще забележите единствения минарет на медресето "Якутие". Спрете за малко на широкия площад пред медресето и се опитайте да го разгледате цялостно. Според надписа, медресето е построено през 1310 г. по време на управлението на султан Олджайту от Илханатското ханство, и е посветено на Газан Хан и Болуган Хатун от Ходжа Джемаледдин Якут. Културният портал го описва като най-голямото медресе с вътрешен двор в Анадола. Сравнението с другото медресе, което видяхте по-рано, с две минарета и открит двор, е ключово за разбирането на архитектурните особености на този маршрут. Приближете се към главния вход, който се изпъква от фасадата. В нишите отстрани на главния вход потърсете изящно изработена сфера с дупки, от която излизат листа от палмово дърво, две газели и орел. Според източниците, тази композиция се интерпретира като "дърво на живота" и съдържа символи на тюркските народи от Централна Азия. Всяка повърхност на главния вход е покрита с релефи, затова отделете няколко минути, за да разгледате детайлите. След това погледнете към минарето в ъгъла. Тялото на минарето е украсено с геометрични мотиви, изработени от глазирани и неглазирани тухли; Уикипедия отбелязва, че глазираните елементи са в нюанси на бирюза и патладжан. Само основата на кулата в другия ъгъл е запазена и е покрита с конусовиден купол; предполага се, че или това минаре е разрушено много отдавна, или никога не е било построено. След като влезете, обърнете внимание на плана с четири ивана и купола с мукарнаси, който покрива центъра на двора. Светлината, която прониква през отвора в центъра на купола, показва как тези затворени дворове осветяват вътрешните пространства. От двете страни на двора са разположени по шест стаи, а декорацията на входа на всяка стая е различна; според източниците, това е определено според класа и ранга на стаите. Опитайте се да намерите мраморния надпис на южната арка, който съдържа имената на шестте села, дарени за поддръжката на медресето. През Османската епоха, медресето е използвано като леярна, а от края на 19-ти век – като военен склад. През периода на Републиката, то е ремонтирано няколко пъти; Културният портал посочва, че един от последните ремонти е извършен през 90-те години на 20-ти век. Днес сградата се използва като Музей на турските ислям

Ташхан се намира на булевард Мендерес, в подножието на крепостта, в северозападната посока. Влиза се в сградата през главния вход, който е обърнат на запад. Тази фасада е леко изпъкнала след реставрацията през 1965 г., а над дълбокия вход с полукръгъл свод е оставена стая за управителя на кервансарая. Обърнете внимание на надписа над входа. Според Културния портал, в надписа се посочва, че сградата е била наричана "рибат", което означава вид укрепление или преден пост, поради факта, че Ерзурум е бил граничен град по това време. Източниците се различават относно датата на построяване: Културният портал и английската Уикипедия посочват 1561 г., докато Ислямската енциклопедия TDV, въз основа на името Рюстем паша, посочено в надписа, датира периода между 1544 и 1561 г. Регионалният туристически справочник отбелязва, че точната дата не е известна поради износването на надписа. След като влезете в двора, ще видите как колонадите от обработен камък обграждат правоъгълния двор. Зад колонадите се реди поредица от стаи, покрити с полукръгли сводове. Източниците посочват, че броят на стаите на долния етаж е между тридесет и една и тридесет и две. В средата на северната колонада има дълбок еркер, който прекъсва течението. Погледнете към него от центъра на двора. Според TDV, сградата е претърпяла основен ремонт през 60-те години на миналия век, а частта, прилежаща към северната стена, е изградена наново от основите. На горния етаж се стига през отделна врата, разположена южно от главната врата. На горния етаж има коридор, който обгражда сградата, а от двете страни на коридора има ниши с полукръгли сводове, които са били затворени и превърнати в магазини. Можете да преброите куполите в ъглите и в средата на стените, като гледате нагоре от коридора. Известно е, че първоначално кервансараят е включвал помещения за хранене, молитвени зали, места за отдих, магазини и помещения за животни, но част от тях не са запазени до наши дни. Днес сградата е място, където се произвеждат и продават изделия от камък Олту. Можете да наблюдавате как майсторите обработват и полират черния камък Олту в ателиетата; помолете за разрешение, за да разгледате отблизо. Най-често произвежданите изделия са мъниста, пръстени и колиета. Камъкът Олту, известен още като черен кехлибар, се добива от малки мини, наречени "галерии", в окръг Олту, в североиз