Erzurum Kalesi

Крепостта Ерзурум се издига на хълм в историческия център на града и се счита за най-старата сграда в града. Според портала за култура, историята на крепостта датира от времето на урартската цивилизация, но точната дата на първата постройка е неизвестна. Според повечето източници, вътрешната крепост, която съществува и днес, е построена през 415 г. от византийския император Теоодосий II. Английската Уикипедия посочва тази дата като 422 г., но въпреки разликата, всички източници са съгласни, че структурата е от 5-ти век. Според Тюркската енциклопедия, първото известно име на града, Теодосиополис, е дадено на този император. Крепостта всъщност представлява система за защита, състояща се от два пръстена. Вътрешната крепост е била ядрото, където са били разположени гарнизоните, а външната крепост обграждала улиците, алеите и кварталите, където са живели хората. Тюркската енциклопедия посочва, че градът някога е бил защитен от три слоя стени, а днес са останали само вътрешната крепост и няколко участъка от външните стени. Въпреки че вратите на външната крепост са разрушени, техните имена са запазени и днес се използват като имена на квартали и улици: вратата на Тебриз, вратата на Ерзинкан, вратата на Грузия, вратата на Истанбул и новата врата. В същата енциклопедия се споменава, че пътната система, обграждаща центъра на Ерзурум, следва следите на тези древни врати. Енциклопедията също така отбелязва, че испанският пратеник Клавихо, който е посетил града в началото на 15-ти век по пътя към двореца на Тимур, е описал Ерзурум като град, обграден от стени с кули и с вътрешна крепост. Основният период на развитие на града настъпва по време на иранските кампании на Сюлейман Великолепни. Според туристическия справочник на Министерството на културата и туризма, вътрешната крепост има осем кули. Вътрешният двор включва стара баня, изградена от тухли, и помещения с форма на стаи. Тюркската енциклопедия посочва, че по време на Османската империя, във вътрешната крепост са се намирали пашовата резиденция, съда и затвора. Английската Уикипедия също така отбелязва, че крепостта е била използвана от яничарските части по време на Османската империя. Крепостта е била реставрирана многократно през периодите на Салтукли, Селджуки и Османската империя, като последните големи реставрации са извършени през 16-ти век по време на управлението на Сюлейман Великолепни и през 19-ти век по време на управлението на Махмуд II. Според информацията на сайта на министерството, по време на тези разкопки са били открити различни обекти, керамични предмети и малки находки. На южната стена на крепостта се намира чешма с извит свод и надписи. По време на посещението препоръчваме да влезете през вътрешната порта на крепостта, да обиколите двора и след това да се разходите по стените, откъдето да се насладите на гледката към града. От стените на крепостта се виждат минаретата на медресето "Çifte Minareli", склоновете на планината Palandöken и покривите на стария град. В ясен зимен ден, разликата в цветовете между заснежените планини и старите сгради, изградени от базалт, е особено забележима. Крепостта се намира близо до района "Tebriz Kapı" и кръстовището на булевард "Cumhuriyet" и може да се достигне пеша от центъра на града. Автобуси, които обслужват града, спират в близост до центъра. Медресето "Çifte Minareli" и комплексът "Üç Kümbetler" са на няколко минути пеша, което прави крепостта естествената отправна точка за разглеждане на стария град. Тъй като дворът и пътеките са покрити с камък, през зимата може да има заледяване, затова е препоръчително да носите обувки с нехлъзгаща се подметка. Тъй като дните и часовете на посещение могат да се променят, проверете актуалната информация на сайта на Министерството на културата и туризма преди да посетите.